В областта: Премиерите и министрите от Освобождението до днес

Пазарджик, Пещера и септемврийското село Славовица са селищата, които в следосвобожденската ни история са излъчвали премиери на България, сочат архивните справки. Става дума за Александър Стамболийски, Константин Муравиев, Кимон Георгиев и Георги Кьосеиванов. 26 пък са министрите от нашата област от Освобождението до днес. Още преди Съединението нашият регион си извоюва правото да има собствен министър в кабинет разтресен от политически ежби.

Първият министър от нашата област след Освобождението е пещерецът Георги Теохаров.

Ето какво пише за него уредникът на Исторически музей – Пещера Георги Шопов:

Георги Теохаров е роден в Пещера през 1836 година. Учи в началното гръцко училище в града, после в българското класно училище, а след това в Пловдив. За кратък период учителства в Пещера и Хасково, след което заминава за Цариград, където става служител в търговска фирма. Поради голямото му желание и със съдействието на секретаря на руското посолство в Цариград – Новиков, Георги Теохаров заминава да учи в Одеса. През 1858 година завършва Херсонската семинария като стипендиант на Славянското благотворително дружество. Пристига в Москва и отбива редовната си военна служба в руската армия вече като руски поданик. По-късно се записва в Юридическия факултет на Московския университет, който завършва през 1864 година. Започва работа при московския губернски прокурор. Работи дълги години като негов помощник и като прокурор към Окръжния съд в град Полтава. През 1866 година пристига за кратко в Пещера и заговаря за борба, за революция, че е дошло времето за политическо освобождение от османско иго, което ще се осъществи с помощта на Русия. Дава инициатива и организира излети в Родопите, където пещерски и брациговски младежи изучават оръжията, обучават се в стрелба. В годините на своето обучение в Русия Георги Теохаров оставя трайни следи и в културния живот в зараждащата се нова българска журналистика и литературна критика. Активно сътрудничи на престижното списание на българите в Москва „Братски труд”,  редактирано от Райко Жинзифов.  През 1861-1862 година публикува десетки статии на литературно-исторически теми и в областта на етнографията. В своята задълбочена научноизследователска работа и публикации той осъжда недостойните родоотстъпници от българския език. Най-важната задача за него в новата литература е изискването българската книжнина да носи подчертано национален облик. Името му откриваме и на страниците на вестниците „Балкан” и „Балканска зора” като автор на много статии по различни правни теми, исторически и литературни проблеми. През 1877 година започва Руско-турската война. Известният и опитен вече юрист Георги Теохаров е назначен за завеждащ съдебната част в „Гражданското управление на освободените български зами”, ръководено от княз Черкаски. След приключването на войната в България се завръщат проф. Марин Дринов и Нешо Бончев и съвместно с Георги Теохаров правят много за изграждане на новите граждански структури в младата българска държава. Трайни следи оставя Теохаров във формирането на основите на съдебната власт и в образованието на свободна България. В трудното време на изграждането на младото българско княжество той хвърля целия си опит енергия и родолюбие за превръщането на отечеството в модерна европейска държава. Не случайно Симеон Радев го определя като един от първите строители на нова България.

Той е първият пещерец станал министър. През периода 1881-1883 година, когато в България има остро политическо противоборство, с чести смени на правителствата, Теохаров е издиган три пъти в три кабинета за министър.

Става и член на Държавния съвет, състоящ се от 20 души създаден от княз Александър Батенберг. От юли 1881 до юли 1882 година князът го издига за министър на правосъдието в министерството без премиер, от юли 1882 до март 1883 година е министър  на просвещението в правителството на Леонид Соболев и от март 1883 до юли същата година отново управлява министерството на правосъдието.

През тези години той дава много законодателни инициативи. Например изграждането на изборните мирови съдилища. През 1886 година заминава за Русия. Умира в град Тифлис на 4 март 1891 година, където е и погребан.

2.МИНИСТЪРЪТ В ТРИ ПРАВИТЕЛСТВА

Кабинетите на Константин Стоилов

Константин Величков е роден през 1855 г. Завършва Цариградския лицей (1874). Учител по български и френски език, история и география в Пазарджик (1874-1876), председател на читалище „Възраждане“ в града. Член на революционния комитет в Пазарджик. Заедно с Т. Каблешков участва активно в подготовката на Априлското въстание (1876). Арестуван и осъден на смърт. Няколко месеца е в затвор; спасен е от европейската комисия, разследваща беззаконията при потушаване на въстанието. Писар в Българската екзархия (1876-1877). След Руско-турската освободителна война се завръща в Пазарджик. Избран за член, а след това за председател на Окръжния административен съвет в Пазарджик (1878) и народен представител в Областното събрание (1879-1885); директор на народното просвещение (1884-1885) в Източна Румелия.

