Читателска връзка: „Коя сте Вие, г-жа Венчева?“

„Здравейте, г-жа Венчева,

Научих от фейсбук, че ще правите книга за Пещера. Кой Ви дава право вие да пишете за нашия град, след като вече е известно, че г-жа Джуркова, ще пише книги за Пещера? Вие пещерка ли сте, та да пишете за нашия град? Вие откъде знаете, какво се е случвало в Пещера и кой ви дава право да пишете за нашата история? Щом работите с „Биовет“ значи за нищо не ставате. Коя сте Вие, г-жа Венчева?“

Това „мило“ писмо получих на своята поща. Втрещих се, с две думи. Коя съм аз, та ще пиша историята на Пещера? Аз няма да пиша историята на Пещера, тя е написана. Отдавна, тогава, когато се е случила. И не съм нито първата, нито последната, която ще пише за този град. Втрещих се от тона, от въпросите, изобщо от цялото отношение. Не знам от къде да започна. Може би първото е, че все пак живеем в ХХI век.

Но от автора/авторката на това писмо не си личи особено. Но и далеч преди днешни дни е било възможно да пишеш за други градове освен за този, в който те е родила майка ти. За други държави, за други светове (иначе нямаше да има такъв жанр в литературата, като фантастиката).

Не знаех, че трябва разрешение да напишеш нещо за някого или за друг град. Но ще го имам предвид, само дето не знам кого да питам. Та да  се върнем на въпросите – не очаквам някой да ми даде право да пиша. Правя го всеки Божи ден.

Книгата, която подготвяме не я пиша сама. Тя ще бъде плод на написаното/казаното от много хора. Какво ще съдържа? Всичко, което се е случвало в Пещера и до което имаме законен достъп.

Да, знам, какво се е случвало в Пещера. Сигурно имам повече книги за Пещера или свързани по някъкъв начин с Пещера, отколкото много от жителите на този град. Историята е нещо, което обожавам. Питайте мъжа ми. А и не само него, отворете книгите ми. Защото имам четири. Всичко в тях е история. Имам и такава рубрика в сайта си. И ако не сте го чели, значи не знаете.

Работя с „Биовет“ и не смятам, че това е престъпление. При положение, че почти всяко семейство в Пещера има човек, който работи в „Биовет“ не разбирам къде е проблемът. Или щом не съм пещерка не мога да работя с „Биовет“?

Г-жа Джуркова си има сайт, в него можете да видите, колко много материали е написала за Пещера. Аз не нося отговорност за нейните публикации, както и за параноичното ѝ отношение към мен, персонално. Има лекари и може да отиде да се прегледа. Ако преценява, че това ѝ е необходимо. Не ме интересуват клюките и слуховете, които се вихрят напоследък. Това е нещо, с което не бих си губила времето. Имам прекалено много работа, за да се занимавм с простотии. И всеки, който ме познава, знае, че аз не съм от хората, които клюкарстват.

Що се отнася до това коя съм аз, ами моята биография е кратка.

Родена съм през 1968 г. в Брацигово, тогава все още там е имало родилен дом. Дъщеря съм на строителен инженер, нарича се Груйо Клянчев. Аз съм горда с баща си, защото е един от хората, които са ми служили и все още ми служи за пример в живота. И не само на мен.

Майка ми беше математичка и се наричаше Мария, до скоро с това име ме свързваха само хубави емоции. Защото баба ми по майчина линия също се наричаше Мария, но аз съм кръстена на баба си по бащина линия – Стефана. Първата внучка в семейството съм. За по-модерно са ме нарекли Стефка. Тази ми баба, ме е кръстила в църквата „Свети Йоан Предтеча“, когато съм била на шест месеца и не е казала на нашите, защото са били партийци. Все пак се наложило, защото попът им казал. И той бил партиец.

Завършила съм софийския университет „Св. Климент Охридски“, надявам се, че е достатъчно престижен за пещерци. От 1994 г. насам съм журналистка. Работила съм във вестници, радио и местна телевизия. Била съм отговорен редактор на „Пазарджишка Марица“ от 2002 до 2015 г. След това създадох сайта си Pzdnes. Междувременно съм написала четири книги – сборник с разкази, една новела, два романа.

Родила съм две момчета, които вече са големи и са поели по своя път. Не съм си сменила мъжа от 32 години, не му трия снимките от личния си фейсбук профил и не се старая да се  изкарвам „голяма работа“, защото все още помня какво означава думата „скромност“. Не се бия в гърдите, колко съм важна, защото си давам сметка, че всеки човек е важен. Полагала съм грижи за свекърва си и до колкото мога помагам на свекър си. Това достатъчно ли е?

Баща ми е жив и живее в Брацигово, можете да се срещнете с него и да го питате за мен. Майка ми почина през 1994 г. Имам брат, адвокат. Той има три деца. Това стига ли ви вече, за да разберете, че с нищо не се отличавам от вас, но имам достатъчно опит, за да помогна за създаването на книга, която ще ви покаже Пещера от височината на ХХI век?

Надявам се. Искрено се надявам, ако сте чели „Граф Монте Кристо“, като визирам последното изречение в тази книга. А може и да не сте я чели. Тя не е писан от пещерец.