Прочетете тази поучителна история и никога вече не страдайте, когато съдбата не изпълни вашето желание незабавно. Помнете, че мъдрият ни народ е казал: „Всяко зло – за добро“.
24 януари 1905-та …. В село Церово, някъде в България, се родило едно момиче, кръстили го Стоянка … Баща й бил данъчен чиновник, майката – домакиня. Неочакваната смърт на бащата запраща майка й Параскева чак в Германия – да работи, за да осигури следване в медицински институт. А Стоянка останала при дядо си и баба си ..
И … слава Богу!
При тях малкото момиче открило космоса на българския фолклор. Майка й искала тя да получи образование по чуждестранен маниер, затова със спестеното от Германия, пратила дъщеря си в Американския колеж в …. Самоков.
И … слава Богу!
Там Стоянка решава, че единственият път пред нея е на музикалната сцена: млада и упорита, иска да шлифова гласовите си данни и ….. попада на известния педагог и певец Иван Вульпе, който започва да я подготвя за Консерваторията, но …. въпреки голямата си амбиция, младата жена не успява да премине изпита по солфеж и пиано, защото … е оценена като бездарна и безкрайно немузикална.
И … слава Богу!
Шамарът от безапелационната двойка, която получава, не успява да я обезкуражи. Брат й по това време учи в град Оберлин, щата Охайо, и … Стоянка, без колебание, стяга багажа и заминава при него. Така Стоянка от село Церово от Американския колеж в Самоков се отзовала в … Америка. Започва да учи: философия, пеене и италиански език. Едновременно!
И… слава Богу!
Защото …страстта към родината на Верди и Пучини я зове да замине за Апенините – тя знае, че перфектно музикално образование може да получи именно и само там. Така „бездарната“ Стоянка от село Церово на 25-годишна възраст е приета в …. престижната академия в Милано. Там се откроява като една от най-талантливите студентки, но …. не може да продължи образованието си, защото средствата й привършват. И … слава Богу! Защото пък намира своя ментор – един от нейните преподаватели професор Пинторно. Той я приютява в дома си, преподава й без пари – неистово убеден, че гласът й е достоен за най-елитните сцени. „Едва тогава кариерата ми тръгна като буйна река“ – спомня си години по-късно Стоянка от село Церово. Всъщност началото на истинската й кариера се оказва едно прослушване на млади таланти не къде да е, а в миланската „Ла Скала“. Импресариото Канела чува как тя изпълнява и най-сложните роли и … я ангажира веднага за ролята на Азучена в „Трубадур“. Следва … светкавичен успех и …. е поканена да пее и в „Риголето“, после и в други творби на Верди. И се сдобива с първия си псевдоним – Вердиана. Признанието идва, аплодисментите валят, отзивите в пресата са повече от похвални. Само едно липсва на младата дебютантка – име, което да допада на изтънчените ценители на операта. И … се намесва пак импресариото Канела: убеден, че тя прилича на италианската кралица Елена, я прекръства на Елена Николай. Така Стоянка от село Церово се превръща в една от най-популярните изпълнителки на Апенините – в средата на 30-те тя е сред най-често канените изпълнители на почти всички европейски сцени; няма опера, която да не я иска в своите представления; само името й върху който и да било афиш е достатъчно, за да предизвика изключителен интерес от страна на меломаните. Стоянка от село Церово, която няколко години преди това е обявена в родината си за …. бездарна ….
И … слава Богу!
Рядко, но факт: заедно с професионалния идва и личният късмет – получава предложение за женитба от внука на Пинторио доктор Андреа ди Маджо и … се омъжва за него през 1937 г. Следващите десетилетия са достойни за холивудски филм … Стоянка – Елена прекарва времето си между разкошната си вила край Милано и световните оперни сцени. Но .. горчилката на живота я залива през 1963 – само за месец загубва и майка си, и съпруга си. И …. Елена Николай решава да изпие горчивата чаша на успеха до дъно: да напусне сцената точно в момента, когато интересът към нея е най-голям. Тя, Стоянка от село Церово, известна по целия свят като великата Елена Николай, 17 години примадона на миланската „Ла Скала“, пяла 22 сезона в „Сан Карло“ в Триест и в „Арена ди Верона“, въпреки многото увещания не променя решението си и … напуска сцената. Но пък започва да снима в … киното. Заради магнетичното си излъчване тя получава покани дори от Виторио де Сика и други режисьори от неговия ранг – в края на 60-те години снима в „Моята съпруга“, „Измяна в брака“, „Нашите съпрузи“, „Съблазнени и измамени“…
Стоянка от село Церово завършва живота си на 23 октомври 1993 г. в Casa di riposo – дома за стари музиканти „Верди“ в Милано, построен от …. самия Верди.
Често я питали защо не живее в луксозната си вила или на някое друго място, където би могла да си позволи значително повече удобства. Стоянка от село Церово неизменно отговаряла, че единственото, което й е нужно, е при нея – книгите, спомените, снимките…“Отиде си един от най-здравите стълбове на театър „Ла Скала“ – пише италианската преса – и въобще на оперния театър. Отиде си Елена Николай, която живееше в Италия, но никога не забрави българските си корени…“ И .. от която, казват, треперела дори великата Мария Калас ….
В българската музикална история не е рядкост един изпълнител да бъде признат първо в чужбина, а после и у нас.
И …. слава Богу!
(по Иван Бенчев, който е сред учредителите, заедно с Христо Едрин и Дора Радева, на фондация „Елена Николай“, написал книга за живота на Стоянка от българското село Церово, наречена Елена Николай – „най-великият мецосопран на България“…..
(Като Сантуца в „Селска чест“ на Маскани)
@МС: Иван Бенчев, който никога няма да забрави как е плел кошници до Елена Николай в трета картина на „Трубадур“ …..
И …. слава Богу!
Тава ти го изпратих в група Звъничево!!!
До администратора Стефка Венчева.
Стефке, защо не съм възстановена като администратор на групата. Бях администратор, но след като някой ми присвои акаунта във фейсбук, т.е. присвои си моята личност, редно е и е етично от твоя страна да го направиш. Всъщност, много добре знаеш, че не ти си ме направила администратор на тази група. И не само това, а новият ми профил е блокиран и единствено в тази група не мога да споделям новини. Толкова ли ти пречи „Виделина“? Очаквам отговор.
Това го написах в група Звъничево
До администратора Стефка Венчева.
Стефке, защо не съм възстановена като администратор на групата. Бях администратор, но след като някой ми присвои акаунта във фейсбук, т.е. присвои си моята личност, редно е и е етично от твоя страна да го направиш. Всъщност, много добре знаеш, че не ти си ме направила администратор на тази група. И не само това, а новият ми профил е блокиран и единствено в тази група не мога да споделям новини. Толкова ли ти пречи „Виделина“? Очаквам отговор.
Предполагам, че си ме блокирала като личен профил, защото аз не те виждам в групата. За да мога да ти дам права трябва да ме отблокираш, за да те видя.