Народният представител от ГЕРБ Пазарджик Стефан Мирев бе гост на празника на Лесичово, който се отбелязва днес.
Специалният ден започна с представянето на изложба с Лесичовското съкровище, открито през 1977 година край населеното място. След това г-н Мирев, заедно с кмета Серьожа Лазаров, поздравиха най-възрастния жител на Лесичово и родителите на най-малките бебета Кирил и Стиляна.
Празникът продължава до 23 ч. тази вечер, а в 20.40 ч. ще започне концертът на Петя Боюклиева.
Празникът в Лесичово продължава през целия ден със специална програма, ориентирана към най-малките, много фолклор и веселие. Денят бе ознаменуван и със засаждането на дърво от името на най-младите жители на селото.
Лесичовското съкровище
Съкровището, открито в землището на село Лесичово, Пазарджишко (1977 г.), се състои от 13 накити, тасче, златарски припой и 5 сребърни мъниста. Находката е предадена в Историческия музей в Пазарджик и инвентирана във фонда на отдел „Етнография”. Всички намерени предмети, с изключение на една гривна (месинг), са изработени от висока проба сребро, някои от елементите са с позлата.
Съкровището се отличава с изключително разнообразие на видове, техники, форми, материали и орнаментика и включва почти всички украшения, разпространени в България през османския период.
Класификацията на накитите по видове, влизащи в съдържанието на находката, е извършена на принципа коя част от главата или тялото украсяват. Типологията на съкровището от с. Лесичово е мотивирана от формата и различното предназначение на накита – накити за глава (невестински венец, висулка); накити за гърди (гердани); накити за ръце (пръстени, гривни); колан.
В накитите от Лесичовското съкровище е налице синтез на елементи на ислямското изкуство, готиката, ренесанса, който е характерен за златарското изкуство през ХVІ-ХVІІ век. Най-силно е влиянието на късната готика през ХVІІ век, проникнало от Западна Европа чрез някои форми и декоративни похвати. Обогатени с ориенталски и западни мотиви, с високи художествени качества, те са забележителни произведения на изкуството, запазени до наше време.
Накитите в тази находка се явяват важен белег както на социалната и йерархическата структура, така и на пола и възрастта, на културната и религиозната принадлежност на човека.
Художествено-стиловите и технически характеристики на разглежданите луксозни предмети издават почерка на златарския център в Чипровци и се датират ХVІІ-ХVІІІ век.
