На 15 юли Православната църква почита паметта на св. княз Владимир, покръстител на руския народ. Той е владетел на най-голямото руско княжество, Киевска Рус, което е в основата на руската държава днес. Както на повечето светци животът му се разделя на два периода – езически и християнски. Като езичник Владимир е жесток, отмъстителен и порочен. Извършил множество е престъпления. Преди кръщението си ослепял. В християнския период обаче извършва просветителска дейност и укрепва християнската вяра. Умира на 15 юли 1015 г. Владимир е третият син на руския княз Светослав I и нямал право на титла и наследяване. По това време най-силен бил култът към бог Перун, свързан с много жертвоприношения.
Владимир бил необуздан младеж, свикнал да получава всички преимущества на произхода си, без да е натоварен в същото време с отговорността към трона. Когато княз Светослав починал, големите му синове Ярополк и Олег започват междуособни войни, от които се възползва Владимир. Той заграбва годеницата на Ярополк, Рогонда, след няколко ключови сражения взима властта и става Велик княз на Киевска Рус.
Осем години след възкачването си на власт той разширява държавата до Крим, където получава достъп до Черно море и се намесва в търговските интереси на Византия. Империята действа по стар свой обичай – чрез християнството да неутрализира силните езически владетели и император Василий II покръства Владимир същата година, като му дава и за жена дъщеря си Анна и християнското име Василий. Своята пламенност Владимир обръща към широка покръстителска дейност, строеж на храмове и манастири. Той е първият духовен обединител на руския народ и получава духовната титла Равноапостол, т.е равен на апостолите, заради просветителската си дейност.
