„Калояновата конница“, картина на Васил Горанов
В понеделник ще отбележим християнският празник Богоявление или Йордановден. Но заедно с ритуалното хвърляне на кръста в реките, се извършва още един ритуал и той е освещаването на бойните знамена.
Всъщност говорим за традиция от 820 години насам. Тя е поставена от цар Калоян, който на този ден изнесъл през 1200 г. своите знамена, за да бъдат осветени и благословени от свещениците след Великия водосвет, а зад тях на специално изработена платформа били поставени всички трофеи, завоювани от владетелите на Второто българско царство. Литийното шествие изминавало под звука на камбаните пътя от двореца в Царевец до бреговете на река Янтра. След свещениците, които носили хоругвите се подреждали царят, партриархът и епископите. След тях били носени пленените знамена и символи. Древните хронисти описват съдържанието на плячката – там били пирамидалните византийски корони на Исак II Ангел, както и множество пленени хоругви, златни императорски чаши и други предмети.
Ето какво пише Георги Акрополит: „Защото те задигнали императорските пирамидални корони, чашите на знатните, голямо количество пари и самия императорски кръст. Макар един от свещениците да го бил хвърлил, след малко те го намерили в реката. Той бил направен от злато и в средата си имал частица от светото дърво, на което бил прикован господ Христос. Тази [частица] била оформена във вид на кръст. Той имал премного отделения, в които се намирали мощи от по-прочути светци, мляко от богомайката и някаква частица от пояса ѝ. Също така много други свещени неща. А император Исак отишъл като беглец в Константинопол.“
Цялата процесия се наричала „триумф“ и имала за цел да покаже на българите, че те са достоен народ, който има право на своя територия и държава. Първият триумф бил посветен на десет годишнината от разбиването на византийската армия в Тревненския проход през 1190 г. , тогава цар бил Иван Асен I.
С течение на времето завоюваните реликви нараствали като брой, а триумфът се извършвал ежегодно.
За българите знамето е един от най-важните символи на националното единство, свързан с паметта на хилядите воини, дали живота си за родината. В мирно време знамето продължава да е много важен знак за войнската чест и доблест. На празничния 6 януари, Богоявление (Йордановден), по традиция и до днес в София се провежда тържествен водосвет на бойните знамена, флаговете и знамената-светини на Българската армия.
Според каноните на църквата бойното знаме се освещава само веднъж, при даряването му на военния отряд, а на празника Богоявление, след Великия водосвет, се благославят и знамената. Според християнската традиция богоявленската вода има сила да унищожава злите сили, да отмива старото, да дава живот и ново начало.
Ритуалът се е запазил до падането ни под османско владичество, а след Освобождението традицията е възстановена от първия военен министър на България Пьотър Паренсов. Тя продължава да се спазва до 1946 г. След обявяването на България за република, ритуалите, свързани с църквата и водосвета, се прекратяват. Те са възстановени отново след 1990 г.
