На 4 декември Православната и Католическа църква почитат паметта на християнската великомъченица света Варвара. Малко по-късно днес се очаква архиерейският наместник на пазарджишка духовна епархия Константийският епископ Яков да отслужи празнична света литургия в едноименния храм в септемврийското село Варвара. Църквата „Света Варвара“ чества своя храмов празник и ще посрещне десетки вярващи, които идват по традиция да почетат светицата и да се помолят за здраве и благоденствие.  Света Варвара се смята за покровителка на починалите от внезапна смърт, които не са имали време да се покаят. През времето на император Максимиан живял в Илиопол един богат и знатен човек на име Диоскор. Жена му умряла. Едничката си дъщеря Варвара той обичал и пазел като очите си. Полагал големи грижи за нейното езическо възпитание, защото сам бил езичник. Девойката била необикновено красива.

До нейното пълнолетие баща й я държал делече от всяко общество. В своите богати стаи, построени на висока кула, Варвара не виждала никого освен възпитателките си и слугините. От високото й жилище се откривала великолепна гледка към намиращите се в далечината планини, гори и равнини, към светлия небесен лазур. Минали години, девойката пораснала и Диоскор вече мислел да я омъжи. Явили се много кандидати, защото на всички били известни и красотата на Варвара, и богатството на нейния баща. Диоскор открил на дъщеря си своето желание. Но тя го помолила да не й говори за това. Тя мислила и желаела само едно – да стане християнка. Скоро това желание било изпълнено. В Илиопол дошъл от Александрия християнски свещеник. Като узнал за желанието на Варвара, той й обяснил християнския закон, подготвил я да приеме св. Кръщение и я кръстил. Като узнал, че се е отрекла от своите богове и, че вярва в Разпнатия Диоскор взел жестоко да бие дъщеря си.

 

След това за няколко дни я затворил в тъмна стая. Но като видял, че заплахите и наказанията остават безплодни, той се ожесточил и решил най-после да я отведе при управителя на страната – Мартиан. Управителят дълго я увещавал, но накрая се убедил, че съветите са безполезни и заповядал да бият девойката с волски жили. Дълго я мъчили, но с нищо не могли да разколебаят нейната твърда вяра, и едва жива я пренесли в тъмницата. След дни на дълги мъчения Мартиан видял, че и най-тежките жестокости не я заставят да се отрече от Христа и я осъдил на смърт. Смъртното наказание трябвало да се изпълни зад стените на града. Сам жестокосърдечният Диоскор, държейки в ръката меч, водел дъщеря си.

И сам той изпълнил смъртната й присъда. Диоскор и Мартиан обаче още същия ден били получили Божия гняв. Вдигнала се страшна буря и те двамата били поразени от гръм и изгорени от мълния така, че дори останките им не могли да се намерят. Днес мощите на св. великомъченица Варвара почиват в Киев, а една малка частица се намира в софийската църква „Св. Преображение“  в квартал Лозенец. В някои райони на страната света Варвара се е считала за покровителка на децата от болести, по-специално от дребна шарка, и хората я наричали „Баба Шарка“. Жените месят и раздават за здраве „къпани“ питки. Питките се намазват с мед за умилостивяване на светицата и „Баба Шарка”. Празникът се нарича още Женска Коледа, тъй като девойките се пременяли, обикаляли домовете и пеели песни за здраве.  В българския фолклор за обичаите, съпътстващи празниците на света Варвара, свети Сава – 5 декември и свети Никола – 6 декември има поговорка: „Варвара вари, Сава пече, Никола гости посреща“.