На 1 септември православната църква  чества паметта на св. Симеон Стълпник и неговата майка Св. Марта. С празника се полага началото на църковната Нова година.

Преподобният Симеон е роден през 357 г. в Мала Азия, в село Сисан. Родителите му, християните Сусотион и Марта нарекли новородения си син Симеон и според християнския обичай го умили в банята на кръщението. Детето било възпитавано не в книжно учение, а в простота и незлобие; но Божията премъдрост често се вселява и в простите хора ги избира за свое оръдие, за да посрами мъдростта на този свят. Симеон, когато навършил тринадесет години започнал да пасе стадата с овце на баща си. Подобно на Иаков, Моисей и Давид, които също пасели овце и се удостоили с Божествени откровения, бил призван от Бога и Симеон. Веднъж през зимата овцете няколко дни не били изкарвани на пасището, защото бил навалял много сняг. Бидейки свободен от работа, в неделния ден блаженият отрок отишъл с баща си и майка си на църква. Симеон внимателно слушал това, което пеели и четели и чул светото Евангелие, в което се наричали блажени бедните, плачещите, кротките и чистите по сърце. Той попитал стоящия до него честен старец какво означават тези думи. Наставен от Божия Дух, старецът започнал да обяснява на Симеон и дълго го поучавал, посочвайки му пътя към духовната нищета, Божията любов и добродетелния живот. Добрите семена на поученията на стареца попаднали на добра почва: защото в душата му още в същия миг се разгорял усърден стремеж към Бога и израснало твърдото желание да върви по тесния път, водещ към Него. Симеон станал смирен и благ християнин. За да се отдели от хорската суета си построил каменна кула, висока 40 лакти. Живял в тясна килия на върха й и затова бил наречен Стълпник. Починал на 103-годишна възраст.

Сред българите денят е известен още като „Симеон орач“, „Симеон сърп“, „Симеон брульо“, „Летен полазник“, а днешният ден се счита за земеделската нова година, когато започват есенната оран и сеитба и събирането на орехи. Народните обичаи повеляват сутринта на 1 септември жените да замесят пшенично тесто и да направят питки, с които захранват ритуално воловете и биволите, с които ще се оре. Приготвят се и малки кравайчета, които се нанизват на рогата им. Народната традиция изисква на Симеоновден да не се дава назаем и да не се изнася нищо от къщата, за да не „излезе берекетът от дома“. Гледа се кой ще дойде в къщата – ако е добър, реколтата ще е плодовита. По същия начин и орачът, отивайки към нивата, смята, че ако срещне човек с „пълно“, житото ще роди много зърно.