Най-дългата улица в България се намира във Велинград, нарича се бул. „Съединение“ и започва от номер едно достигайки до номер триста.

На практика това е улицата, които свързва трите села от които е съставен градът – Каменица, Лъджене и Чепино. За да изходите улицата от единия до другия ѝ край ще използвате близо час, а дължината ѝ е 3.8 км.

Разстоянието се изминава за десетина минути с кола, но бул. „Съединение“ е любим маршрут за разходка на курортистите в СПА – столицата.

Велинград е създаден през 1948 г. със сливането на селата Лъджене, Каменица и Чепино, а от 1977 г. става общински център.

В миналото селата са били обединени в община с център Лъджене, а именно там е създаден и първият в България общински минерален басейн, който се превърнал в притегателен център за курортисти от близо и далеч.

Безоблачното време, чистият планински въздух и топлите минерални води са привличали хора тук от дълбока древност. Първите поселници за които имаме исторически данни са траките от племето беси.

По-късно топлите минерални извори привлекли тук римляните и те също са се възползвали от термите, за да си доставят удоволствие в недрата на Родопите. Главният римски път тук е минавал покрай р. Чепинска и е свързвал прохода Юндола с Тракийската низина. Останки от древността могат да се открият все още в местността наречена „Ремово“.

В Средновековието долината край днешен Велинград е била във владенията на деспот Слав, владетелят на Родопите и Мелник. Съвсем близо до СПА – столицата можете да разгледате останките от крепостта му Цепина, която по – точно трябва да назоваваме Чепина. За византийци и латини било доста трудно да произнасят звука „Ч“ и той естествено преминал в „Ц“.

След падането на България под турско иго, районът бил подложен на насилствено помохамеданчване и до днес въпреки българския си произход, голяма част от хората в селата край Велинград изповядат Исляма.

След Освобождението в котловината се оформят множество села и махали, но три от тях са в непосредствена близост и са заживели собствен живот – това са Чепино, Лъджане и Каменица. Днешните три квартала на Велинград свързани с най-дългата улица в България.

Сега ще ви поведем през тях, но не с днешни кадри, а със снимки от миналото. Как изглежда днес Велинград можете да видите сами, като го посетите.

Чепино ще запомните с това, че там се намира известното езеро Клептуза.

CARD WITH CAMBRIDGE WITH VIRTUAL WEDDING – VELINGRAD before 1948 КАРТИЧКА ЧЕПИНО ПЛОЩАДА С ПАМЕТНИКА – ВЕЛИНГРАД преди 1948

Кварталът, който се намира в средата на Велинград е Лъджене. Там се намира централният градски плаж.

На път към квартал Каменица е добре да се отбиете до ул. Ивайло, която е една от преките на бул. „Съединение“. Там ви изпращаме за да видите съществуващата до момента вила „Райна“, тя ще зарадва окото ви ако се интересувате от архитектура.

Вила „Райна“ е историческа къща построена през 1928 г. по планове на сръбския архитект Милутин Борисавлевич (1889 ‒ 1969), от името на Стоядин Стевович (1888 ‒ 1945). За дизайна на Вила „Райна“ той избира комбинация от елементи в стила на неокласицизъм и ар деко. Вила „Райна“ е набор от историческа, художествена и архитектурна комбинация, като по този начин е класифицирана като исторически и културен паметник.

Името „Райна“ идва от името на съпругата на собсттвеника Стоядин Стевович ‒ Райна Попова (1898 ‒ 1971). Между годините 1928 ‒ 1941 г. вила „Райна“ редовно се използва като лятна къща от членовете на семействата Стевович и Симич от Белград.

Нейният собственик Стоядин Стевович е бил акционер на няколко въглищни мини и различни метали в Сърбия, България и Македония, бизнесмен и капитан на индустрията Стевович става много важна личност на Балканите и в Европа през годините 1913 ‒ 1941 г. По време на Втората световна война е активен в антихитлеристки настроен. През 1943 г. привлича вниманието на Гестапо и е арестуван в Белград. Депортиран е през 1944 г. в Дахау в Германия и екзекутиран на 22 февруари 1945 г.

Елена Попова – Кантарджиева (1891 ‒ 1981) е живяла в къщата от 1928 г. до 1946 г. Тя е по-малката сестра на Райна Попова-Стевович. Елена е жената на Чудомир Кантарджиев, български политик и виден член на ВМРО, убит през 1924 г. в Пловдив. През 1946 г. Елена е била брутално изгонена от вилата от действащи просъветски комунистически революционери. През годините 1950 ‒ 1980 г. Елена Кантарджиева е призната като френски учител-професор и се превръща в една от емблематичните фигури на град Велинград. Тя смело се противопоставя на комунистическата диктатура. Днес една от централните улици на Велинград носи нейното име.

През 1946 г. сградата е национализирана от „народната власт“, и вила „Райна“ е превърната в медицински санаториум до 1992 г., когато къщата е върната на наследниците на Стоядин и Райна Стевович ‒ семейство Kръсманович-Симич от Белград.

Продължавайки по бул. „Съединение“ малко след този разклон ние попадаме в кв. Каменица.