Отново един случай от мен, разказва Мирослав Стоянов, гласът на ОДМВР – Пазарджик. Един такъв, обикновен, рутинен, дори полицаите и пожарникарите смятат, че не заслужава вниманието ми, защото било нещо „съвсем нормално и рутинно“. Дори не са съгласни да го публикувам на стената си. Но аз точно такива ги харесвам. В тези случки се крие онова, безценното, дето движи света в правилната посока.
Неделя е, по обед, група младежи играят футбол на спортна площадка до хипермаркет в Пазарджик. Улисани в играта и обзети от емоции децата запращат топката на няколко десетки метри нагоре и тя се озовава на покрива на близката спортна зала „Хебър“.
Едното успява да се покатери по предпазната мрежа на игрището и така се озовава на покрива на по-ниската пристройка водено от желанието да свали футболната топка. Но така и не успява, защото не може да се покатери до мястото, където тя се намира. Освен това виждайки колко е високо го дострашава да слезе обратно. Тогава следва най-разумното решение – сигнал на 112. Минута след това на мястото вече са автопатрул на районното управление в Пазарджик и дежурната 2-ра смяна от РСПБЗН.
Няма място за двоумене, огнеборците разгъват стълба и подпомогнати от полицаите свалят уплашения тийнейджър. Обаче топката, ах топката, тя е на съседната по-висока част от основната сграда. Хайде тогава пак по стълбата, изкачва се полицай, отдолу го подсигурява пожарникар. И топката вече е свалена, децата са щастливи, а неколцината случайни купувачи от съседния хипермаркет станали свидетели на случващото се одобрително ръкопляскат. Ето го, на пръв поглед дребно, но в същността си толкова важно събитие. Имаше един принцип в комикс, който прочетох, когато бях дете на страниците на списание „Дъга“ и остана завинаги в съзнанието ми: Всеки разум е длъжен да пази живота!
Автопатрулът е в състав от полицаите Иван Ферков и Николай Близнаков, а дежурната смяна огнеборци от пожарникарите Петър Гълъбинов, Йордан Енкин и Христо Мърков. За пореден път се гордея с вас, момци.
Бащите и майките им къде са?!