Никола ИВАНОВ, литературен критик
Цветанка Убинова вече е автор на няколко поетични книги. Вече е утвърдена поетеса, чиято лирика е на национално ниво. Най-доброто при нея като поет е фактът, че с всяка нова стихосбирка поезията й става по-дълбока и смислена. С времето тя изчисти естрадността на места в лириката си, стремежа да се съобрази и пригоди формално с куплета и точните рими, с което освободи и обогати поетичните си възможности. Талантът й укрепна, доказателство за което са последните й поетични сборници.
Познавам стиховете на Цветанка Убинова още от първите й книги, чел съм всичко публикувано от нея и мога като професионален читател убедено да твърдя, че тя израстна като поет. От тази гледна точка последната й стихосбирка „Любовта ми е дантела…“ според мен е най-зрялата й поетична книга. В това се убеждаваме още от въвеждащото й стихотворение от сборника, което ще цитирам цялото, защото то е характерно за общото звучене на стихосбирката:
Моята любов е
мълчалива.
Моята любов е
търпелива.
Моята любов е
дълъг сън.
Моята любов е
остър кълн.
Моята любов е
капка кръв
по пътеката
на чужда стръв.
Моята любов е
люспа, скрита
в знойното сърце
на бяла пита.
Моята любов
перо е снежно,
скитащо се
в синева безбрежна –
миг преди
по вятъра отново
да се спусне
в облак от олово.
Стиховете са едновременно светли и драматични. Любовното чувство трепти с различни настроения и това го прави богато на чувства, полифонично и универсално. Няма да открием лековати епидермални чувства, захаросани, сълзливи и сладникави стихове, сантиментални любовни излияния, повърхностни изживявания, банализми или примитивна чувствителност. Впрочем любовта е сред е сред основните теми въобще в лириката на тази поетеса.
Стиховете на Цветанка Убинова са изпълнени с болка и тъга. Затова са изпълнени с тих драматизъм, който ги прави въздействащи. Обръщайки се към Бог, тя го чувства със сърцето и душата си, стреми се да живее с неговите морални повели:
Трудните сълзи
изгряват в двамата –
капка мед
върху телата хлебни.
Неразбран животът е,
а драмата
е в това,
че още сме потребни.
Ето каква е картината и настроенията в „Квадратният прозорец:
Отсрещният балкон не гледа гълъби
и не е кошница с цветя напролет,
до ниски делници отвеждат стълбите,
а в ъглите им паяци се гонят.
Но и в това стихотворение лирическата героиня на поетесата търси любовта:
… а теб те няма, за да те попитам
с коя снежинка отлетя сърцето?…
тайната любов понякога е предпочитана от лирическата героиня, вероятно защото я чувства по-силна и дълбока. Вечерите насаме с любовта също са тихи, но тъжни. Ето каква картина рисува поетесата в „Изведнъж престана да вали“:
Изведнъж престана да вали.
Ясно. Без звезди. И виолетово.
Лунната зеница се смали,
падна в локвата – като монета.
Но и тази картина не може да пропъди Надеждата в края на творбата.
Самотата е сред предпочитаните състояния за Цветанка Убинова, защото в нейната тишина тя изживява по-силно и смислено интимността:
Добър вечер – ей тъй,
без причина!…
Просто
вън е мъгла и безлунно.
Който беше дошъл –
си замина.
И текат часовете ми
сънно.
(„Ноември“)
В тишината идват най-смислените думи, чрез които лирическата героиня изразява съкровените си чувства, душата й се изповядва. Съкровени са любовните чувства у лирическата героиня на поетесата. Тя смята, че ако разкрие желанията на тялото, неизбежно ще изпие чашата с благоприличие, срамува се да признае естественото желание на плътта. За нея водеща е духовната връзка с любимия. Чисти и съкровени са интимните чувства в „Беше сън“. Деликатна е поетесата в порива към любимия в „Еньовден“:
Не искаш ли под синьото небе
в зелените води да се изкъпем?
Късната любов е по-зряла и дълбока. В това се убеждаваме от „Есен“, „Искам“ и други стихотворения. Любовта на лирическата героиня е космическа в „Среднощ“. „Две шепи жито/ беше любовта ми“, споделя поетесата в „Две шепи жито“. Болката преобладава в „Ескизи“.
Поетесата усеща света като студен и неуютен в „Замръзнал свят“. В „Преди Христа“ поетесата ни разкрива жената, която чрез любовта измъчва любимия, подобно хетера, оплита го в любовните си мрежи и се явява отровителка на сърцето и душата му. У лирическата героиня се борят демонът и ангелът, оксиморонът създава обеми в смисъла на творбата. Този свят я прави самотна дори в любовта.:
Да бъдеш влюбен –
тичане натам,
където вятърът
си ляга сам.
Или пък друго четиристишие от „Среднощни хрумки“:
Студено е
под пухеното одеяло –
сърцето ми
далеч от твоето е спало.
Тъгата е неизбежна спътница на самотата и на екзистенцията. Лирическата героиня „пие тъга“, „спи в пустиня“, пусти са водите й. Но тя следва божиите повеления, защото разчита на милостивия и справедлив Бог. Понякога тъгата в стиховете на Цветанка Убинова е по-светла, както е в „Тъгата затворете“ и „Не тъгувайте“. Нощта не може да спре изгрева на слънцето, което ражда живот, денят неизбежно ще настъпи, в това е Надеждата. Нощта е преди всичко за отдих и екзистенциален размисъл.
Есента е предпочитаният и любим сезон за Цветанка Убинова, защото е оприличаван със зрелостта. Есента прави и по-жив спомена. В „(Не) скромно“) поетесата споделя съкровеното си желание да се измъкне от драматичния живот:
АЗ ИСКАМ да съм
капката роса,
преминала през корена
на цвете –
от земното ядро
нагорещена
и в стъклен изгрев
слънчево смразена.
И в южен вятър
в нечия коса.
Това може да се случи само чрез поезията, която е духовната храна на човека и е способна да го надживее:
Купете си поезия –
а после я хвърлете –
тя ще намери камъка,
под който никне цвете.
Това е Поезията…
Цветанка УБИНОВА, „Любовта ми е дантела…“, стихове, „Белопринт“ ООД – Пазарджик, 2019 година
[…] Цветанка Убинова: Поезията ще бъде винаги потребна […]