Интервю: Camino de Santiago – предизвикателство и благослов!

(или Пътят, който никога не свършва…)

Интервю с Пепи НИКОЛОВА 

Със сигурност я познавате, ако вашата страст е историята. Защото тя е един от специалистите в Регионалния исторически музей, може увлекателно да ви въведе в тайните на своята наука и да представи пред вас цялата палитра от научни изследвания върху които работи. Но това е само нейният професионален свят. Иначе Пепи Николова е сред малкото хора, които три пъти са стъпвали на Пътя Камино. При това с вяра и благоговение, които са в състояние да стоплят всяко човешко сърце. Ето и нейният разказ. 

Кога за първи път научи за Камино и колко време ти беше необходимо, за да осъществиш първото си пътуване? 

„Camino de Santiago” е най-древният християнски маршрут в Европа. В превод от испански „Камино” означава „Път”. Това е духовен Път, датира повече от хиляда години. По него са вървели духовници, монаси, крале, писатели, обикновени хора от всички социални прослойки през вековете. Завършек на всяко Camino е катедралата в испанския град Santiago de Compostela, където са мощите на апостолът Св. Яков, покровителят на Испания.  Днес най-популярен, с най-много поклонници е маршрута известен като „Френското Камино”, който е около 790-800 км. Започва от китното френско селце „Сен Жан пиед дьо Порт” на границата между Испания и Франция и крайната му точка е катедралата в Сантяго. Пътят пресича Пиринеите и прекосява цяла северна Испания. Твърди се, че Камино е проекция на Млечния път на Земята и отразява звездната енергия. И за мен Френското Camino беше първата ми среща с Пътя. Идеята за тръгване по Камино? Дойде случайно, през 2012 г., с една приятелска покана. Но, нали знаете – няма случайни неща.

По-малко известен, но все повече набиращ популярност е Португалското Camino, около 630 км, което тръгва от Лисабон, Португалия и стига до катедралата в Santiago. Но ако имаш по-малко време можеш да го започнеш и от О Porto, както направихме ние през 2016 г. и да извървиш около 300 км. Една част от Пътя преминаваш през Португалия, друга – през  Испания. Преди няколко седмици извървях най-стария пилигримски път, който започва от гр. Овиедо и се нарича Camino Primitivo (Оригиналният Път). Той е само около 350 км, но е доста тежък като физическо натоварване, тъй като минава през планините на Астурия и Галиция. Първият пилигрим по Примитиво е кралят на Астурия – крал Алфонсо II, живял през 760-842 г.  „Примитиво“, идва от латинското „primo” – първият, а не защото е примитивен, лесен. Напротив, това е един от най-трудните Пътища, преминавайки частично на надморска вмисочина от 1000-1200 м над морското равнище.

Първото ми Камино през 2012 г. беше подготвено набързо, дори не знаех какво ще ми трябва. Обичам планината, но не съм планинар, винаги съм летувала на море и идея си нямах какво да сложа в раницата. И раница нямах! Тъй че, започнах с най-важното: качествени обувки, добра раница, лек спален чувал, медикаменти. И ако си се втурнал по Камино като мен – без страхове и очаквания от Пътя, непременно ще бъдеш пленен!

Срещу пилигримския си паспорт, в който слагаш печати от селищата през които преминаваш или където нощуваш, имаш осигурени прекрасни битови условия – места за нощувка (албергета), с добри спални помещения, модерно оборудвани кухни, интернет връзка. Можеш да изпереш дрехите си, да си приготвиш храна, да си починеш. Навсякъде – чисто, уютно, спокойно. Испанците те посрещат в албергетата с : „Очаквахме ви!“. В началото си озадачен, но те наистина са те очаквали! Очакват те като част от Камино, като човек, който е тръгнал да се поклони на техния светец – закрилник на народа им. И са респектирани от твоето усилие! Освен това Камино е станало и част от препитанието на жителите на малките селища: край Пътя са изникнали – малки пекарни за кроасани, кафетерии, барове, малки ресторантчета, където можеш да се подкрепиш, да си налееш вода…Тъй че, те наистина те очакват, колкото и да ти звучи невероятно ! И не е само заради приетият от испанското правителство закон за протекция на пилигримите. Това е традиция, градена с векове. Видях как днес испанците ревностно я предават на децата си.

Камино те пленява не само с отношението на испанците към поклонника, но и с всичко, което срещаш на испанска земя – виждаш как съграденото от преди повече от 10-12 века не се руши, само се обновява, допълва и продължава да изпълнява функцията си благодарение на човешката ръка и мисъл. Виждайки направеното за културното наследство от испанците няма как да не се появи сравнението с България и да не го преболедуваш… След първите няколко безсънни нощи твърдо се отказах от сравнения, колкото и да са натрапчиви!

И навсякъде чисто, чисто, чисто… И цветя, цветя, цветя – по терасите, на прозорците, в дворчетата…И още – забелязваш, че в много случаи освен с „полезната“ си функция, жилищните сгради са решени с основното изискване: орнаменти, линии, багри, колонади, капители, тераски….само с единствената цел да красят, да радват окото, да впечатляват, да респектират, да предизвикат усмивката ти…! Навсякъде виждаш желанието на испанците да те накарат да се чувстваш отлично в тяхната страна! Няма как да не го забележиш!

Какво ме кара да вървя по Камино?!