Следва право във Франция (окт. 1880- авг. 1881). Народен представител в IV обикновено Народно събрание (НС) (май 1886). По време на Стамболовото управление е политически емигрант във Флоренция, Италия (1887-1889), където следва живопис; преподавател по френски език в българските гимназии в Солун (1890-1891) и Цариград (1891-1892) и „доброволен изгнаник“ в Цариград (до 1894). Завръща се в България в началото на юни 1894. Избран за председател на бюрото на Народната партия и за народен представител в VIII обикновено НС. Назначаван е последователно за министьр на обществените сгради и съобщенията (1894), на народното просвещение (1894-1897), на търговията и земеделието (1897-1898).

През 1898 минава към Прогресивно-либералната партия. Дипломатичен представител в Белград (1902-1904). По решение на правителството на Р. Петров е отзован от поста и преждевременно пенсиониран. Разочарован от обществено-политическата действителност и с разклатено здраве, К. Величков отново емигрира. Умира на път за Гренобъл; след 2 г. костите му са пренесени в София. Действителен чл. на БКД (дн. БАН) (1884).

Обществената дейност на Константин Величков още от младежки години е свързана с културата и литературата.

Творчеството на Константин Величков е създавано в редките затишия между отговорни политически ангажименти, които е поемал, поради което то не е обемисто; много от книгите му са отпечатани след смъртта на автора. Личност с европейска ерудираност, Величков е по възрожденски неуморен ентусиаст в работата си за издигане на културното равнище на своите съотечественици. Драмите, които пише и превежда, а някои и сам поставя, имат за цел да повдигнат нивото на българския театър. Поезията на Величков и главно „Цариградски сонети“ се отличава с овладян лиризъм в изразяване на преживяванията, с доминиращ носталгичен тон в стиховете, посветени на отечеството; дори интимната му лирика е омекотена от благородната идея за извисяване и усъвършенствуване на човешката личност.

Този мотив е характерен и за жизнерадостните му стихотворения за деца.

(източник: „Речник по нова българска литература (1978 – 1992)“, Хемус, С. 1994; автор на статията – Р. Арнаудова)

3.МИНИСТЪРЪТ ОТ ПРАВИТЕЛСТВОТО ОБЯВИЛО НЕЗАВИСИМОСТТА НА БЪЛГАРИЯ

В правителството на Александър Малинов

Пещерецът Михаил Такев остава в историята като политик и един от най-близките приятели на Алеко Константинов. Ето какво пише за него историчката Нонка Нейчева от
Държавен архив – Пазарджик

Михаил Такев е роден на 10 март 1864 г. в Пещера. Учи в родния си град, след което завършва гимназия в Пловдив. От 1882 г. постъпва във Военното училище в София. Включва се в Сръбско-българската война като доброволец и участва в боевете при Сливница и Пирот. Награден е с орден за храброст.

Заедно с юнкерите от Военното училище взима участие в детронирането на княз Александър Батенберг, за което е разжалван, но на следващата година наказанието му е отменено. През 1987 г. завършва Военното училище, произведен е в чин подпоручик и зачислен в 3 артилерийски полк.

През 1890 г. е уволнен от армията, поради обвинение за участие в заговора на майор Коста Паница. Същата година заминава за Франция и следва право. За две години завършва образованието си и се завръща в България. Започва адвокатска практика в Пазарджик. През есента на 1894 г. е избран за народен представител.

Когато през 1896 г. Петко Каравелов образува Демократическата партия, Такев застава твърдо зад него и до края на живота си е един от видните лидери на партията. От това време датира и познанството му с Алеко Константинов. На 11 май 1897 г. край Пазарджик, при опит за убийство на Такев, загива Алеко Константинов.

През 1899 г. Михаил Такев сключва брак с Райна Кьосеиванова – внучка на Петър Горанов, председател на революционния комитет в Батак по време на Априлското въстание. Брат й Георги Кьосеиванов е министър-председател на България през 1935-1940 г.

Личният живот на Михаил Такев е изпълнен с трагедии. През 1902 г. при раждането на сина му Иван умира неговата съпруга Райна., а през 1916 г. в Швейцария, където е изпратена на лечение, умира и дъщеря му Ангелина. Постепенно Михаил Текев се налага на политическата сцена. В Народното събрание с малки изключения е почти 25 години. Притежава природен ораторски дар. Не са малко съвременниците на Такев, които го считат за голям демагог. Един от привържениците му пише: “Такев не лъжеше, но имаше известни прийоми и похвати, които противниците му таксуваха за демагогски”.

