Единственият недостатък на радиото е, че не виждаш кой ти говори. Повечето от журналистите, които допринасят за разпространението на новините остават скрити за погледите на слушателите. Навремето кореспондентката на БНР – Радка Милева разказваше, как веднъж отишла да пазарува и магазинерката я разпознала по гласа, след което се оказало, че половината опашка редовно слуша новините на националната медиа.
Днес радио слушаме предимно в колите си, защото телевизията отдавна измести радоприемника, а радио-точките също са история. Пазарджик обаче редовно присъства с глас в националния ефир.
Всичко, което се случва в града, го чувате от Невена Петрова, която днес е кореспондент на БНР за Пазарджик. Тя има доста дълъг опит зад гърба си не само в радиото, а и в редица вестници, тъй като преди това е била кореспондент на „Труд“, а също и съучредител на първия вестник „Виделина“, който се роди като глас на демокрацията в Пазарджик и премина през редица ръце, докато съвсем изчезна от книжния пазар.
В същност повод за написването на този текст станаха две неща. Първото е изложбата с фотографии, в парка пред НДК в София, която е озаглавена „Вижте гласовете на радио София“ и бе открита днес. Малко се подразних от факта, че кореспондентите на радиото не присъстват в тази изложба, а те вършат не по-малко работа от основния екип. Ето защо реших да ви покажа нашата Невена.
Не видях още едно пазарджишко лице, това на Жоро Марков, който е сред най-съвестните български журналисти и е част от екипа на Програма „Хоризонт“. Старт на кариерата му сложи пазарджишкото радио „Пазарджик“. Получи се малко тавталогия с двойното споменаване на областния град, но надявам се е простимо.
Втората причина, за този текст, се нарича Атанас Стоянов. Него го познавате от „Любими песни, за любими хора“ на БГ радио. Наско също започна в радио „Пазарджик“ и след това се предаде на националната медиа. До ден днешен го чувате там, така че ако искате да поздравите някого, направето го и не забравяйте да си кажете, че живеете тук. Той със сигурност ще ви се зарадва. Наско винаги се връща тук с радост, а освен това помага по всички възможни начини за популяризирането на родния си град.
