В Баткунския манастир „Св.Св. Петър и Павел“ все още се пази споменът за Васил Левски. В специално пригоден тайник той се криел от неканени гости, но иначе е пребивавал в светата обител около шест месеца. През това време е митарствал в тукашната околия, ходил е до Пловдив и София. Под прикритието на монашеското расо, той можел да се движи необеспокояван от турските заптиета.

Данните за това оповести днес пред радио „Фокус“ константийският епископ Яков. „Няма манастир или църква, в който крака на йеродякон Игнатий да не е стъпил, но шест месеца той е живял на това място, което е прекалено дълъг период от неговия живот. Наша задача е да установим какво е правил той шест месеца тук“, уточни отец Яков.

В църквата „Св. Димитър” в с. Паталеница била намерена мраморна плочка с гръцки надпис, според който се предполагало, че манастирът е възникнал през Средните векове и по – точно през ХІ-ХІІ в. Има едно становище, че светата обител е била построена върху основите на стар езически храм. При разкопки в района пък били намерени стари римски монети. В близост до манастира се намират и останките на древния град Баткунион.

За периода от ХІ в. до ХІV в. св. обител е играла важната роля на духовен център. Тази дейност била прекратена, когато започнало насилственото помохамеданчване на българското население  в Родопите. Манастирът бил свидетел на събитията от „Време разделно” през ХVІІ и ХVІІІ в. За първи път той бил опожарен и разрушен през 1657 г. Тогава баткунската св. обител влязла в числото на 33–те манастири, които заедно с 218–тецъркви между Костенец и Станимака ( днешния Асеновград) били сринати до основи.

След това манастирът бил повъзстановен, но било извършено второ нападение върху него през 1774 г. от страна на кърджалиите, за което са запазени писмени сведения.

29баткун

За това време напомня едно старо клепало в двора на манастира и мраморната плоча от старата манастирска чешма с възпоменателен надпис от 1781 г., сега вградена в стената на манастира. Въпреки трудните времена, през ХVІІІ в. тук отново била извършвана активна, духовно – просветна дейност, свидетелство за което е съществуващото към манастира  килийно училище. Във втората половина на ХІХ в., няколко години преди Априлското въстание манастирът „Свети апостоли Петър и Павел” бил отново възстановен от местното население, но вече бил с по-малки размери, само с една, каменна църква, завършена окончателно през 1870 г. В този си вид тя се е запазила и до наши дни.

Днес светата обител е действаща и отворена за посетители. Манастирът е мъжки, към братството се числят Архимандрит Яков, който е игумен на манастира и монах Йоаким.

ИКОНОСТАСЪТ

Иконостасът на храма е резбован и датира най – вероятно от 1809 г., което се разбира от датировката на една от иконостасните икони – храмовата икона на „Св.св. Петър и Павел”. Той представлява майсторски изпълнена възрожденска творба. Особено красиви са растителните и животинските орнаменти на царските двери. Предполага се, че иконите са изработени от Христо Димитров, който основал Самоковската школа. В манастира през 1867 г. е работил и известният възрожденски зограф Станислав Доспевки. Той изписал четири големи икони – на Св. Богородица, на Иисус Христос, на Св.св. Козма и Дамян и неръкотворния образ на Господ Иисус Христос. Изрисувал също и два портрета, един на игумена, йеромонах Герасим и един на сестра му – баба Лула. Тези два портрета представляват ценни образци на българската възрожденска живопис. Зографът украсил със стенописи и стаята, в която пребивавал и тези стенописи съществуват и до днес.