Петъчни гости в предаването на Георги Коритаров „Свободна зона“ по Евроком бяха писателката Здравка Евтимова и литературният критик Никола Иванов.

Чуйте какво заяви Здравка Евтимова за своя разказ “Кръв от къртица”, който предизвика нелитературна полемика в българска среда. Колко прочита може да има едно литературно произведение? Може ли, вярвайки в митове, човек да се изправи пред собствената си жестокост? Как се “лекуват” митове? Ревнуват ли се писателите и критиката? За писането като състояние на духа.

Дали хората са наясно със смисъла на „Кръв от къртица“? – попита Георги Коритаров.

„Често съм си задавала този въпрос, този разказ много дълго ме е измъчвал и е възможно той да носи стремежът на един човек да избяга от една пропаст, той е свързан много дълбоко с мен, защото няколко години аз се опитвах да изляза от тази пропаст. И тя остана зад гърба ми. Когато си пред лицето на опасността, на страха и капаните, човек запазва, ако е възможно, запазва – вяра, че както в човешкия организъм съществува костна система, съществува една невидима система от желание за добро. Желание да срещне добро, а как ще го срещне, ако самият той не подари такова добро на хората? Този разказ е много стар, аз предоставих и договора и обяснението къде и кога ще излезе този разказ на сайта „Площад Славейков“. Що се касае за разказа-  себе си аз виждам в образа на жената с ножа.“ – отговори Здравка Евтимова.

Да се опитаме да се върнем към нов прочит на вашия разказ? Читателското въображение може ли да дописва образите, като хората готови да разкъсат собствения си спасител, като така оправдават собствената си жестокост вярвайки в мита? В разказа истинският образ е образът на вкопчените в мита хора…

„В това има толкова много истина. В митовете винаги има един нюанс на жестокост и безкомпромисност, и всеки който се изправи срещу тях се сблъсква с това… Задачата на един човек е да създава контрамит, да го излекува.“ – отговори писателката.

Как се лекуват митовете?

„Много съм си мислила, за някои от митовете в съзнанието ми – като видим добрата им страна, винаги има добра страна. Като разгледаме, всеки мит е и символ. Надеждата е емоция. Човек никога не бива да губи надежда, макар че тя понякога просто удължава агонията, а аз искам надеждата да бъде първа стъпка към практическото преодоляването на проблема. Тя е също така един двигател, огромен перпетум мобиле на духа. Нима човешкото същество не е съчетаване на несъвместимости – надежда и хладен практицизъм? Това сме ние хората. Комбинацията е в нашето съзнание. Когато поддържаме нашето съзнание будно и разполагаме с умения, знания, можем да превърнем усещането от двигател, в гориво. В път, който има реални измерения и посоки. “ – каза Здравка Евтимова.

Ревнуват ли се писателите и критиката?

„Трябва да има откриване на таланта и оценяване. Критикът винаги трябва да бъде откровен, аз се стремя към това, така и създавам приятелствата си. Но когато правиш забележки и авторът е умен, той го приема“. – каза Никола Иванов.

Обичате ли да ви критикуват? Как ви въздейства?

„И в единия, и в другия случай се замислям много внимателно в пунктовете на критиката, опитвам се да осъзная дали приемам критическите бележки. Случвало се е да ги приемам и те са ми оказвали много положителна роля. Все едно вървиш в едно мочурище и попадаш на твърда почва. Това ми е било много полезно и в никакъв случай не съм гледала на тези хора, като на враг, към когото да проявявам отрицателни емоции. Опитвала съм се да вляза в съзнанието на пишещия и толкова добре ми тръгна след това. Не съм човек, който слуша хвалебствията или плесниците. Това не ми помага. Прекъсвам хвалбите, защото не ми помагат. Когато критиката е зловеща, си казвам – нека бъде човекът здрав и щастлив. В никакъв случай няма да се спра да работя това, което искам, защото не мога. Ще се разболея от нещо, ако спра да пиша.“ – каза Здравка Евтимова.

Как бихте индивидуализирали творчеството на Здравка Евтимова, г-н Иванов?

„Тя е част от българската традиция в най-високите върхове. В Кръв от къртица – най-ценното за стойността му е, че той се харесва не само в България, а в цял свят. Здравка Евтимова беше преди две години в гимназията за среща с ученици. Децата сами бяха се спрели на Кръв от къртица и Наталия. Те сами се докоснаха до егото на човека готов да убие, за да се спаси. Иначе Здравка в много от разказите пише на разпознаваем стил. Съвременен стил“. – каза Никола Иванов.

Как приемат творчеството ви в различните държави?

„Не бих могла да определя това, за мен е важно да звучи автентично. Писателите, които чета също са важни за мен – като например „Сто години самота“ на Маркес. Чела съм романа преди години и сега го чета, пак е велико, но по един съвсем различен начин. Когато го прочетеш на 18 да е също така красиво  и територията му да се е разширила, това е голямата творба. Това са големите книги, с много пластове. Смятам, че той го е написал и му е било много трудно да го събере, но го е направил блестящо.“ – каза Здравка Евтимова.

„Здравка Евтимова има българска национална чувствителност, но напипва и обобщаващото, общовалидното за хората, и на тях, на западните читатели, според мен им харесва тази автентичност, виждат общата чувствителност на отделните нации към един и същи проблем. Златка Евтимова показва класа.“ – заяви Никола Иванов. „Литературата трябва да одързостява. В нашите учебници по литература пък ще бъде включен разказът „Обувки“.

Цялото предаване – вижте и чуйте –  ТУК