Участникът в „България търси талант“ – Младен Кирилов бе изненадата в концертната вечер на тазгодишния празник на Бошуля. Имитаторът на Слави Трифонов успешно се справи с предизвикателството да вдигне градуса на настроението на младежката / и не само/ част от гостите и жителите на септемврийското село.

Изненадата бе личен подарък от кмета Христина Венчева, която не пропусна и секунда от подготовката и реализацията на празничните събития.

Още вчера в двора на храма „Успение Богородично“ се събраха бошулци, които подготвиха продуктите за традиционния курбан. Той се прави в селото от създаването на местния храм. Църквата на Бошуля е била строена в продължение на тридесет години. Първо е била направена камбанарията, кой е сътворил кулата, днес никой не знае. Историята разказва, че в Бошуля е имало хайдутин Мартин. Той бил заловен от турците и заточен в Диарбекир. Там заедно с него бил и друг бошулец, комуто той доверил, къде е заровено имането от хайдутлука. Мартин загинал в каторгата, но другият се върнал и намерил плячката. Когато научил къде е скрита, той поел и ангажимента пред хайдут Мартин, да построи църква в селото.

Старата се е намирала на днешния изход на Бошуля към Септември, турска потеря я ограбила и опожарила и години наред тук нямало храм. Построили параклис на мястото на днешната църква и точно до него издигнали камбанарията през 1829 г.

Тогава в селото имало поп от Стрелча, който се имал с бея в Септември и отишъл да измоли построяването на храма. Турският чиновник се съгласил, но при условие църквата да не е по-висока от околните къщи, а също така и да му се платят пари на ръка. Селяните се разделили с част от нивите, които продали, за да съберат пари, и така през пролетта на 1830 година градежът започнал и продължил до 1860-а.
Тогава била положена последната керемида на покрива. Майсторите били ученици на Колю Фичето, който пък се учил на майсторлък от брациговските дюлгери. Когато църквата била направена, от Самоков пазарили зографи, от школата на Захари Зограф. Сградата в едно със стенописите представлява малко бижу. За да се спази изискването на бея, храмът е бил вкопан в земята. И до днес, за да стигнеш до сърцето му, трябва да слезеш по пет стъпала.
Вътре църквата е изписана от край до край, напомня сизифовия труд на Микеланджело в Сикстинската капела. С две думи – невероятна е. Това трябва да се види. Единственият недостатък е, че стенописите се нуждаят от реставрация. Това е и задачата, която си е поставило църковното настоятелство в селото, след като със съдействието на предишния кмет Любен Христосков изцяло е бил обновен покривът на храма. В момента няма течове, но отпреди, стенописите са пострадали.
В момента действащият свещеник в храма е отец Кръстьо Ненов. Именно той проведе и празничната литургия тази сутрин, а след нея бошулци похапнаха приготвения от изкусни майсторки курбан.

По традиция от соцвремето бошулци отбелязват Голяма Богородица в своя парк. Още от сутринта централната алея се напълни с търговци, които предлагаха различни характерни за подобни събори стоки – от варена царевица и захарен памук до кучета от плюш, които подскачат.

Там в 17.00 ч. започна детско парти, което с водеше от аниматор и предизвика много радост в душите на най-малките. Те успяха да потанцуват, да попеят и да участват в занимателни игри. В 18.30 ч. започна програмата подготвена от възпитаниците на детска градина „Слънце“ в Бошуля, а публиката горещо аплодираше техните изпълнения. Малко по-късно жителите и гостите на селото бяха поздравени от областния управител Трендафил Величков, кмета на Община Септември – Васка Рачева и кмета на селото – Христина Венчева.
За доброто настроение на празнуващите се погрижиха Калина и Невена, а след това и Жечка Сланинкова, заедно с бенда ѝ.

Повече от час бошулци танцуваха хора, като сред тях бяха и доста сложните за изпълнение Дайчово и Еленино.

Томбола с много награди зарадва бошулци, а най-голямата награда в нея бе велосипед.

Късметлии си тръгнаха с миксер, кафе машина, микровълнова печка, тостер, прибори за хранене, дамаджанки за вино, телевизор.

Веднага след томболата пред бошулци се появи „Слави Трифонов“ и августовската жега стана още по-силна след като започна изпълнението на хитовете на шоумена.

ЗА БОШУЛЯ
През 1650 г. името на селото е записано в османските регистри като Синджирликьой. Според проф. Шишманов (1891) например, пътешественикът Люзинян през 1786 г. минава през Бошуля и нарича селото Muschula. Това свидетелства, че и през османския период в землището на днешното с. Бошуля е съществувало селище с постоянно население. Двама участници в Хвърковатата чета на Бенковски са били родени именно там. Те са присъствали и на събранието в Оборище – Пеню Митрев и Митър (Димитър) Стоянов Гостев. Намират смъртта си на връх Еледжик. Проф. Иван Батаклиев (1969) също така посочва, че още през турско време, до 1864 г. и в землището на с. Ветрен покрай Марица и Страженския канал се засажда ориз. Следователно би могло да се смята, че отглеждането на ориз и трансформирането на обработваемите земи в оризища датира още от времето на османския период. Пак според Батаклиев (1969) през османското владичество главно занятие и поминък на населението от този край е лозарството. Според данните от преброявания през различни години, най-много население в с. Бошуля е имало през 1946 г. – 1550 души. Само за сравнение ще посочим, че през 1884 г. тук са живели едва 581 човека. Според предишното преброяване от 2011 г. населението наброява 816 постоянни жители. Все още не са публикувани данните от миналогодишното преброяване на населението.














