„Времето е вероятно единственото, което имаме. Затова трябва да се отнасяме с него внимателно.“
В нощта срещу неделя на 26 март, отново ще се наложи да преместим стрелките на часовниците с един час напред, въпреки дебатите в Европейския Парламент за отмяната на тази все по-оспорвана процедура. На този ден спим с един час по-малко. Редица изследвания сочат, че от смяната на часа страдат най-вече психично болните. Силно засегнат е и техническият сектор. Проблем със смяната на времето срещат земеделците и техните животни, както родителите и техните малки деца. Въртенето на стрелките влияе пряко и на броя на пътно-транспортните произшествия (ПТП), категорични са някои учени.
Поради простичката причина, че по-ранният час сутрин се отразява на формата на шофьорите. За да влезнете по-лесно в новия „режим на работа“ и да се наспите хубаво на другия ден, експертите съветват да станете в неделя час – два по-рано от обичайното. Така сънят ви ще е с два – три часа по-оскъден, а шансовете ви да се уморите и да заспите по-рано в неделя вечер се увеличават, с което и вероятността да се наспите добре за следващия работен и учебен ден.
Идеята за лятно часово време за пръв път се въвежда на практика от германското правителство по време на Първата световна война в периода 30 април – 1 октомври 1916 г. Скоро след това Великобритания последват примера, като в началото въвежда лятно време от 21 май до 1 октомври 1916 г. В България лятното часово време е въведено на 1 април 1979 година. Век по-късно след въвеждането на тази практика обаче голяма част от жителите на общността решиха на референдум, че искат тази смяна на времето да отпадне
Въпросът за същността на времето занимава хората от хилядолетия, като и до днес времето не е изгубило нищо от своята загадъчност. Денонощието следва ритъма на деня и нощта, годината – ритъма на сезоните. Хората имат чувството, че времето постоянно започва отнякъде и дава нови начала.
При всички случаи времето е физическо измерение. Хората го изживяват в очакване, в игра, в учение или работа. През 4 век Свети Августин бил попитан какво според него представлява времето. Той отговорил така: „Ако никой не ме пита, го знам. Но щом ме попитат, не мога да го обясня.“
И през 17 век Исак Нютон все още е убеден, че времето е Божие творение. Философите изповядват тезата, че не ние сме във времето, а времето е в нас, то е категория, чрез която разбираме света. Идеята, че линеарно времето има само една посока – напред, е християнска, тъй като според християнския канон от Сътворението на света до Страшния съд времето тече в една посока. Според теорията наречена „блокова Вселена“ обаче, времето е статично, а единственото движение, свързано с него осъществяваме ние, които „минаваме през него“, избирайки си от безкрайното множество съществуващи варианти за развитие на събитията, които ни се случват. Изследователите, подкрепящи тази теория смятат, че времето трябва да се разглежда като пространствено – времева реалност и всичко около нас и всичко, което ни се случва е съществувало винаги.