Снимка: Държавен архив – Пазарджик

След смъртта на лидера на демократите Петко Каравелов през 1903 г., Михаил Такев става заместник на новия председател Александър Малинов, заедно с Андрей Ляпчев. Михал Такев е назначен за  министър на външните работи в правителството на Александър Малинов (16.01.1908 – 5.09.1910 ).

От 5.09.1910 до 16.03.1911 г. е министър на обществените сгради, пътищата и съобщенията. Правителството на Александър Малинов постига един значим успех – обявява на 22.09.1908 г. Независимостта на България. След продължителни преговори се решава и въпросът за правата на собственост на Източните железници. България заплаща 82 млн. лв. на Турция. Русия поема разликата от 43 млн. за сметка на турски задължения.

По време на Балканската и Първата световна война Михаил Такев за кратко време е на фронта като доброволец. Когато правителството на Васил Радославов и цар Фердинанд ориентират България към Тройния съюз, Михаил Такев се противопоставя на тези намерения в печата и в Народното събрание.

Като министър за втори път на вътрешните работи (21.04. – 28.11.1918 г.) на него се пада неблагоприятната задача през септември 1918 г. да спира разбунтувалите се войници. Във Владайското дефиле се пролива излишно българска кръв.

На 24.01.1920 г. е прострелян в родния си град Пещера от анархиста Георги Донски.

4.МИНИСТЪРЪТ С НАЙ-ДЪЛЪГ СТАЖ В УПРАВЛЕНИЕТО

В правителствата на Теодор Теодоров, в трите правителства на Никола Мушанов

Панагюрецът Стоян Пенчев Костурков е политик от Радикалдемократическата партия. Той е роден през 1866 г. и произхожда от голям род, свидетел е на Априлското въстание. В периода 1885 – 1890 година учи в Духовно училище. След това за една година е учител в Панагюрище. През 1891 – 1892 учи право в Женева. След като завършва до 1906 година учителства в градовете Панагюрище, Враца, Хасково, Поморие, София, Варна и Пазарджик. През 1905 година става един от основателите на Радикалдемократическата партия, на която е секретар от 1906 до 1934 година. През 1918 – 1919 година е назначен за министър на народната просвета. Между 1922 и 1923 година е измежду осъдените за Втората национална катастрофа. През 1923 се противопоставя на опитите за сливане на партията му с Демократическата партия. През 1935 година взима участие в образуването на Народния блок.

В периода 1931 – 1934 е министър на железниците, пощите и телеграфите, по това време посещава Пещера и пещерския курорт Свети Константин.

През 1933 година опозиционният депутат Григор Чешмеджиев от Пещера подава интерпелация относно злоупотреби на Костурков при управлението на министерството.

Тя е разгледана на 4 май 1934 година и парламентът гласува недоверие на министъра. Последвалата правителствена криза е сред поводите за извършване на Деветнадесетомайския преврат.

ПРЕМИЕР ЗА ЕДНА СЕДМИЦА

Константин Владов Муравиев е член на БЗНС, участвал в правителствата, свалени при трите преврата в България през първата половина на ХХ век. Той е премиер в правителството, свалено след Деветосептемврийския преврат през 1944 г. Депутат в три Обикновени народни събрания от 1923 – 1934 г.

Константин Муравиев е роден в Пазарджик през 1893 г. Родът на майка му произхожда от гр. Елена, а баща му е руски офицер от войната довела до Освобождението на България от османско владичество. Малко след раждането на Константин баща му изоставя семейството си. Майка му е сестра на съпругата на Александър Стамболийски и от дете е бил отглеждан от двете сестри, силно е бил повлиян от идеите на земеделския лидер. Завършва Френския институт за висши науки в Цариград, през 1912 г. Участник е в Балканската и Първата световна война. Завършва Военно училище в София, през 1915 г. Уволнява се от армията през 1919 г. с чин капитан. Член е на БЗНС от 1918 г., след напускането на армията Константин Муравиев става частен секретар на Александър Стамболийски. При неговото управление той е началник на „Обществена безопасност“ (1919 – 1920), консул в Ротердам (1920), управляващ българската легация в Нидерландия (1921) и  Турция(1922 – 1923), Министър на войната (1923).

След Деветоюнския преврат през 1923 г. е арестуван и съден, заедно с други членове на правителството. Освободен през 1926 г., той е сред водачите на БЗНС Врабча 1. Кореспондент е на вестниците „Соар“ и „Котидиен“ през 1927 – 1928. Муравиев е последователно министър на народното просвещение (1931 – 1932) и на земеделието и държавните имоти (1932 – 1934) в правителствата на Народния блок.

