Възстановка, която показа живота на брациговци в навечерието на Априлското въстание и неговото обявяване върна гостите и гражданите на града в дните преди 146 г., когато апостолът Васил Петлешков донася в родопския град Кървавото писмо и вдига народа на въстание.
С мирният живот е свършено, а в сърцата на дюлгерите и техните семейства пламва огънят на бунта. Великолепна игра на местните самодейци, невероятен сценарий, който буквално на моменти разплака публиката и усещането за съпричастност в дните, които са имали преди близо век и половина дедите на брациговци. Текстовете и подборът на репликите във възстановката са дело на Ваня Стефанова, главен експерт на отдел „Просвета и култура“ в Община Брацигово.
Депутатите Стефан Мирев, Екатерина Захариева от ГЕРБ, Драгомир Стойнев от БСП, областният управител Андрей Гечев, заместничката му Петя Цанкова, кметовете на Пещера и Панагюрище – Йордан Младенов и Никола Белишки, кметът на Брацигово – Надежда Казакова, духовниците от местната епархия, военни и много брациговци се отправиха в 19.00 ч. към историческото място Синджирли бунар.
Героите на Брацигово – поп Сокол, Ана Гиздова – извезала знамето на местните бунтовници, Васил Петлешков, въстаниците, обикновените хора и местните занаятчии бяха пресъздадени във възстановката, с помощта и на клуб „Традиция“.
Камбаните! Камбаните гърмят!
Един народ поема своя път
Към трона на жестокия султан,
Към своя кръст, към своя свят курбан.
Камбаните гърмят!
Дан!
Дан!
Дан!
Дааан!
Но вече никой не ги слуша.
Защото пред народа бос,
Защото пред душите прости
Стои изправен по един апостол
И прави сянка на Христос.
Дамян Дамянов, „20 април 1876“
Официалните лица.
Малко по-късно бяха поднесени венци и цветя пред паметника на Васил Петлешков, чиято клада е била на същото място.
Минута мълчание в памет на загиналите.
Моя древна земя, побеляла от кости и преспи,
моя гневна земя, почерняла от мъка и кръв-
дай ми оня бунтовен напев на хайдушките песни
и зеления пламък на знамето с български лъв!
Дай ми тъмната болка на свойте безпаметни рани
и дълбокия плач на Марица, Огоста и Вит…
Като млад богомолец издигам душата си в длани
от върха на Балкана, в мъгли и в балади обвит.
И те моля, земя, помогни ми докрай да остана
влюбен в пъстрите люлки на твоите нощи и дни,
залюлей ме над пропаст, приспи ме на равна поляна
и сърцето ми в извор, в камбана и меч превърни!
Аз съм кръвен потомък на твойте борци и поети –
помогни ми до гроба и в гроба да бъда такъв:
да живея, пронизан от клетвени, светли завети,
в боевете за тебе да падам безстрашен и пръв.
Помогни ми за тебе да плача, да пея, да страдам,
с твоя вятър и с твойте жита и реки да шумя,
с твойте песни спокоен да влизам и в рая, и в ада –
с твойте песни – божествена, българска, моя земя!
МАТЕЙ ШОПКИН
