Шефът на Съюза на българските писатели Боян Ангелов представи вчера в Пазарджик книгата на Костадин Пампов – „В търсене на философския камък“. Зала „Никола Манев“ в сградата на ДКТ „Константин Величков“ в областния град събра почитатели на изящното слово от всички възрасти. Както самият автор определя произведението си, това са 110 миниатюри, които разкриват неговите лични размисли за битието и значимите неща в него.
„В търсене на философския камък“ е четиво, което ще ви достави наслада, защото в него има много метафори и закодирани послания. Ето една от любимите ми миниатюри:
21
За Екзюпери съвършенството на една творба не се състои това, да не можеш да прибавиш нещо към нея. А да не можеш да й отнемеш. Определено е така. Да не можеш да прибавиш нещо към дадена творба, все още не означава, че тя е добре построена. Ако обаче не можеш да отнемеш нещо от нея, то началото, средата и края, са по местата си. Древните гърци приемали това като един от признаците на съвършенството.
И този етюд:
10
Според Питагор животът е събор, на който едни идват да се състезават, други да търгуват, а трети да гледат.
Последните били най-добрите.
На пръв поглед не е трудно, човек да бъде от тях.
Аристократ на духа, който великодушно „гледа” на другите две групи. Това обаче не е така.
Човек е подвластен на определени условия. „Принуден” е да се „състезава”, да „търгува” и едва тогава да „гледа”.
Вероятно и тук проблемът е в това, да бъде намерена мярата. Между посочените три вида дейности.
Ето какво пише в предговора на книгата Боян Ангелов:
„Смятам, че тази книга е успех за нейния автор. Тя ще обогати образа му на изследовател, белетрист и мислител. И се надявам той да търси все така упорито онова чудотворно вещество, наричано от средновековните схоластици философски камък, което в същността си е самата философия на свободата.“
Бивши и настоящи ученици на Кастадин Пампов, много колеги от други училища в града, събратя и сестри по перо се насладиха на неговите тълкувания за философията като наука и изкуство, на начина по който Костадин Пампов умее да прави публиката съпричастна на личните си наблюдения и представи.