От 2 до 9 септември 1944 г. Муравиев оглавява правителство, съставено от представители на няколко опозиционни партии, което прави последен опит да предотврати СССР да обявяви война на България. За седмицата, през която е на власт, България прекъсва дипломатическите си отношения с Германия, иска примирие от САЩ и Великобритания и започва да изтегля българските войски от Югославия. На 5 септември правителството на Муравиев обсъжда решение за обявяване война на Германия. Обнародването му обаче е отложено за 72 часа от военния министър генерал Иван Маринов поради технически проблеми при изпълнението. В действителност ген. Маринов вече е бил съгласувал своите действия с Отечествения фронт за отлагане обявяването на войната, за да се даде възможност на Съветския съюз да обвини правителството в неискреност и да обяви война на България. Когато на 8 септември решението е обнародвано, страната се озовава в необичайна ситуация: намира се едновременно във война със САЩ, Великобритания и СССР от една страна, а от друга страна – с Германия.

И въпреки това, на 9 септември правителството на Муравиев е свалено от офицерите на Дамян Велчев и комунистите, с активното сътрудничество на военния министър Иван Маринов и на Кимон Георгиев. Константин Муравиев е осъден на доживотен затвор от т.нар. Народен съд. Тази присъда е отменена, Муравиев е помилван, но оставен под домашен арест, в навечерието на изборите през есента на 1945 година. По-късно отново е в затвора, освободен е 1955 г., на следващата година е арестуван отново и е изпратен в концлагера Белене. Остава в затвора до 1961 г. Константин Муравиев е женен за Добринка Лазарова (1904 – 1978), от която има две дъщери – Мария (1929 – 2000) и Надежда-Венера (1929 – 2005). На 31 януари 1965 г. умира в София. Автор на мемоарната книга „Събития и хора. Спомени“.

ВТОРИЯТ ПРЕМИЕР ОТ ПАЗАРДЖИК

Кимон Георгиев Стоянов е роден през 1882 г. в семейство от средната класа, той става офицер. Проявява се по време на Балканската и Първата световна война, командва дружина в битката при завоя на Черна, където е тежко ранен и губи едното си око. През 1919 година, при съкращенията на армията след войната, се уволнява със звание подполковник.

Преминал в запаса, Кимон Георгиев се посвещава на политическа дейност, като остава близък до офицерската организация Военен съюз. Участва в Деветоюнския преврат през 1923 г. и е сред ръководителите на основания след него Демократически сговор, през 1926 – 1928 г. е министър на железниците, пощите и телеграфите в кабинета на Андрей Ляпчев. През 1927 г. оглавява Политически кръг „Звено“, който постепенно се дистанцира от Демократическия сговор.

През 1934 г. „Звено“ и Военният съюз извършват Деветнадесетомайския преврат, след който Кимон Георгиев става министър-председател, но в началото на следващата година те са изолирани от управлението от действията на цар Борис. През следващите години Георгиев се сближава с комунистите и се включва в основания през 1942 г. Отечествен фронт. Той е активен участник в Деветосептемврийския преврат през 1944 г., когато отново става министър-председател.

В годините на налагане на тоталитарния режим Кимон Георгиев демонстрира лоялност към БКП и, макар и отстранен от премиерския пост през 1946 година, заема различни второстепенни политически постове до края на живота си. Той е подпредседател на двете правителства на Георги Димитров, в двете правителства на Васил Коларов, във второто и третото правителство на Антон Югов.

Умира през 1969 година във Варна.

7.БАНКЕРЪТ МИНИСТЪР

В правителството на Кимон Георгиев

Коста Иванов Бояджиев е роден на 18 декември 1884 г. в Пазарджик, брат е на големия поет Димитър Бояджиев. През 1904 г. завършва агрономство в Брюксел, след което е назначен за чиновник в Земеделското министертство.  След войните Бояджиев последователно оглавява няколко от основните финансови институции в страната — в периода 1921-1924 година е управител на Българската централна кооперативна банка, от 1924 до 1926 година е управител на БНБ, а между 1926 и 1931 година управлява частната Френско-българска банка за международна търговия. През следващите години участва в управителните съвети на Съединени български банки (1931-1934) и Италиано – българска търговска банка (1935). След Деветнадесетомайския преврат през 1934 година Бояджиев оглавява създаденото от звенарите Министерство на народното стопанство в първото правителство на Кимон Георгиев, през 1934-1935 година. Политическата му принадлежност е към „Звено“. Умира в София на 15 януари 1947 г.

