На днешния 24 март Православната църква почита паметта на Св. преподобни Захария. Преподобни Захария бил син на египтянина Карион, който оставил жена и деца и отишъл в манастир, където приел монашество.

Карион взел със себе си и сина си – Захария, понеже майката не могла да го изхрани. Макар и по-млад сред многото старци в манастира, Захария се удостоил с големи благодатни дарове. От благодатта Божия усещал като да му гори цялата вътрешност.

На запитването на Св. Макарий, кое нещо прави монаха истински монах, Захари отговорил: „Онова, което непрестанно ни принуждава да изпълняваме заповедите Божии.“

А на запитването на стареца Моисей, що значи да бъдеш монах, Захария хвърлил своята килимявка и я стъпкал с нозете си, като казал: „Ако човек не бъде тъй сърдечно съкрушен, не може да бъде монах.“ Захария е бил голямо светило между монасите в пустинята и млад се преселил при Господа.

               Днес църквата почита и Св. Артемон Селевкийски, ръкоположен лично от апостол Павел за първи епископ на Селевкия Писидийска. За вдовици, сираци и бедни бил незаменим покровител, чудотворен лечител на душите и телата. Прекарал живота си благочестиво и богоугодно и починал в дълбока старост.