Текст и снимки: М. Димитрова, МБАЛ – Пазарджик
„Историята на всяко недоносено новородено, което е преминало през Интензивен сектор на Неонатологично отделение на МБАЛ-Пазарджик и тревогите на близките му, са неповторими, лични, но има нещо, което ги обединява и това е начинът, по-който тези родители успяват да се съберат след първоначалния шок. И това е тяхната сила, надежда и вяра в живота“, разказва началникът на Неонатологично отделение д-р Здравка Пиронова.
Тя никога няма да забрави Разпети петък през 2020г., когато спасяват момченце, с което се случва чудо. Две години по-късно малкият Георги Киров празнува своя втори рожден ден. А родителите му не пропускат да се срещнат отново с неговите спасители, за да изкажат за пореден път своята огромна благодарност за това, че могат да се радват на прекрасното си момченце.
Историята за спасяването на Георги и великденското чудо за него и семейството му ще бъде представена тази неделя в БТВ Репортерите от Николета Хаджийска.
Д-р Пиронова, какво си спомняте за 16 април 2020г. и раждането на Георги?
Д-р Пиронова: Георги се роди на 16 април 2020г. Ражда се в 36-тата г.с. и няколко дни, т.е. той е от т.нар. късно недоносени дечица, които крият проблеми със себе си. Майката на Георги се налага да роди чрез спешно секцио. Д-р Илиян Траянов и екипът му взимат това решение поради данни за фетално страдание на бебето и липса на условия за раждане по нормален механизъм. Веднага след раждането детето беше с добра адаптация, но на 5-6-тата минута вече е със затруднено дишане, което налага приемането му в Интензивен сектор на Неонатологично отделение. Срещнах се с него броени минути след като се роди, на самото раждане неонатолог беше д-р Цена Гроздина. Разчитахме, че бебето ще бъде затоплено в инкубатора, ще приложим кислородотерапия и ще се стабилизира. Това обаче не се случи. Дихателната недостатъчност на Георги се задълбочи, т.е. той дишаше все по-тежко и по-трудно и жизнените му показатели не бяха добри, което наложи да го поставим на апаратна вентилация, за да подпомагаме дишането му. Направените редица изследвания показаха, че има данни за недостатъчно кислород в организма и недобре развито бяло дробче. Наложи се да приложим повърхностно активно вещество за разгъването му.
Критично ли беше състоянието на бебето в този момент?
Д-р Пиронова: Беше тежко, но преодолимо. Критичното състояние настъпи на другия ден, на Разпети петък. Помня го много добре, защото имах планове със семейството си да пътуваме за празниците. Някъде към 16 ч. дежурният неонатолог д-р Чобанкова ме повика. Така процедираме, като имаме тежък случай, се събираме екип. Състоянието на Георги се беше влошило. Направихме много процедури, но той не се подобряваше. Настъпва един момент, в който се чувстваш безсилен. Това е най-страшното за един лекар, когато се почувства безсилен. И започваш да се събираш в мислите си с цел да помогнеш. Другият тежък момент е срещата с родителите. Ние имаме принципи, когато настъпи промяна в състоянието, да ги уведомим. Спомням си тогава се събрахме и с колеги от АГО, които се опитаха да помогнат, защото познават дородилната анамнеза. Търсехме причината за това влошаване и тогава се срещнах с бащата на Георги. Майката беше оперирана и не можеше да преживее такава тежка ситуация. Най-тежкият въпрос е, когато те попитат дали детето ще се оправи. Всеки лекар очаква този въпрос и не може да каже, че няма да се оправи, защото ние не спираме да се борим, но явно по начина, по който го казваш, по гласа ти човекът разбира, че ти се колебаеш. Следващото нещо, което ме попита беше дали, ако преживее всичко ще бъде с някакви увреждания. Това също е въпрос, на който трудно можеш да отговориш. В този момент, признавам си, ние лъжем. И казваме, че детето ще е добре, защото ни е нужна силата и вярата на тези хора. По принцип всички недоносени бебета и въобще тежките случаи, които имаме и новородени, които лекуваме тук, са отделни истории за родителите си, но тях ги обединява вярата на близките, силата, борбата за живот, която те предават на децата си. Това е най-обединяващото. Тежкото състояние на Георги продължи няколко часа. Часовете са минали без да ги усетя, но никога няма да забравя момента точно преди полунощ. В 12 без 5 показателите му започнаха да се подобряват и той се върна при нас. Прибрах се вкъщи към 4-5ч. сутринта, след като Георги се стабилизира. Остана на апаратна вентилация в продължение на 1 седмица. След около десет дни беше вече излекуван и изписан. Всичко завърши добре и е много хубаво, когато такива случаи завършват по най-добрият начин. Ще го запомня този случай, защото чудото се случи точно на Разпети петък, преди полунощ. Това е споменът ми за този ден.
Вие казвате на родителите да не спират да се молят. А вие самата казвате ли си това?
Д-р Пиронова: Абсолютно. Няма интензивен лекар, който да не се моли и да не вярва в чудото. В този момент говоря и на пациента, на родителите и на себе си. Вярвам в чудото!
Без вярата в медицината обаче не можеш да вярваш в нищо друго. Ние сме провинциална болница, но нашият директор е положил такива усилия, че имаме най-добрата апаратура, която ни е изключително нужна при такива ситуации.
Колко трудно е да разграничиш човешкото от професионалното? В този момент, когато видяхте бащата на Георги колко трудно ви беше?
Д-р Пиронова: Много трудно и повярвайте ми, с това не се свиква.
Какви усилия се изискват в такъв момент, за да запазиш хладнокръвие и да успокоиш родителите?
Д-р Пиронова: Големи усилия се изискват и самият ти трябва да вярваш. Много е лошо, когато загубиш вяра. В такъв тежък момент сякаш и твоят живот минава като на кинолента. И едва ли не търсиш и ти собствените си прегрешения и си обещаваш никога да не ги правиш. И се молиш само пациентът ти да е добре.
Какъв човек трябва да е лекарят, който се грижи за тези най-малки пациенти?
Д-р Пиронова: Трябва само да ги обичаш.
Какво научихте от историята на Георги? Спомен за какво остана у вас?
Д-р Пиронова: Спомен за хубави неща. Щом историята завършва добре и чудото се случва. Всички бебета имат истории. Те са дълго чакани от своите родители. Това е най-хубавото да се роди здраво бебе. От това по-хубаво няма.
Сега какво е здравословното състояние на Георги?
Д-р Пиронова: Аз продължавам да съм негов педиатър и мога да кажа, че сега е добре.
За какво се моли на Великден един лекар?
Д-р Пиронова: За здраве, за семейството, за по-малко болни пациенти, за щастливи родители, за съвсем човешки неща. Искам да пожелая на всички да са здрави, да има мир, да сме щастливи!