ПРЕМИЕРЪТ ОТ ПЕЩЕРА

Георги Кьосеиванов е роден на 19 януари 1884 г. в град Пещера. Семейството му се ползва с уважението на своите съграждани, тъй като баща му е бил един от съзаклятниците за Априлското въстание. Майка му е дъщеря на ръководителя на въстанието в Батак – Петър Горанов.

Георги Кьосеиванов завършва право във Франция през 1906 г. Дипломатическата му кариера започва в легацията ни в Париж, след това се редят Рим, Истанбул, Швейцария и Берлин. От 1926-а е пълномощен министър в Атина и в Букурещ, а през 1933-а и в Белград. Там Георги Кьосеиванов е открит за голямата политика от цар Борис. Става министър-председател на България на 23 ноември 1935 г. На този пост е до февруари 1940, в един труден за света период, след тежка икономическа криза и разгарящата се Втора световна война.

„На Кьосеиванов дължим много – казва проф. Людмил Спасов, един от изследователите на неговото дело. – В периода 1936-39 г. се разгръща мощно народофронтовско движение в Европа. В Испания се стигна до кървава гражданска война. У нас също действат народофронтовски сили по указание на Коминтерна, точно тогава Кьосеиванов успява като министър-председател да създаде една уникална политическа система. Имаме парламент без партии, имаме общински съвети, също без партии. Много интересен факт е едно съвещание, на което цар Борис поставя важни задачи пред министрите на Кьосеиванов. А те са: да не се възстановяват партиите, да се подобри материалното състояние на народа и стоките от първа необходимост да поевтинеят, да се въстановят общинските съвети, да се проведат общински избори, да се създаде парламент. Аз имам основание да смятам, че това е програма на премиера, представена от царя за по-голяма тежест – споделя проф. Спасов. – В началото на 1937г. той изработва наредба за провеждането на общински избори. За първи път на българските жени е дадено избирателно право. Окрилен от този успех, Кьосеиванов подготвя нови парламентарни избори през пролетта на 1938 г.”

Нещо уникално става, без партии ние имаме парламент. Сформирано е 24-то обикновено народно събрание със 160 избраници, от които 93 са проправителствени, а 67 са в опозиция. Докато в другите държави има кървави сблъсъци, в България, благодарение на умелото ръководство на Георги Кьосеиванов, няма никакви стълкновения и социално напрежение.

Друга голяма заслуга на Кьосеиванов е, че той успява да изправи икономиката на крака, след голямата криза от 1929-1934 г. Под негово ръководство е приет Закон за индустрията. Българската промишленост е поставена под държавен контрол и бележи невероятни успехи. Върхови постижения има в много области. БНБ, с държавно участие, е основният господар на банковата система. Транспортът също е държавен.

„Резултатите са повече от блестящи. 1939-а е митичната година в нашата история. Тогава имаме ръст на промишленото производство 6,9%, който е един от най-високите не само на Балканите, но и в Европа – казва проф. Спасов. – Но стихията на Георги Кьосеиванов е външната политика. При неговото управление България е всепризната нова звезда в политиката на Балканите, съобщава в докладите си американският пълномощен министър и допълва, че в София се е появил един голям дипломат – Георги Кьосеиванов. Какво го кара да мисли така? През 1936г. на международна конференция, по указание на Кьосеиванов, България подкрепя турското искане за мирна ревизия на жестокия Ньойски договор. Турция си възстановява суверенитета над проливите и Истанбул. Това позволява на българската ревизионистична политика да бележи успех след успех. В 1937 година се подписва Българо-югославският пакт за нерушим мир и вечно приятелство, който изключва военен конфликт между България и Югославия. Създават се две приятелства на Балканите: югославско-българското и гръцко-турското. Само една държава се оказва изолирана – Румъния. Тогава румънците сменят своя тон по отношение на България. Те сами предлагат да се подпише споразумение за българските църкви и училища в Румъния. Кьосеиванов отстоява позицията, че сме на друга фаза на преговори – Южна Добруджа трябва да ни се върне. Той успява да интернационализира Добруджанския въпрос и да определи приоритетите на българската външна политика: връщане на Добруджа, излаз на Егейско море, връщане на част от Западните покрайнини, предадени на Югославия с Ньойския диктат. В сложната предвоенна обстановка организира и три задгранични мисии, с цел да осигури най-доброто за България. Първата е в Германия, за да получи от извора информация за по-нататъшните тенденции в международната конюнктура. Втората е в Англия и Франция, а третата в Москва. В края на управлението си Кьосеиванов сключва и съглашение за стокообмен и плащания със СССР, имащо важно значение за българското стопанство.”

