Кметът Тодор Попов и областният управител Стефан Мирев присъстваха на традиционното зарязване на лозовите масиви във винарското шато Беса Валей, край с. Огняново. Стотици гости уважиха ритуала, който се провежда там всяка година на тази дата, като си пожелаха здраве и берекет през тази година.

Свети Трифон се приема за покровител на лозари, кръчмари и градинари. И така в нашата традиция се преплитат честването на Свети мъченик Трифон с народния празник Трифон Зарезан – един от най-буйните и жизнерадостни народни празници.

14трифон

И ако житието на светеца ни запознава с човек, чийто път е изпълнен с много терзания, заради силната му вяра, то по стар български обичай притча за Трифон Зарезан е изпълнена с добродушен присмех. Ето какво гласи тя:

Един ден в началото на февруари Трифон се стъкмил да ходи да си подрязва лозето. По пътя си срещнал Светата Майка с пеленаче в ръце и ѝ се присмял. На Богородица ѝ домъчняло, но нищо не отвърнала. Само като минавала покрай къщата му, рекла на Трифоница:

– Бягай на лозето да превържеш мъжа си, че си е отрязал носа.

Затичала се Трифоница и видяла, че мъжът ѝ, малко „понаправил“ глава, подкастря старите израстъци. Той се учудил, като я видял така уплашена, а тя набързо споделила какво ѝ казала Дева Мария. Отново се присмял Трифон:

– Аз да не съм пиян, та да си отрежа носа? Аз режа не така, а така – показал – и като замахнал с косера, клъцнал носа си.

От тук идва и народното название на празника: Трифун Зарезан, Трифун Чипия, Трифун Пияницата…

На този народен празник ясно личи и „първообраза“ му – големите пролетни Дионисиеви тържества, които траките необуздано празнували. Много от съхранените обреди и обичаи са идентични с играните някога мистерии в чест на Дионисий – бога на плодородието, веселието и виното.

На Трифоновден стопанките ставали рано, омесвали прясна пита, пълнели кокошка с ориз и я изпичали. По традиция те правели още тутманик, препечен суджук и пържени яйца, наливали бъклица с вино и всичко приготвено слагали в нова шарена торба.

Така стъкмени мъжете тръгвали за лозята „да кроят“, да подрязват, лозовите насъждения, та всяка лоза – да дава – чебър вино. Според обичая всеки стопанин отрязвал от своето лозе по няколко пръчки и поливал отрязаното място с вино. Свежите пръчки свивал на венче, с което украсявал калпака си.

Сбрани на лозовите масиви, мъжете си избирали и „цар“. Това обикновено бил този, чийто лозя през изминалата година били родили най-много, или пък – най-щедрият и уважаван мъж от селото. Окичвали „царя“ с венец и гердани от здравец, чимшир и млади лозови филизи. А после сядали, вадели от торбите приготвеното от стопанките им и си правели шумно угощение, опитвайки от виното един на друг.

Добре пийнали и похапнали, те тръгвали към селото, като качвали „царя“ на „колесница“ и се редували да го теглят. В селото минавали от двор на двор, ръсели с босилкова китка и благославяли, а домакините изнасяли котли пълни с вино, черпели и поливали главата на „царя“. След като обиколели всички домове, мъжете се събирали в „царската“ къщата или на мегдана и продължавали празника до първи петли.

14трифон1

Преди години в различните региони на Трифон Зарезан са правени следните наричания, описани в книгата „Български народни празници “ от Михаил Арнаудов.

Хайде, нека е берекет! Da прелива през праговете!

… Трифон Зарезан. Той се празнува от лозари, кръчмари и градинари, на които светецът е покровител. В Пловдивско … отиват всеки с бъклица червено вино на лозе и зарязват с наострен косер няколко най-плодовити лози, които се поливат с вино и благославят да родят много грозде.

В Малгарско (Източна Тракия) когато обикалят лозовите кютюци, един пита: „Трифоне, къде си?„. А друг отговаря: „Под лозата, от грозде не се видя!„. Първият добавя: „До година хич да не се видиш!„.

В Родопско домакинята удря с брадва о някой стълб и вика: „Чуеш ли ме, Трифоне?“. А от къщи й отговарят: „Не чуем те от масло, от сирене“ и т. н. и това се нарича „Трифоносване“ (за плодородие).

В Северна България (Русенско, Търновско, Плевенско, Врачанско) на тоя ден става избор на цар на лозята. Царят тогава благославя: „Хайде да бъде честито и берекетлия! Като се свърши ядене и пиене по лозята, тръгват с гайди, цигулки и тъпани за село, описва в книгата си Арнаудов.

През учебната 2015/2016 година във висшите училища са учили: 392 студенти за агрономи – лозаро-градинарии 347 студенти за технолози-винари. Почти 60 хил. хектара от площите в страната са засети с лозя. 204 предприятия в страната се занимават с винопроизводство, справката е на Националния статистически институт, който я създаде специално за празника на Св. Трифон Зарезан.

ОЩЕ СТАТИСТИКА

През 2015 година 3500 души са били заети във винопроизводството на 136 596 хил. литра вино.
От януари до октомври 2016 година общият износ на вино е 22.583 млн. литра за 46.170 млн. лева. За ЕС износът е 20.011 млн. литра за 35.763 млн. лева. За трети страни за изнесени 2.572 млн. литра вино за 10.408 млн. лева.

За същия период сме внесли общо 6.155 млн. литра за 24.632 млн. лева. От ЕС са внесени 5.176 млн. литра за 19.918 млн. лева. От трети страни сме внесли 0.978 млн. литра за 4.714 млн. лева.