Ваня СТЕФАНОВА

Преди 177 години в Брацигово се роди един непокорен дух, който вече повече от век и половина вълнува сърцата и умовете ни със своята възвишена любов и изгаряща омраза, сила и дързост, родолюбие и безрезервна отдаденост на каузата на свободна България. Васил Петлешков има своето неотменимо място в българската култура и историческа памет.

Неговото дело и слово са вградени в сърцевината не само на мемориалния парк „Априлци“, но и в духовността на нашето съвремие. Той вярваше пламенно, че свободата се изгражда в душите, не по площади и трибуни и показа на дело, че за свободата на майка България е оправдана всяка саможертва.

Младият спицерин горещо вярваше, че „има само едно бъдеще за България – бъдеще светло, защото редом с другите славяни ще има що да каже в света, що да внесе в човещината.” Васил Петлешков превърна в трибуна величавия си подвиг и човешката си саможертва и ги остави като завет на поколения българи, за които съдбата на България определя и осмисля делата им.

Колцина биха поставили в основата на житейското си кредо днес изумителната възвишена цел: „Сам съм!Други няма! Аз водих, аз заповядах – други не търсете.“ Много герои е родил нашият народ, но един от най – самобитните сред тях е Васил Петлешков, превърнал прекрасната си личност в непробиваема сплав от неподправено родолюбие и възвишен стремеж към общочовешките идеали.

Времето е скъперник и отбелязва с печата на безсмъртието само истински прекрасните подвизи на онези, които успеят да положат в пантеона на Отечеството чудото на възвишения си и самоотвержен живот. Васил Петлешков е онзи жертвен огън в националната ни историческа памет, от който вовеки ще искрят завети към поколенията с блестящото послание: „ Няма власт над оная глава, която е готова да се отдели от плещите си в името на свободата и за благото на цялото човечество.”