Семейството на Георги Кьосеиванов е в родствена връзка с Михаил Такев, който също присъства на снимката, сн. Исторически музей – Пещера

Неговата дипломатическа активност става причина след избухването на Втората световна война цар Борис да бъде сериозно обезпокоен. Причината е, че Георги Кьосеиванов става много самостоятелен. Царят не може да предвиди накъде той ще ориентира българската външна политика, но усеща, че в никакъв случай няма да е към Германия. Това поражда конфликт между Двореца и министър-председателя. В края на 1939 г. обкръжението на цар Борис започва некоректна атака срещу Кьосеиванов и семейството му и той си подава оставката. Назначен е за пълномощен министър в Швейцария.

След 9-ти септември 1944 г. Георги Кьосеиванов е уволнен от новата власт. Не се завръща в родината, а остава емигрант в Швейцария. Умира през 1960 г. на чужда земя. „За големия държавник Георги Кьосеиванов тепърва ще научаваме нови и нови неща, и то все в положителна светлина” – заключава проф. Спасов.

8.МИНИСТЪРЪТ ВЪВ ВТОРОТО ПРАВИТЕЛСТВО НА ГЕОРГИ КЬОСЕИВАНОВ

Иван Петров Красновски е дългогодишен съдия, през последните години от живота си той е председател на Върховната сметна палата (1934 – 1936, 1938 – 1941) и вътрешен министър (1936 – 1938).

Иван Красновски е роден на 6 септември 1882 г. година в Пазарджик. Учи право в София и се дипломира в Загреб.

По време на Балканските войни (1912 – 1913) е запасен офицер в 21-ви пехотен полк, а през Първата световна война (1915 – 1918) служи във военното съдебно ведомство.

След войните Красновски работи достига до поста член на Върховния касационен съд. През 1934 година става председател на Върховната сметна палата.

Той остава на този пост до смъртта си с прекъсване през 1936 – 1938 година, когато е министър на вътрешните работи и народното здраве във Второто правителство на Георги Кьосеиванов.

Умира през 1941 г. във Виена и е погребан в София.

9. МИНИСТЪР НА ТЪРГОВИЯТА

В правителствата на Андрей Ляпчев и Георги Кьосеиванов

Димитър Иванов Мишайков произхожда от големия български род Мишайкови от леринското село Пътеле. Роден е в 1883 година в Пазарджик в семейството на Евгения Мишайкова и пътелееца Иван Мишайков (1854 – ?), учил във Виена и установил се в Пазарджик след 1879 като чиновник в просветния отдел. Завършва класическа гимназия в София и право в Софийския университет през 1904 г. Специализира в Мюнхен и Берлин (1904 – 1907).

Работи като началник отдел в Главната дирекция на статистиката. Професор по статистика в Софийския университет (1919 – 1944). Декан на Юридическия факултет (1919 – 1922). Преподава политическа икономия и статистика. Титуляр на катедрата по теоретична статистика в Софийския университет в продължение на 20 години.

Редовен член на Българската академия на науките (1941). Един от основателите на Свободния университет за политически и стопански науки в София (днeс УНСС), където е преподавател в периода 1920 – 1944. Член-учредител е на Македонския научен институт. Председател на Съюза на популярните банки (1925 – 1944) и на Върховния статистически съвет (1928 – 1944). Член на Международния статистически институт в Хага и почетен член на Унгарското статистическо дружество.

Мишайков е активен политик. През октомври 1921 година е един от основателите на Народния сговор, а след Деветоюнския преврат в 1923 година и на Демократическия сговор. Министър на търговията, промишлеността и труда (15 май 1930 – 29 юни 1931) и на просветата (1936). Народен представител.

Димитър Мишайков умира на 2 ноември 1945 г. в София.

10. АДВОКАТЪТ – МИНИСТЪР НА БЛАГОУСТРОЙСТВОТО И ПРАВОСЪДИЕТО

В правителството на Кимон Георгиев и Георги Кьосеиванов

Никола Костадинов Йотов е роден на 6 (20) октомври 1892 г. в Пазарджик. Възпитаник е на гимназия „Иван Аксаков“. Учителства в Добровница и Славовица, където се сближава с Александър Стамболийски. Завършва право в СУ „Св. Климент Охридски“ през 1918 г. Адвокатства в Пазарджик. Председател на настоятелството на читалище „Св. Константин“, член на археологическо дружество „Бесапара“ и на Есперантското дружество. Член на УС на БЗНС. След държавния преврат (9 юни 1923) е преследван от сговористката власт. Арестуван, престоява в затвора без съд и присъда. Депутат в XXIII ОНС, секретар на Парламентарната комисия на Министерството на финансите и докладчик и в XXIV ОНС – член на Парламентарната комисия при Главната дирекция на държавните и на гарантираните от държавата дългове, Министър на обществените сгради, пътищата и благоустройството (21 април – 23 ноември 1935). Изпълнява и длъжността върховен прокурор на България. Като депутат и министър, съдейства за отпускането на държавна издръжка на Смесената общообразователна гимназия „К. Величков“, надстрояването на Съдебната палата, оформянето на остров „Свобода“ като модерен парк и пр.

