Според учените с възприемането на Григорианския календар трите най-топли дни през лятото би трябвало да се отбелязват на 28, 29 и 30 юли. В народната традиция обаче са запазени датите 15, 16 и 17 юли заради празника на св. Марина – 17 юли.

В народните поверия Горещниците се отбелязват като Чурлига – 15 юли, Пърлига – 16-ти и 17 юли Марига или Марина Огнена. На същите дати християнството почита светите мъченици Кирик и Юлита, Атиноген и Марина. Това са дни, в които не се захваща никаква работа. Според народното поверие не се ходи на нива, не се работи, не се пали пещ и не се пече хляб. Неспазването на тези забрани ще доведе до пожари и градушки, казват възрастните хора. Дните се честват като празник на огъня и се изпълняват обреди за предпазване от унищожителната му сила. В миналото на първия ден се загасял огъня в огнището. Вярвало се, че огънят е свещен и с времето намаля магическите си свойства. Затова трябва да се подновява веднъж годишно, а именно на 17 юли. Подновяването се извършвало от двама братя близнаци или момци носещи еднакви имена. Събличали се голи и започвали да претриват клонки, за да пламне огън. После цялото село го прескачало за здраве. Всеки си взимал огън и подновявал своя в огнището на къщата.

По това, какво е времето през тези три дни се гадае какво ще бъде времето през месеците януари, февруари и март, следващата година. На трите зимни месеци отговарят съответно първият, вторият и третият горещник. Ако горещникът е топъл, то и времето през съответния месец ще е меко, ако е хладен, това предвещава студ и виелици. През тези дни хората се къпят в лековити извори, защото се вярва, че тогава силата им е особено голяма.   Молитвите по време на Горещниците са за дъжд, но понякога се случва и да са за суша. Дните се смятат за празник на всички, които боравят с огън – ковачи, железари, грънчари, хлебари. След Горещниците започват седянките и сгледите.