Божидара НИКОЛОВА
Прошката се възприема като израз на великодушие, но дали е това? И защо в християнството има ден отреден за прошка?
Отговорът на този въпрос се крие някъде много далеч и назад във времето, когато се приемало, че болестите ни връхлитат тогава, когато сме забравили и не спазваме основните добродетели. Християнските добродетели са повече от седемте смъртни гряха, които със сигурност ни водят към гибел. Ако следите тази рубрика сигурно си спомняте, че човек е триединен – дух, душа и тяло. Като повечето от хората в днешно време се възприемат само и единствено като тяло. И се стараят да удовлетворят всички свои телесни нужди, пренебрегвайки душата и духа.
Малцина знаят, че нашият дух може да получава дарове от Светия дух, те са мъдрост, интелигентност, съвет, сила, благочестие и страх от Бога.
Прошката е нужна именно на тях, когато прощаваме, но чистосърдечно и с цялата си любов, се освобождаваме от онези мисли и чувства, които правят духа и душата ни неспокойни. Повечето болести тръгват отвътре навън. Те първо унищожават нашата духовна същност, а едва след това се проявяват на физическо ниво.
Когато таим злоба и омраза към някого ние вредим първо и единствено на себе си. Това разрушава, грубо казано, целостта и спокойствието на душата ни. В момента, в който решим и искрено простим на своите врагове, освобождаваме преди всичко себе си от разрушителната стихия на мислите.
Вероятно все още не разбирате колко е важно да направим това?
Тайната се дължи на свързаността между хората, те са част от цялото мироздание, космос, природа, все едно как го наричате, а между всичко, което е видимо има невидими „нишки“. Когато мразим някого – по нишката, която ни свързва с него ние му изпращаме омраза и негативизъм. Вероятно е той да прави същото „добро“ за нас. Отровните мисли унищожават душата и гонят духа от нас, защото по този начин показваме, че нямаме вяра.
В мига на опрощението се случват две неща. Първо вие изпращате любов на човека и му пожелавате да върви по своя път, а ако той направи същото за вас, нишката, която ви свързва вече няма да ви наранява. Това е смисълът на прошката. Това е и причината да има ден за прошка в християнството, той е в случай, че не ви е останало друго време, за да простите. Но това е валидно не само за християнството, още от езически времена е било така, защото на Сирни заговезни кукери гонят злото, в същност визуализират всичко, за което стана въпрос по-горе.
Ако приемем, че всички сме Божии създания, то по този начин помагаме и на Бог да въздаде любов и разбирателство между човеците, защото нашата планета е дарена със свободен избор.
Как прощаваме?
Повечето хора смятат, че като си кажат – прощавам на еди кой си и процесът е приключен. За съжаление не е толкова лесно. За да простите наистина трябва да се помолите, трябва да влезете в онова съзерцателно състояние на духа и душата, в което чувствате, че сте част от нещо много по-голямо и велико от собственото ви тяло. Едва тогава с цялата искреност, на която сте способни кажете: Прощавам на еди кой си, нека Господ да го дари с благословение, за да осъзнае грешките си, нека цялата ми любов да бъде за него, защото аз разбирам, че няма безгрешни хора и моля моите грехове също да бъдат опростени, с вяра и любов. Бъдете искрени като децата и тогава ще ви се получи. А ако имате късмета наистина да простите, това ще се усети не само от душата ви, а от цялото ви тяло.
[…] […]