В отговор на този въпрос съм чувала съм какви ли не истории: момче извървяло Пътя заради своята любима, баща върви по Пътя заради болното си дете, младо момиче – за да има своя рожба, влюбени млади хора – за да решат дали да останат във връзката си или да се разделят…Колкото хора – толкова и съдби! Общоприето е мнението, че на Пътя пилигримите изчистват душите си, стигат до вътрешното си Аз, „чуват” себе си, променят живота си…

Когато през 2012 г. буквално се втурнах на първото си Камино нямах изисквания, нямах очаквания, бях тръгнала без да искам от Камино да ми даде решения за живота. А те, решенията, ти се случват, защото гласът на Пътя е ехото от твоя собствен вътрешен глас! И там, на Пътя, го чуваш … ясно! Понякога болезнено, друг път радостно, щастливо, но отчетливо – категорично! Оказах се в среда, която е много близо до моето усещане за света: всеки на Пътя е само и единствено себе си, всеки е готов искрено и безкористно да ти помогне, да се зарадва с теб, да те подкрепи. И е без значение дали си католик или не, с какви цели си тръгнал по Пътя, от коя страна си дошъл, на колко години си…. Хора с друг вид нагласа, различна от стресовото ни ежедневие, хора, сетивни за доброто. Погледите им – грейнали! Няма гняв, няма ревност, няма завист, няма страх… !

За страховете, които спохождат всеки от нас в ежедневието ни, един от френските ни приятели по Камино Примитиво каза: „Камино не е място за страхове. Камино е място за любов, доверие и възторженост”. Аз ще добавя от собствен опит: ако душата ти е готова за Пътя, нищо не може да я спре! Там, на Пътя, се чувстваш в хармония не само със себе си, а и с човеците около теб. И виждаш в техните очи искрената радост, която изпитваш и ти!

Ето ви нещо за радостта: в Muxia, при последното ни Камино тази година, едно момиче на 18-ет, германка, разпалено ни обясняваше нещо, а ние нищо не разбирахме, никой в албергето не говореше немски. Тя обаче толкова много искаше да се зарадваме с нея, че артистично ни го изигра и ние разбрахме – беше видяла делфини в океана, преди двайсет минути, и сред делфините е имало едно мъничко с майка си…!!! Никога няма да забравя очите й, когато и ние се зарадвахме с нея… Светли, светли, събрали цялата любов на света…И радостни, и разплакани…! (Кой се сеща в такива случаи за снимки?!) В такива моменти наистина разбираш, че е в своята човечност хората сме едни и същи! И е без значение твоята националност, вероизповедание, грамотност, възраст. Още по-малко важно е твоето социално положение – защото без значение дали си писател от Мароко, компютърен специалист от Великобритания, банкер от Ню Йорк или учителка от Естония, всички сме едно … Цяло. Там, на Пътя, сякаш по-лесно просветва силният пламък на Цялото… И се чувстваш част от Цялото, в хармония с него! Наясно си със своята значимост – безценен си, само когато си част от общата хармония! И е прекрасно, сякаш си се завърнал у дома – на спокойно, уютно и светло… Кой не би искал да се върне отново там?!

Най-запомнящата се част от всяко от трите ми пътувания?

Камино не е тежък туристически маршрут, но Камино не е и поредната екскурзия в непозната страна. Намираш се на хиляди километри от близките си, и то за доста дълго време, вървиш на ден по 25-30 км, понякога и повече, с тежка раница на гърба, изкачваш планински върхове. Пътят е осигурен, но срещу умората, жегата и най-вече срещу собствения си характер ти си сам. Тъй че, Камино е истинско предизвикателство – за физиката, за психиката, за твоята решителност, за желанието ти за промяна! И ти се случва всичко: физическата болката от наранените ти ходила, умората от извървяните километри, но и радостта от сутрешните лъчи на прекрасен изгрев и издигащата се в небето тънка мъгла, аромата на горската пътека през евкалиптовата гора, песента на славейче съвсем близо до теб, или подскоците на дивото зайче, пресякло пътя ти…Или разпалените разкази, смехове, ръкомахания и ертистични обяснения на „пилигримски език“ – разбирай предимно общоприети жестове…Или един залез на брега на океана… тих, само с шума на океанските вълни…

Срещите, срещите с хората по Камино са богатството за всеки пилигрим. За мен сякаш това потвърждение на човечността, на изначалната доброта и обич у всеки човек, тази искреност, топлота и разбиране (дори без да говориш езика!) са най-голямото богатство на Камино. И както и да звучи на читателите, знам едно – иде, иде времето, когато човеците ще говорим различни езици и въпреки това ще се разбираме отлично… Всъщност, с това усещане ти си наясно, че Пътят … току-що е започнал…И никога не свършва…! Знаеш го!
Има ли промяна от първото пътешествие до сегашното, хора, които сега изминават Камино твърдят, че вече има коли, които вземат багажа на пилигримите, за да го пренесат от мястото на нощувката до мястото на следващата?

Навсякъде в селищата, през които минава Камино освен църковна служба (меса) и благослов в местната катедрала те очаква и богат културен афиш с концерти, фестивали, празници. По Френското Камино слушахме джаз-концерт в църква, построена през ХVІ в.,  наслаждавахме се на виртуозно изпълнение на световно известен американски китарист, аплодирахме изпълнения на фламенко на площада в малко селце, слушахме изпълнение на пилигрим-студент оперно пеене в Милано… Испанците са се погрижили и за това – да вървиш по Пътя, в зависимост от своите физически възможности. Тази  услуга да вземат багажа ти (раницата ти) защото понякога физическите сили не ти достигат, я имаше и през 2012 г. И затова са помислили испанците – да ти е леко, за да стигнеш там, където Душата ти е пожелала…

 Ще тръгнеш ли отново?

Няма пилигрим, който да не иска да се върне отново на Camino…!

А Пътят продължава, където и да сме…!

Buen Camino!