Света Богородица е закрилницата на септемврийското село Бошуля, а това е причината 15 август да е сред най-почитаните празници. На тази дата православната църква отбелязва Успението на Божията майка. От няколко години насам тържествата по отдаването на почит на закрилницата на всички майки и жени започва още в събота, с тържествена вечерня, която ще бъде отслужена в храма на селото. Кулминацията на светските тържества ще бъде в Парка, в неделната вечер. Вижте цялата програма.

В селото се прави курбан за здраве, а от много години насам, ритуалната гозба се приготвя в двора на храма.

Идеята на курбана е да се измоли милост от висшите сили ( природни, светци, Богородица ) да не пращат болести и зло и да бъдат милостиви. Хората да живеят в мир и разбирателство и да не ги сполетяват бедствия и премеждия. В миналото всяко село е правело курбан в някоя важна или специална местност в негова близост. Избиран е голям православен празник, както в случая с Бошуля – Голяма Богородица, защото това е празникът на покровителката на селото.

Жертвеното животно, обикновено цяло агне, теле, овца, се освещава от попа и след това се заколва. В някои краища на страната се вари курбан чорба – от месото на късове, лукови глави и подправки, в други се пече цяло на чеверме. Готовата трапеза, на която има още хляб, вино, запалени свещи, се окадява и се чете молитва за здраве и благополучие на цялото село, за плодородие и да го пропускат природните бедствия. Всеки си опитва от храната, пие осветеното вино, но настроението не е празнично. Традициите са разнородни, това е ясно, но има някои празници, на които се дава курбан с определени цели.

Ако искате сами да си направите курбан – чорба, ето какво ще ви трябва – ТУК

Храмът „Успение на Света Богородица“

Църквата на Бошуля е била строена в продължение на тридесет години. Първо е била направена камбанарията, кой е сътворил кулата, днес никой не знае. Историята разказва, че в Бошуля е имало хайдутин Мартин. Той бил заловен от турците и заточен в Диарбекир. Там заедно с него бил и друг бошулец, комуто той доверил, къде е заровено имането от хайдутлука. Мартин загинал в каторгата, но другият се върнал и намерил плячката. Когато научил къде е скрита, той поел и ангажимента пред хайдут Мартин, да построи църква в селото.DSCF1220

Старата се е намирала на днешния изход на Бошуля към Септември, турска потеря я ограбила и опожарила и години наред тук нямало храм. Построили параклис на мястото на днешната църква и точно до него издигнали камбанарията през 1829 г.

Тогава в селото имало поп от Стрелча, който се имал с бея в Септември и отишъл да измоли построяването на храма. Турският чиновник се съгласил, но при условие църквата да не е по-висока от околните къщи, а също така и да му се платят пари на ръка. Селяните се разделили с част от нивите, които продали, за да съберат пари, и така през пролетта на 1830 година градежът започнал и продължил до 1860-а.

Тогава била положена последната керемида на покрива. Майсторите били ученици на Колю Фичето, който пък се учил на майсторлък от брациговските дюлгери. Когато църквата била направена, от Самоков пазарили зографи, от школата на Захари Зограф. Сградата в едно със стенописите представлява малко бижу. За да се спази изискването на бея, храмът е бил вкопан в земята. И до днес, за да стигнеш до сърцето му, трябва да слезеш по пет стъпала.

Вътре църквата е изписана от край до край, напомня сизифовия труд на Микеланджело в Сикстинската капела. С две думи – невероятна е. Това трябва да се види. Единственият недостатък е, че стенописите се нуждаят от реставрация. Това е и задачата, която си е поставило църковното настоятелство в селото, след като със съдействието на предишния кмет Любен Христосков изцяло е бил обновен покривът на храма. В момента няма течове, но отпреди, стенописите са пострадали.

В момента действащият свещеник в храма е отец Кръстьо Ненов.

Историята на селото тръгва от най-дълбока древност.