Министър на правосъдието в правителството на Георги Кьосеиванов (14 ноември 1938 – 23 октомври 1939). За особени заслуги към държавата е награден от цар Борис III с орден „Св. Александър“ II ст.епен  и с Велик кръст. След 9 септември 1944 продължава адвокатската си практика в Пазарджик. Застава на позициите на БЗНС – опозиционен. През 1949 е изпратен в лагера Богданов дол, където престоява 4 месеца. През есента на 1956, във връзка със събитията в Унгария, е интерниран в Белене и му е отнето правото да практикува професията си.

Умира на 21 ноември 1961 г. в Пазарджик.

11. МИНИСТЪРЪТ НА МИНИТЕ И ПОДЗЕМНИТЕ БОГАТСТВА

В правителствата на Георги Димитров и Васил Коларов

Кирил Василев Клисурски е министър на мините и подземните богатства в периода от 1948 – 1950 г. Той е роден на 30 март 1906 г. в Горно Вършило. Завършва средното си образование в търговско училище, от 1922 г. е член на Земеделския младежки съюз, а от 1932 г. на БЗНС и редактор на в. „Младежко знаме“. Работи като журналист и извършва яташка дейност в Родопите до 1944 г. След девети септември става помощник – областен управител в Пловдив.От 1947 до 1958 г. е подпредседател на Президиума на Народното събрание, а от 1948 до 1950 и министър на мините и подземните богатства. Член е на постоянното присъствие на БЗНС и организационен секретар на партията. През 1958 г. става член на Бюрото на Националния съвет на Отечествен фронт и президиума на НС на ОФ.

12. МИНИСТЪР НА НАРОДНАТА ПРОСВЕТА

Във второто правителство на Тодор Живков и първото правителство на Станко Тодоров

Стефан Костадинов Василев е роден в Батак, на 12 септември 1919 г. Завършва гимназия в Пещера през 1940 г. Заминава да учи в София във Висшето техническо училище. Там се включва в Български общонароден студентски съюз. През 1943 г. е мобилизиран в Трудови войски. След връщането си в Батак е ятак на партизанския отряд „Антон Иванов“. През февруари 1944 г. е член на партизанския отряд „Георги Димитров“, който действа в района на Старозагорско.  След Деветосептемврийския преврат е назначен за помощник – командир по политическата част на Четиридесет и четвърти тунджански полк, с който участва във военните действия в Югославия и Унгария. След края на войната Стефан Василев ръководи организацията на БКП в VIII район в София. От 1947 до 1952 година учи и специализира в Московския енергетичен институт. След връщането си в България става асистент в лабораторията по хидравлика на Инжинерно – строителния институт. От 1961 година Василев работи в Института по водно стопанство и строителство при БАН, където на следващата година получава степен кандидат на техническите науки, а през 1966 – 1971 година достига до поста ръководител на секция „Хидравлика“. В периода 1962 – 1968 година е завеждащ отдел „Наука и образование“ в ЦК на БКП и първи секретар на Градския комитет на БКП в София. От 1962 е кандидат-член, а от 1966 до 1976 година – член на ЦК. От 1966 до 1971 година Стефан Василев е секретар на ЦК на БКП, а от 1968 до 1973 година е министър на народната просвета във второто правителство на Тодор Живков и в първото на Станко Тодоров. От 1969 година Василев оглавява катедра „Използване на водната енергия и хидрология“ във Висшия инженерно-строителен институт. През същата година става заместник-председател на Националния комитет към Международна агенция за атомна енергия и получава званието „Герой на социалистическия труд“. През 1976 година е освободен от политическите си постове. Награждаван е с орден „За храброст“, IV степен, 2 клас, съветския орден „Червена звезда“, орден „На унгарската свобода“ – сребърен.

13. МИНИСТЪР БЕЗ ПОРТФЕЙЛ

В правителствата на Станко Тодоров и Гриша Филипов

Димитър Александров Жулев е участник в комунистическото съпротивително движение по време на Втората световна война. Партизанин, политик от БКП, министър и дипломат. Димитър Жулев е роден на 25 май 1925 г. в с. Лесичово. От 1939 година е член на РМС, а през 1944 и на БРП.

