1068 са имениците в днешния празничен ден, сочи справка от Община Пазарджик. Старите български имена намаляват с всяка изминала година, но въпреки това традицията продължава. Най-много са дамите наречени Величка, следвани от господата с име Величко. Популярното в миналото име Велик в общината се носи само от трима мъже. Не е така с дамския вариант на името, Велика съществува в регистрите 108 пъти. Ето и справката с останалите имена, които са вариации на Велик и Велика.
| ВЕЛИК | ВЕЛИКО | ВЕЛКО | ВЕЛИЧКО | ВЕЛИЧКА | ВЕЛИНА | ВЕЛИКА | ВЕЛИЗАР | ВЕЛИЗАРА | ОБЩО |
| 3 | 1 | 69 | 56 | 343 | 36 | 48 | 21 | 5 | 582 |
| 0 | 0 | 4 | 1 | 11 | 0 | 1 | 0 | 0 | 17 |
| 0 | 0 | 0 | 0 | 3 | 0 | 1 | 0 | 0 | 4 |
| 0 | 0 | 2 | 7 | 9 | 2 | 0 | 0 | 0 | 20 |
| 0 | 0 | 0 | 3 | 4 | 1 | 2 | 1 | 0 | 11 |
| 0 | 1 | 0 | 0 | 5 | 0 | 2 | 0 | 0 | 8 |
| 0 | 0 | 0 | 1 | 7 | 0 | 2 | 0 | 1 | 11 |
| 0 | 0 | 2 | 13 | 5 | 1 | 1 | 0 | 0 | 22 |
| 0 | 0 | 0 | 0 | 8 | 0 | 1 | 0 | 0 | 9 |
| 0 | 0 | 0 | 5 | 12 | 0 | 0 | 0 | 0 | 17 |
| 0 | 0 | 1 | 6 | 5 | 0 | 1 | 0 | 0 | 13 |
| 0 | 0 | 2 | 1 | 6 | 1 | 2 | 0 | 0 | 12 |
| 0 | 0 | 1 | 7 | 12 | 3 | 3 | 0 | 0 | 26 |
| 0 | 0 | 0 | 0 | 1 | 0 | 0 | 0 | 0 | 1 |
| 0 | 0 | 0 | 1 | 8 | 0 | 0 | 0 | 0 | 9 |
| 0 | 0 | 0 | 48 | 23 | 1 | 7 | 0 | 1 | 80 |
| 0 | 0 | 0 | 1 | 5 | 1 | 3 | 0 | 0 | 10 |
| 0 | 0 | 0 | 0 | 13 | 1 | 4 | 0 | 0 | 18 |
| 0 | 0 | 2 | 2 | 1 | 0 | 5 | 0 | 0 | 10 |
| 0 | 0 | 1 | 9 | 27 | 0 | 3 | 2 | 0 | 42 |
| 0 | 0 | 0 | 0 | 4 | 1 | 1 | 0 | 0 | 6 |
| 0 | 0 | 4 | 6 | 8 | 0 | 4 | 0 | 0 | 22 |
| 0 | 0 | 0 | 1 | 5 | 0 | 1 | 0 | 0 | 7 |
| 0 | 0 | 2 | 1 | 6 | 0 | 0 | 1 | 0 | 10 |
| 0 | 0 | 0 | 2 | 1 | 0 | 0 | 0 | 0 | 3 |
| 0 | 0 | 0 | 4 | 15 | 1 | 3 | 1 | 0 | 24 |
| 0 | 0 | 1 | 0 | 0 | 0 | 4 | 0 | 0 | 5 |
| 0 | 0 | 0 | 2 | 8 | 0 | 0 | 0 | 0 | 10 |
| 0 | 0 | 0 | 1 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | 1 |
| 0 | 0 | 0 | 1 | 6 | 0 | 2 | 1 | 0 | 10 |
| 0 | 0 | 1 | 9 | 6 | 0 | 5 | 1 | 0 | 22 |
| 0 | 0 | 7 | 2 | 15 | 0 | 2 | 0 | 0 | 26 |
| 3 | 2 | 99 | 190 | 582 | 49 | 108 | 28 | 7 | 1068 |
Празнуването на Великденските празници по света има различни обичаи според народните вярвания и предания. Яйцата, козунака и агнето са три от основните елементи на великденската празнична трапеза. Всяка година традицията повелява яйцата да се боядисват на Велики четвъртък или Страстната събота.
В миналото яйцето често пъти се е асоциирало с Вселената. Всъщност още през IV в. консумирането на яйца по време на пости е забранено. Но през пролетта кокошките снасяли най-много, затова хората започнали да ги варят, за да ги запазят за по-дълъг период от време. Яйцето често пъти се е разглеждало като символ на прераждането през пролетта, а с възникване на християнството започва да се възприема като символ на раждане на човека. В православния християнски свят яйцето се използва като специално великденско поздравление, а в католическия боядисаните яйца се крият от децата, които трябва да ги намерят.
Броят на яйцата се определя спрямо броя на членовете на семейството, а в селата – от броя на кокошките носачки. Боядисването им е ставало рано сутрин на Велики четвъртък от най-старата жена в семейството. Парашките, както наричали писаните яйца, не са били предназначени за ядене, а само се подарявали. Най-голяма сила имало първото снесено яйце, а първите червени яйца хората слагали в сито, постлано с нова кърпа, за да може слънцето да ги види и да се усмихне. Вярвало се, че тези яйца имали силата да предпазват и да лекуват.
Червените яйца имат и друга символика – когато имаме гост на Великден, старите хора казват, че трябва да му се подари червено яйце, за да може богатството никога да не напуска дома. Първото яйце освен под иконостаса се е слагало също така и в сандъка с моминския чеиз или се е заравяло в средата на нивата, за да пази от градушка. Яйцата се ядат до Спасовден, или цели 40 дни – ето защо при приготвяне на яйцата за „вапсване“ стопанката трябва да има това в предвид.
