Специални благодарности за Таня Медарска – Обер, без чиято ценна помощ този текст нямаше да съществува
Едно от най-живописните селца в Прованс – Лакост има дълга и интересна история, която в последните тридесет години е тясно свързана с името на милионерът и световно известен дизайнер Пиер Карден. Разглеждаме пустите улици, а около нас има типични за региона каменни къщи, върху чийто входни врати виси надпис – „Частен имот“. Хлебарницата е безнадеждно пуста и това е така от десет години насам. Тук няма занаятчийски работилнички, нито магазинчета, нито ресторанти. Селото е прекрасно и пусто.
Живописни каменни улички, стари къщи, цветя, пърхащи пеперуди и прекрасна гледка към околността – всичко това създава идилична картина на един приказен град. Лакост определено заслужава посещение, и то не само заради руините на замъка, но и заради самия него.
Историята на Лакост е най-добре описана във френския документален филм „Кирил срещу Голиат“. Разказът принадлежи на бивш жител на селото, който през април на 2020 г. прави достояние на цял свят случващото се в Лакост. Лентата разказва историята на селото и полемиката за присъствието на Пиер Карден в него. Това далеч не е единственият опит да се подчертае пагубната роля на постоянното изкупуване на имоти и унищожението, което настъпва в последствие.
Също бивша жителка, на име Ан Голоа, публикува книга, от която става ясно, че от четиридесет години историята на това село е свързана с дизайнера Пиер Карден. Малко след появата му тук Лакост е разделено на две – „за“ и „против“ Карден.
Ан Галоа казва: „Първо купи замъка, не мисля, че е искал да купи цялото село, но тъй като е бил зле приет за назидание е купил бара, още една къща, още две и после още десет. Всяка седмица хората казваха: О, Карден е купил още една къща!“
Но богатият стилист не е единственият, който купува в селото. Известен американски университет прави същото от седемдесетте години на миналия век. Така че селото е притиснато от двама големи купувачи – хищници, които вече са собственици на две трети от селото. Освен в него Пиер Карден изкупува жилища и в други две села, разположени около Лакост. Неговата цел е да създаде ново Сен Тропе, но в Прованс. Скъпо място, където да се събират артисти от цял свят, на които той да предоставя възможност за творчество в реновираните от него провансалски къщи. Плановете му са големи, но той умира преди да осъществи напълно дори един от тях.
Но защо Пиер Карден ядосва хората?
„Всичко е въпрос на личност и на поведение, той идва тук като завоевател, а американският университет завзема постепенно. За него ние бяхме малки хора, той твърдеше, че не бяхме разбрали кой е той. Той смяташе, че е спасил това село. За къща, която е оценена на 300 000 евро той предлагаше да плати милион. Даже и сегашният кмет казва – нищо не можеме да направим, нямаше законен начин да го спрем. Той купува къщи от собственици, стари ферми, започна да купува над пазарните цени, хората си продадоха имоти, които не биха им донесли такива пари. Има случаи на продажба на тройна цена и е трудно да устоиш на такава съблазан.“ – разказва един от малцината днешни жители на Лакост.
Няколко години след експанзията на Карден в Лакост местно Сдружение започва да се бори срещу него, обвиняват го не в това, че е изкупил имотите на хората, а че е прекалил и злоупотребил със собственост. За 20 години той е отворил отново само един бар и една хлебарница. Те не нападат човека, а системата, която той представлява.
Замъкът на маркиз дьо Сад
Пиер Карден идва в Лакост през деветдесетте години на миналия век и от пръв поглед се влюбва в селото. На хълма над него е разположен замъкът на печално известния маркиз дьо Сад. В този момент той е частна собственост и Пиер карден го купува за един милион франка от вдовицата на местен учител, който го придобива през 1952 г. Учителят започва да прави опити да реставрира част от сградата, но не стига далеч заради липса на пари.
Има две предположения затова как замъкът е попаднал в ръцете на дьо Сад. Дворецът е от ХI век, много дълго е бил собственост на благородниците Симиян.
През 1627 г. представителката на рода Диан Симиян се омъжва за Жан Батист дьо Сад, прадядо на маркиз дьо Сад, който става собственик на цялото имение. Втората и по-вероятна хипотеза е, че през 1716 г. Изабела Симиян завещава замъка на Гаспар дьо Сад, който е владетел на две съседни села.
Маркиз дьо Сад владее замъка и живее в него от 1769 до 1772 г. След скандалите с неговата личност той избягва в Италия и след това се приютява тук, до влизането в затвора Венсен през 1777 г. , от където успява да избяга и да се върне в Лакост, последно пребивава там от 18 юли до 26 август 1778 г., когато отново е прибран в затвора.
През 1772 г. дьо Сад си построява театър, в който могат да се настанят 120 зрители. Всеки път когато влиза в затвора или пребивава в Париж, дьо Сад си остава привързан към селото. Той пише непрекъснато писма на нотариуса в Апт, който движи делата му. По време на революцията замъкът е разрушен, част от материалите в него са продадени за други постройки, дьо Сад е бил обезнадежден и отчаян.
Заради дълговете си той е принуден да предаде замъка на Ровер от Боню. На 29 юни 1816 г. замъкът е продаден на Пиер Грегоар – земеделец и дърводелец за 1200 франка, продава го вдовицата на Ровер. Замъкът вече е бил руина.