Първоначално участва в комунистическото движение по време на Втората световна война като ятак. Партизанин в отряд „Панайот Волов“ през 1944 година. След 9 септември 1944 г. е кмет на родното си село. Бил също така и председател на трудово-кооперативното земеделско стопанство. Между 1950 и 1961 г. работи в Министерството на вътрешните работи.

От 1969 до 1972 г. първи секретар на Окръжния комитет на БКП в Пазарджик и Благоевград. Между 1971 и 1990 година е член на ЦК на БКП. От 1969 година е първи секретар на ОК на БКП в Пазарджик. В периода 1972 – 1981 е министър без портфейл в правителството на Станко Тодоров, а след това през 1981 – 1986 на Гриша Филипов.

От 1972 до 1986 година е посланик на България в СССР, а през 1987 – 1991 е посланик на България във Великобритания. Постоянен представител на България в Международната морска организация. Награждаван е с два ордена „Георги Димитров“ и орден „13 века България“. Димитър Жулев умира през 2008 г. 

14. МИНИСТЪР НА ТРУДА И СОЦИАЛНИТЕ ГРИЖИ

В първото правителство на Станко Тодоров

Проф. Ангел Чаушев е роден на 26 декември 1921 г. в град Батак, в семейството на Петър Ангелов Чаушев и Елена Георгиева Янева. Родът на баща му е разклонение на стария Ярков род, който идва в Батак през XVIII век от Западна Македония (т. нар. Арнаутлук). По линия на майка си и на нейната майка Дафина Ст. Керелова е пра-правнук на Трендафил Керелов – дългогодишен кмет и един от организаторите на Априлското въстание в Батак през 1876 г.

От 1937 година е член на Работнически младежки съюз. Учи в Търговската гимназия в София, но е арестуван през ноември 1942 г. заради дейността си като ръководител на гимназиалната организация на РМС. След продължителни инквизиции в Софийската дирекция на полицията, на 31 декември 1942 г. е осъден от Софийския военно-полеви съд по ЗЗД заради антидържавната си дейност на 6 г. 8 мес. тъмничен затвор.

В периода 1943 – 1944 година последователно лежи в Софийския централен затвор, Скопския затвор и Пазарджишкия затвор, от където е освободен на 8 септември 1944 г. Завръща се в Батак. През септември 1944 – март 1945 г. е секретар на РМС – Батак, през 1945 (за кратко) е секретар на Околийския комитет на РМС – Пещера. .През 1945 година става член на БКП, по това време БРП. През 1947 – 1948 г. е секретар на Околийския комитет на БРП – Пещера.

През 1948 – 1952 г. следва специалност „Вътрешна търговия“ във Руски икономически университет „Г. В. Плеханов“ в Москва, където завършва висшето си образование. След завръщането си в България през 1953 г. става асистент във ВИИ „К.Маркс“.

Между 1962 и 1966 г. е ректор на ВИИ „Карл Маркс“, а през 1968 г. става професор.

През януари 1967 – февруари 1968 г. е заместник-министър на вътрешната търговия, а през февруари – декември 1968 г. е първи заместник-министър на народната просвета с ресор „Висше образование“. Освободен е от длъжност, след като на партийно събрание на министерството открито критикува практиката да се приемат студенти във ВУЗ с ходатайства. През следващите години продължава да преподава като професор Икономическия университет.

През 1974 – 1975 г. е първи заместник-министър на вътрешната търговия и услугите. В периода 1975 – 1976 г. е министър на труда и социалните грижи.

От 1976 до 1981 г. е председател на Комитета по труда и работната заплата, а през 1976 – 1986 г. е кандидат-член на ЦК на БКП. Между 1981 и 1985 г. е заместник-секретар на СИВ в Москва. През 1986 – 2006 г. като пенсионер е хоноруван професор в УНСС, издава учебници по икономика и мемоарни книги. Ангел Чаушев е женен за сестрата на Вела Пеева – Гера и имат дъщеря Елена.

15. МИНИСТЪР НА ЕНЕРГЕТИКАТА

Във второто правителство на Станко Тодоров

Проф. Никола Христов Тодориев е роден е на 25 октомври 1927 г. в Белово. В гимназията е член на РМС и на Околийското ръководство на ЕМОС. Завършва Държавната политехника в София през 1953. Специализира по „Парогенератори и горивна техника“ в Германия (1954). Подготвя и защитава дисертации за научни степени „кандидат на техническите науки“  и „доктор на техническите науки“. Катедра „Парни двигатели и котли“, Енерго-машиностроителен факултет, МЕИ и ВМЕИ: по „Парогенератори и горивна техника“. