Въпреки че археологът Димитър Цончев категорично доказва местонахаждението на столицата на Бесите, като посочва, че тя се намира на осем километра югоизточно от Пазарджик, в землището на Синитево, все още има любителски спорове дали това е вярно. Ще ги откриете във форумите посветени на историята и археологията, а днес ние ще ви представим част от търсачите на този тракийски град.
Според изследванията на Димитър Цончев, той е локализиран през петдесетте години на миналия век, като Цончев пише:“Останките на Бесапара заемат днес следните местности, които се намират южно, югозападно, югоизточно и непосредствено до село Синитево, Пазарджишка околия, т.е. на осем километра югоизточно от гр. Пазарджик: Ибрям дере, Среща, Долният далнък, Черковките – всички по северните склонове на Барабаири и местата долу в низината до училището и гробищата на селото, както и в неговата южна част, през които общо протича река Вада.“ Той обосновава своите твърдения в труда си „Римският път – Philippopolis – Tugugerum“, издаден през 1950 г.
Бихте могли да се запознаете с историята на селищата, споменати от историци и краеведи, ако отделите един уикенд за приятни разходки и разглеждане на музейните експозиции в Септември и Пещера, а също така и Пазарджик. Там ще обогатят вашите знания с още много разкази за миналото на градовете.
И така.
Още през 19 в. с местонахождението на столицата се занимава Стефан Захариев, който в своята книга „Географико-историко-статистическо описание на Татар-Пазарджишката кааза“ предполага, че Бесапара се е намирала в землището на Белово, като сочи „лозята на Голямо Белово, Малко Белово и Загорово (Септември)“, според събраните от него сведения там имало старо градище, пълно с развалини, а старите жители на този град го наричали Беша фара. Освен древните руини, той счита за доказателство и поверие за гора, „посветена на самовилите и един студен извор, дето бил тяхно капище, после преправено на черкова посветена на Огнена Марина сега развалена, на която в олтара се намираше една голяма мраморна плоча, наполо строшена, на която бяха изваяни три самовили дето се къпят в извора, и тая плоча преди десет години частний гръцки учител на цинцарите Кос. Сантиди зел и уж донесъл у дома си, дето и сега се намира“.
Самодивската дъбрава пък се намира, според Стефан Захариев при устието на прохода, където излиза цепинската река Ели дере, на висок и равен връх.
Принос към издирването на Бесапара има и пещерският краевед Иван Попов. В „Страници из миналото на град Пещера“ той подробно описва своите аргументи за предположението, че митичната столица на Бесика се е намирала именно там. Като начало, той предполага, че това е напълно възможно, заради описанието на местонахождението на града – в подножията на планината Родопи, в близост до основния път свързващ Филипопол и Сердика, но на място, от което започва друг път пресичащ планината и водещ към Бяло море.
Неговите убеждения се базират и на множеството каменни улички, които се виждали в началото на миналия век около и в самия град, както и множеството открити останки от глинен водопровод, глинени съдове, питоси със зърно и други артефакти. Още тогава той апелира да се направят археологически разкопки, които биха дали отговор на въпроса дали селището е създадено пред 4 в. пр.н. е. и дали е съществувало около 1000 години. Тези предположения той дава заради откритите монети, вар, кереиди и посуда, които според него сочат, че мястото е по-скоро град, отколкото малко поселище.
Иван Попов предполага също, че в полза на неговото виждане е и близостта с връх Гьозтепе, който е най-високият в Родопите и вероятно на него е било разположено светилището на Дионис, в което прорицателките са предрекли бъдещето на Александър Велики и римският император Октавиан Август.
Основание за предположението му дава и фактът, че местността е много добре водоснабдена, има всички предпоставки за развитие на земеделие и скотовъдство, а връзката му с останалия свят е създадена чрез многобройните каменни пътища, които отвеждат отвъд съседните баири към Брацигово и Пловдив. Безспорно ако бъдат направени археологически разкопки, би могло да се разбере дали наистина не става дума за древен град, който в античността, ако не е бил столица, то вероятно е съперничел на Бесапара. Има логика и в твърдението му, че е вероятно тук да е бил градът, а на мястото край Синитево да е съществувала т.нар. Долна Бесапара – пътната станция на града.
Със своя версия по случая откриваме и Петко Славейков. Той напълно игнорира версията на Стефан Захариев, като твърди, че не в беловските лозя, а край днешна Перущица се намира славната столица на някогашните беси.
Сн. Регионален исторически музей – гр. Пазарджик
Древната Бесапара е била издирвана от Константин Иречек край Баткун. Георги Цукала я идентифицира с Пазарджик, но в крайна сметка се оказва, че тя е лежала край днешните Бесапарски ридове и гордо посрещала и изпращала своите посетители.
Откривателят на Бесапара
Димитър Цончев (1898-1962) е български учен – археолог.
През 1923 г. завършва Историческия факултет на Софийския университет. Климент Охридски. По това време той се интересува от антична археология, любов към която го вдъхновява проф. G.I. Кацаров. През 1939 г. получава шестмесечен стаж по археология и музейно дело в Париж. От 1924 до 1934 г. е учител в с. Драганово, гара Полски Тръмбеш, Панагюрище, Горна Оряховица и Велико Търново, където прави изследвания и пише първите си трудове. Член на Българския археологически институт.
През 1935 г. става един от инициаторите за създаването на фонд за цялостно изследване на град Пловдив. С царски указ No 102 от 14 ноември 1934 г. Димитър Цончев е назначен за директор на Народната библиотека и музей в Пловдив. Тук той се формира като археолог. Създава археологическа карта на района на Пловдив. Ръководи разкопките на всички антични обекти в Пловдив, прави екскурзии в Пловдивска област и Южна България – ръководител на разкопките на язовир Батак и в римския град Хисар.
Под негово ръководство се извършват първите археологически разкопки североизточно от с. Хибили (Страхилово) Свищовско, където се открива римска гробница с две надгробни плочи с латински надписи. Сред значимите средновековни обекти, които изследва, е и крепостта Цепина, Пазарджишко.
След разделянето на Народната библиотека и музей в Пловдив на две институции, на 1 март 1945 г. Димитър Цончев е назначен за директор на Пловдивския археологически музей през 1947 г., когото ръководи до 1954 г. Благодарение на него през 1948 г. излиза първият том от годишното издание „Годишник в Народния археологически музей – Пловдив”. Член на Германския археологически институт в Берлин и Австрийския археологически институт във Виена, Рим и Москва, и на археологически институти в Париж и Прага. След откриването на Панагюрското златно съкровище през 1949 г. той го внася във фонда на Националния археологически музей – Пловдив и оттогава се превръща в негов отличителен белег.
Цончев е автор на повече от 230 статии в областта на археологията, епиграфиката и нумизматиката, гласи биографията му публикувана от Руската академия на науките.
Работно време на музеите:
гр.Пещера, ул.“Септемврийци“№1
Работно време:
всеки ден от 8.30 до 17.30 ч., почивен ден неделя
Археологически музей Проф. Мечислав Домарадски
гр.Септември, бул. България № 59
тел.: 0886 845 090
Работно време Събота:
летен сезон ( март – октомври ): 10:00-16:00 ч.
зимен сезон ( ноември – февруари) : Почивен ден
За групови посещения в празнични и почивни дни, музеят работи след предварителна заявка на телефон:
0886 845090
Регионален исторически музей – Пазарджик
Централна сграда
пл. „К. Величков“ №15:
тел.: 034/44 31 44; 034/44 31 08; 034/44 31 13
Понеделник – Петък:
09:00 – 17:00
Събота:
10:00 – 17:00
Неделя:
10:00 – 17:00
Етнографска експозиция
ул. „Отец Паисий“ №8
тел.: 034/44 57 19
Понеделник – Петък:
09:00 – 17:00
Събота:
10:00 – 17:00
Къща музей „Константин Величков“
ул. „Теодор Траянов“ №6
тел.: 034/44 57 59
Понеделник – Петък:
09:00 – 17:00
Снимка: https://photosafari.bg
[…] […]