Така се стига до 1952 г. когато Андре Боер става собственик, той е прогимназиален учител и започва да го реставрира. През 1992 г. замъкът е записан като исторически паметник. През 2001 г. Карден го закупува от вдовицата на Андре Боер, която го завещава на Институт дьо Франс. Карден е член на Академията за изящни изкуства, той обещава, че замъкът ще се върне в Института след неговата смърт.
Замъкът е придобит за 1 милион франка от Пиер Карден, малко преди приемането на еврото за официална валута във Франция. Тогава в селото живеят около 400 жители. През 2015 г. е дизайнерът е имал 40 къщи. Обещава на хората – един пиано-бар, три хотела, едно кафене за всички, панорамен ресторант и хлебарницата да е винаги отворена, както и галерии и магазинчета – пише „Ле Монд“ през 2008 г.
Петнадесет години по-късно замъкът и къщите са реставрирани и празни, тази амбиция на Пиер Карден влияе зле на селото и неговата автентичност. Има и селяни, които тичат след Пиер Карден, за да му предлагат имотите си. В магазина в Лакост можеш да си купиш песто от Етна, което се произвежда от „Максим“, а също така и очила на Пиер Карден за 300 евро.
Замъкът и изкуството
Карден започва да организира фестивал за оперно изкуство във възстановения от него амфитеатър в замъка на дьо Сад. През 2020 г. той лансира и първия кинофестивал Лакост, но умира в края на годината. При покупката Карден започва ремонт, замъкът вече може да приема посетители и те да гледат апартаментите на дьо Сад, както и творби на съвременното изкуство.
Идеята на Карден е била да превърне това място в новото Сен Тропе на културата в Прованс, в момента в който започва масово да изкупува домовете в селото, това се превръща в проблем за жителите. Карден е искал неговите гости да могат да остават в селото и да се настаняват в собствена резеденция. През 2008 г. това е съобщено от „Ле Монд“.
В селото се организира опозиция, хората пишат лозунги по стените, събират медиите, но това е напразно. Карден продължава да изкупува, в актива му влизат десетки магазинчета и галерии и около 40 къщи, това отчайва жителите, но води туристи, които идват да разгледат Лакост. Има витрини където са изложени модели на Карден, но магазинът винаги е затворен.
Наследството
Наследството на милионера Пиер Карден е около 600 милиона евро, къщите са около 50. Той няма директен наследник, има 6 племенници на възраст между 70 и 90 години, които ще наследят империята му. Те самите са бедни. Карден завещава империята си на 51-годишният Родриго Базаликати – архитект и пианист, внук на най-големия брат на Пиер Карден. Базиликати е рабтил с Карден 25 години, сега е собственик на холдинга. Той е президент на групата Карден и играе важна роля за бъдещето на фирмата.
Пиетро Карден е роден близо до Тревизо в Италия през 1922 г. като най-малкото от 11 деца. Семейството му бяга от режима на Мусолини и се заселва във Франция, когато той е още дете. Карден израства във френския индустриален град Сент Етиен, надявайки се един ден да стане архитект, макар че интересът му е привлечен по-скоро от модата.
„Италианец по рождение, Пиер Карден никога не забравя произхода си, докато носи безусловна любов във Франция“, казават роднините му. Смята се, че се е научил да шие на 17 години, докато работи с Червения кръст. След като се мести в Париж, той започва работа на снимачната площадка на филма „Красавицата и звяра“ с поета, художника и режисьора Жан Кокто през 1947 г. Кокто го запознава с Кристиан Диор и до 1950 г. той създава свой собствен лейбъл.
Той отворя своя бутик, Eve, на Rue Faubourg Saint-Honoré и малко след това създава своята рокля „балон” – тясна в талията, широка около бедрата и тясна при коляното.
До 1959 г., той става първият френски дизайнер, който представя модна линия за жени прет-а-порте в универсалния магазин Printemps, шокирайки модните специалисти в Париж, които до този момент успяват да държат обикновените хора настрана от модата. Неговата колекция „Космическа епоха“ от 1964 г. остава забележителна в историята на модата със своите разкроени рокли, плетени костюми, тесни кожени панталони, плътно прилепнали шапки и дамски пуловери с прилеп ръкав.
През 1969 г., НАСА му възлага задачата да създаде скафандър. „Роклите, които харесвам, са тези, които създавам за живот, който все още не съществува“, казва тогава Карден. През 1979 г. Карден става първият френски дизайнер, който търгува с Китай, а през 1983 г. става първият търгуващ със Съветския съюз. Той е и първият дизайнер, който прави модно ревю на Червения площад в Москва, привличайки тълпа от 200 000 души през 1991 година.
Според семейството му, той се е потопил „рано в потока на глобализацията“. Патентовал е над 500 изобретения, между които цветните чорапи, високите ботуши и цветните вратовръзки. Групата „Бийтълс” се появява за пръв път с негови якета без яки. Освен това дизайнерът създава костюми и вечерни рокли за балерината Мая Плисецкая, която смята за своя муза.
Френският моден дизайнер е приветстван заради своите визионерски творения, но и заради превръщането на стилните облекла в привилегия на масите. „Всички ние се гордеем с упоритата му амбиция и смелостта, която проявяваше през целия си живот“, твърди в изявлението си наследниците на починалия дизайнер. Пиер Карден умира на 98-годишна възраст в болница в Ньой. Това съобщи Франс прес. Погребан е в Монмартр.
