Поетите се сбогуват със стихове. Имах честта да работя и с Томи, и с Борислав, по някакъв неведом начин хората, които създават литература си влизат под кожите, те виждат невидимото за останалите.

Днес изпратихме Томи Наплатанов, а в момента, в когото видях стиха на Борислав се почувствах длъжна да го споделя. Няма нищо по-хубаво от това да събудиш таланта у някого с най-тъжното събитие в живота – неговия край. Но дори и краят е начало, началото на спомените.

Написаното от Борислав Петров е толкова искрено, че не се нуждае от предисловие.

На памет, Томи Наплатанов

Борислав ПЕТРОВ

На връщане от златните пожари

събираме захвърлени подкови,

приятелите истински са стари,

а враговете-безпощадно нови.

За щастие -отворените пръсти,

за истина- сред блато коленете,

и ангелчета гонехме чевръсти

с душите на великите поети.

И срещахме в сърцето си човеци,

забравяхме за злобицата хорска,

животът беше в пълните егреци

и в тътена на вятър средногорски.

И този вятър вдигна ни далече

до ехото на български салюти,

но пазехме гюлетата за вечност,

за късче обич сменяхме барута.

Така ще се запомним -до България,

в небето й, захвърлили подкови.

Приятелите ще останат стари,

а враговете-тъй спокойно нови.