В днешно време всеки от нас се информира за часа от мобилния си телефон. Носенето на ръчен часовник показва по-скоро престиж, отколкото необходимост. В миналото това не било така. Часовникът наистина бил лукс и не всеки можел да си го позволи. Ето защо в големите градски средища се строели кули, за да се постави върху снагата им часовник. Повечето от градските часовници били доста шумни и в тихите нощи, когато щурците огласяли дворовете, всеки, които минел под кулата можел да чуе жуженето на механизма, който движел стрелките. Тик – так – тик – так…Къде се появил първият градски часовник в областта?
Верният отговор е в Пещера.
Но ще започнем от Пазарджик.
Старата часовникова кула е построена през 1741 г. в средата на град Татар Пазарджик до тогавашните конаци на феодалните владетели, до чаршията и пазарището и е служила за градски часовник. Високата кула не е останала незабелязана от пътешествениците, които се възхищавали от това, че часовникът биел навреме, за разлика от джобните часовници на турците, които често се разваляли.
Надпис върху плоча на кулата е гласял:
„Честният Ибрахим ага Хайрулов ни удостои с направата на този часовник, който бие час по час и весели града. С един красив стих каза датата му амин: Украсителят на тази кула да не види скръб никой ден и час, 1154 г. по турско леточисление или 1741-1742 г. по наше“.
През 1928 г. часовниковата кула е разрушена в резултат на т.нар. Чирпанско земетресение и от нея остават само каменните основи и постамента, изпълнен със зидове от ломен камък с височина около 6 м. над терена.
„Ротари клуб – Пазарджик“ започва да възстановява часовниковата кула по идея и проект на архитект Христо Герасимов. Тя е завършена и е официално открита на 21 май 2010 г. – Денят на Пазарджик.
Днес върху нея няма часовник, но тя остава като паметник за бъдните поколения, които покорени от любовта към своя роден град, ще имат пред очите си доказателство за отминалото време, когато часовниците били рядкост.
* Снимката е от 1975 г., това е пощенска картичка, която всеки посетител на града можел да си закупи за спомен.
След години Пазарджик се сдобива с нов градски часовник, който и до днес служи като ориентир, когато хората искат да се срещнат на центъра. Ако не сте местен и чуете някой да ви каже, че ще ви чака „на часовника“, то със сигурност става дума за площад „Константин Величков“, където от страната на Музея и ХГ“Станислав Доспевски“ е сградата, в която се е помещавала старата градска поща.
Днес тя е собственост на Църковното настоятелство на храм „Успение Богородично“ и в нея се помещават магазини и заведения. Но часовникът продължава да тик-така над главите на пазарджиклии.
Третият градски часовник в Пазарджик се намира върху купола на сградата известна като „Популярна банка“. Там тече ремонт по възстановяването на фасадата на самата сграда, която е един от архитектурните паметници на града. Тя е построена през 1923 г., а три години по-късно е закупена от тогавашната „Популярна банка“. Неин архитект е Костадин Мумджиев, който внася в града тенденциите на новата градска архитектура.
През тридесетте години на миналия век там се помещава съдът, а след изграждането на Съдебната палата, помещенията са освободени от магистратите, които по неволя се връщат там през петдесетте години и остават там до построяването на Партийния дом, в който в момента се помещава общинска администрация.
Голям ремонт на сградата е правен през тридесетте години на ХХ в., а след това през осемдесетте. От настъпването на демократичните промени у нас, множеството наследници на имота не могат да се споразумеят помежду си и състоянието на имота стига да сегашния почти плачевен вид – ронещи се мазилки и пропадащи тавани.
Пещера
Представете си Пещера преди четири века. В града е кипял истински живот. Заради липса на земя, местното население било принудено да се занимава със занаятчийство.
Освен традиционната дървообработка и свързаните с нея производства, хората имали дюкяни, в които предлагали различни видове услуги – шивашки, кожухарски, обущарски, ковашки, грънчарски, златарски и всичко характерно за онова отдавна отминало време. Часовниците били рядкост. Малцина имали джобни часовници, които все още не били достатъчно точни, а сверяването им ставало горе- долу по слънцето. Така местните занаятчийски еснафи решили да финансират изграждането на часовникова кула, която да известява на цялото градско население колко е часът.
Точната дата на строежа не е установена, но по всяка вероятност е свързана с времето на общото икономическо издигане на града, предполага се, че кулата е вдигната в периода 1650 – 1710 г. Едновременното „вдигане и спускане на кепенците“ в цялата чаршия под ударите на „Сахата“ вероятно е било красива гледка.
Часовниковата кула не е обслужвала само работещите наблизо и преминаващите, но и мюсюлманското богослужение. Според Иван Попов кулата е построена около годината, когато е изградена джамията в Пещера – 1650 г., и има еднакъв градеж с нея; може би е построена и във връзка с джамията. Според други източници кулата е строена, за да не протестират турците, че в тяхната махала се строи българска църква. Но никъде няма данни за това кога е поставен часовникът.
Вторият и сега действащ часовник на града се намира в неговия център, ако тръгнете по пешеходната му част, по улицата, на която е разположено и местното читалище „Развитие“, пред вас ще се открие и красивата жълта сграда, чието чело е овенчано с часовника.
Той е работещ и пещерци отдавна са свикнали да му хвърлят по едно око като се движат по улицата.
Ракитово
Часовниковата кула в родопския град се явява своеобразен архитектурен паметник, един от символите на Ракитово, изграден на северозападния склон на височината Бърдо, досами града.
Кулата е от две части с каменна зидария, висока е 18. 60 м., а стените са с дебелина от 80 см. Дървените пояси са от осика и са поставени през метър. Формата ѝ е осмоъгълник, покривът е конусовиден, с ламарина. Часовникът има два циферблата с римски цифри.