За това, че землището на Бошуля е обитавано още от траките сочи фактът, че тук са документирани общо дванадесет надгробни могили. Те свидетелстват за наличието на няколко тракийски селища от епохата на Античността в обхвата на това населено място. Такова, например, е старото селище южно от Стражата, където са открити множество артефакти и доказателства за взаимовръзки с тракийското селище при с. Юнаците.

Три са античните и средновековни паметници включени в списъка на Министерството на културата като неприкосновени светини с национално значение още през далечната 1966 г. – римско светилище, в местността Честите могили, на левия бряг на Марица, на 2 км. от днешното селище, Средновековно градище, в местността Момина клисура на левия бряг на Марица и останките от средновековна крепост,  в местността Баира. За римското присъствие по тези земи говори и останалият някогашен римски мост.

Следващият период може да се обособи като византийски ранносредновековен период. Той се характеризира като своеобразно продължение на трако-римския период.

След разпада на Римската империя в края на IV в. е основана т. нар. Източна Римска империя – Византия. Но този период е белязан и от т. нар. Велико преселение на народите. Днешните български земи са били обект на инвазии от страна на хуни, готи, авари и т. н. Безспорно населението в Тракия не е имало възможност да развие напълно своята стопанска дейност. Част от местното население е избито, а друга част – прогонено в планинските райони. Именно за защита от нашественици през ранното Средновековие започва изграждането на крепости.

Областта Тракия е завладяна от хан Крум в началото на IX в. и влиза в пределите на Първата българска държава. През Средновековието Горнотракийската низина попада ту в пределите на Българската държава, ту във Византия. Местното славянско
население е приобщено към България и участва като основен фактор при формиране на етногенеза на българския народ. Още от времето на славянското нашествие по българските земи от V–VI в. се засилва земеделското усвояване на териториите, тъй като
основният поминък на славяните е бил земеделието.

Особено интензивно се усвояват земите, разположени в близост до реките, за да бъде осигурен достъп до прясна вода за напояване и питейни нужди. Тази земеделска дейност продължава и през годините на Първото и Второто българско царство. Нуждата от прехрана на местното население изисква създаването на все повече обработваеми площи за сметка на естествените природни комплекси. Наличието на постоянно население се доказва както от малкото исторически извори от тази епоха, така и от откритите останки от средновековни селища и крепости.

Исторически сведения, устни предания на местното население, както и археологически находки доказват съществуването на редица средновековни български селища в нашия район. Така например, на 1 km на юг от днешното с. Бошуля, през
Средновековието е съществувало друго българско селище, което е просъществувало до османското нашествие.

През 1650 г. името на селото е записано в османските регистри като Синджирликьой. Според проф. Шишманов (1891) например, пътешественикът Люзинян през 1786 г. минава през Бошуля и нарича селото Muschula. Това свидетелства, че и през османския период в землището на днешното с. Бошуля е съществувало селище с постоянно население. Двама участници в Хвърковатата чета на Бенковски са били родени именно там. Те са присъствали и на събранието в Оборище – Пеню Митрев и Митър (Димитър) Стоянов Гостев. Намират смъртта си на връх Еледжик.

Селото е прочуто и с друго име на бунтовник – хайдут Мартин Кацаров.

Проф. Иван Батаклиев (1969) също така посочва, че още през турско време, до 1864 г. и в землището на с. Ветрен покрай Марица и Страженския канал се засажда ориз. Следователно би могло да се смята, че отглеждането на ориз и трансформирането на обработваемите земи в оризища датира още от времето на османския период. Пак според Батаклиев (1969) през османското владичество главно занятие и поминък на населението от този край е лозарството.

Според данните от преброявания през различни години, най-много население в с. Бошуля е имало през 1946 г. – 1550 души. Само за сравнение ще посочим, че през 1884 г. тук са живели едва 581 човека. Според предишното преброяване от 2011 г. населението наброява 816 постоянни жители.