„Времето е вероятно единственото, което имаме. Затова трябва да се отнасяме с него внимателно.“

В изпълнение на Директива 2000/84/ЕО на Европейския парламент и на Съвета на Европейския съюз от 19 януари 2001 г., на 28 март 2021 г., в 3.00 ч. местно време, отново ще се наложи да преместим стрелките на часовниците с един час напред, въпреки дебатите в Европейския Парламент за отмяната на тази все по-оспорвана процедура. На този ден спим с един час по-малко.   

Идеята за лятно часово време за пръв път се въвежда на практика от германското правителство по време на Първата световна война в периода 30 април – 1 октомври 1916 г. Скоро след това Великобритания последват примера, като в началото въвежда лятно време от 21 май до 1 октомври 1916 г. В България лятното часово време е въведено на 1 април 1979 година. Век по-късно след въвеждането на тази практика обаче голяма част от жителите на общността решиха на референдум, че искат тази смяна на времето да отпадне. Редица изследвания сочат, че от смяната на часа страдат най-вече психично болните. Проблем със смяната на времето срещат земеделците и техните животни, както родителите и техните малки деца. Въртенето на стрелките влияе пряко и на броя на пътно-транспортните произшествия (ПТП), категорични са някои учени. Поради простичката причина, че по-ранният час сутрин се отразява на формата на шофьорите. За да влезнете по-лесно в новия „режим на работа“ и да се наспите хубаво на другия ден, експертите съветват да станете в неделя час – два по-рано от обичайното. Така сънят ви ще е с два – три часа по-оскъден, а шансовете ви да се уморите и да заспите по-рано в неделя вечер се увеличават, с което и вероятността да се наспите добре за следващия работен и учебен ден. 

Въпросът за същността на времето занимава хората от хилядолетия, като и до днес времето не е изгубило нищо от своята загадъчност. При всички случаи времето е физическо измерение. Хората го изживяват в очакване, в игра, в учение или работа. През 4 век Свети Августин бил попитан какво според него представлява времето. Той отговорил така: „Ако никой не ме пита, го знам. Но щом ме попитат, не мога да го обясня.“ Философите са положили големи усилия, опитвайки се да обяснят времето, но така и не са успели. А физиците и до днес имат разногласия по въпроса. Алберт Айнщайн формулира нещата кратко и образно: „Времето е това, което показва часовникът“. Звучи елементарно, но само на пръв поглед. „Всички живеем във времето, изживяваме го, но не знаем какво представлява то“, обобщава физикът Ернст Петер Фишер. Още от самото начало хората са мислили циклично – обяснява професорът. Денонощието следва ритъма на деня и нощта, годината – ритъма на сезоните. Хората имат чувството, че времето постоянно започва отнякъде и дава нови начала. Идеята, че линеарно времето има само една посока – напред, е християнска, тъй като според християнския канон от Сътворението на света до Страшния съд времето тече в една посока. И през 17 век Исак Нютон все още е убеден, че времето е Божие творение. Философите изповядват тезата, че не ние сме във времето, а времето е в нас, то е категория, чрез която разбираме света. За тях светът е немислим без времето като понятие, разказва професор Фишер и допълва: „Поетите от своя страна смятат, че времето е нужно, за да не се случва всичко едновременно, включително речта. Защото ако нямаме никакво време, не бихме могли да говорим, тъй като за това бихме имали нужда от време.“