Вътрешното стълбище е подменено през 1960 г. Часовниковата кула в Ракитово е построена през 1872 г. с дарения на двама местни жители – Вели Хаджи Муса Ефенди и неговият син – Хафъз Хюсейн Ефенди. Строителят на кулата се е казвал Малик Челеби.
С издигането на часовника се изпълнило желанието на дарителите – тогавашния кмет Хафъз Хюсейн Ефенди и сина му. Според плочата на часовника кметът е имал двама синове. И кулата е построена в чест на този от тях, който отишъл на хадж по светите за мюсюлманите места, но не се върнал. Преди да се построи Часовниковата кула в Ракитово първо докарали камбаната, която била изключително звънка. Именно тя е помогнала на местните да изберат точното място на Кулата, докато открият, че то е на хълма Бърдо.
Брацигово
Текст: Иванка Стефанова
През 1918 година градската управа предложила на кмета и на свещеника да се постави часовник на камбанарията, на строената десетилетия преди това църква „Св. Йоан Предтеча“ (1885 г.). Камбанарията остава непокътната по време на Чирпанското земетресение през 1928 г., а часовникът спира. Но за много кратко време. Сръчните ръце на майстора го поправят и той отново отмерва точно със звънливия си глас.
Първоначалната идея била владиката от Пловдив – Максим, който дал благословията да се постави механизма на времето в камбанарията, да заплати придобивката. Но оскъдицата по време на войните не позволили на митрополита да събере необходимата сума. Тогава градската управа на Брацигово се амбицирала и емисари тръгнали от къща на къща да събират средства за часовника. Това обидило дядо Владика и той додал недостигащата сума от себе си, за да се случи събитието.
Много хора от онова време смятат, че именно за това часовникът се нарича градски. Уникалният часовников механизъм, бисерът в короната на култовата постройка, днес е оставен на атмосферните стихии – прах, влага и всичко друго, способно да нахлуе през красивите овали на отворите-прозорци. Към момента от тях го защитава само една овехтяла домашна черга, метната като върху бабиния скрин от майстора-доброволец, който го наблюдава, смазва и „навива” ежеседмично „пружините” му.
На върха на камбанарията днес ще видите и щъркеловото гнездо, което е там от незапомнени времена, а през тази година тук пристигна и първият щъркел в областта. Той се появи още в средата на февруари.
Панагюрище
Възрожденската черква „Св. Георги“ се намира в централната част на град Панагюрище, на площад „Райна Княгиня“. Разположена е на десния бряг на река Луда Яна, в близост до Исторически музей Панагюрище. Черквата е катедрален храм на града, който е център на Панагюрска духовна околия. Черквата е построена в периода 1856 – 1860 г., когато Панагюрище изживява голям стопански и културен подем. За тогавашното състояние на цветущото средногорско селище можем да съдим от факта, че въпреки, че по това време в него има един от най-големите храмове в страната – „Въведение Богородично“, както и старата „Св.Тодор“, панагюрци подемат инициативата за издигането на друг – още по голям храм. В изграждането му участва с работа цялото население от горните махали на града.
Много панагюрци дават и своята финансова подкрепа. Най-щедър сред тях е големият панагюрски търговец и родолюбец Пенчо Хаджилуков, който по-късно загива геройски в Априлското въстание. Иконите са рисувани от представители на изтъкнатия зографски род Доспевски от Самоков. В резултат на всеобщите стремежи и въжделения се създава един от най-величествените за възрожденската епоха православни храмове по българските земи. Осветен е през 1860 г. от пловдивския митрополит Иларион. През Априлското въстание (1876 г.) черквата е обстрелвана от към връх Кукла от турската артилерия, при което изгаря цялата вътрешност (иконостасът и другото обзавеждане) и част от покрива. Оцеляват само стените ѝ. Веднага след Освобождението, през 1878 – 1880 г. храмът е възстановен, като е изработен нов иконостас от майстори – дърворезбари от Струга.
През 1882 г. в северозападния и югозападния ъгъл са издигнати две камбанарии, като едната служи за градски часовник.
Велинград
В миналото Велинград не е имал часовникова кула, може би защото е един относително млад град създаден от обединението на трите села – Лъджене, Чепино и Каменица, които днес са се слели в едно. Но пък в ново време градът има градски часовник, кото краси двустранно фасадата на Гранд – хотел Велинград
Красивото изключение в Батак
Градът не може да се похвали с градски часовник, но в местния Исторически музей и до днес се съхранява едно малко бижу – стаен часовник, изработен от Георги Цурев – Тюфекчията. Той е уникален и създаден от самобитния майстор между 1841-1843г. Представлява изключителен интерес като единствен известен механичен часовник от средата на ХІХ век, изработен от българин за използване в домашни условия. Часовникът е пригоден за поставяне върху маса или стойка, позволяваща стабилно закрепване и нивелиране на неподвижните детайли. Циферблатът е направен от месинг и е „нарязан” с класически арабски цифри.
Часовникът е с една стрелка, която незабележимо пълзи по диска с часови обозначения и на всеки 60 минути известява със звън новия час от денонощието. Камбаната майсторът излива саморъчно от месинг и сребро. Първоначално часовникът стои в дома на Тюфекчията.
Предполага се, че по-късно е пренесен в обществена сграда- читалище, училище или другаде. Механизмът работи до към 1880 година и поради физическо износване спира. Съхраняват го за спомен. През 1961 г. родствениците на Тюфекчията го даряват на новия тогава музей в Батак. При постъпването си във фонда часовника е в доста тежко състояния. Реставриран е по инициатива на музея през 1979/80г. от механика-часовникар Георги Везиров и от тогава е в експозицията на музея.
Има и на други места в областта, но кой да го пручи.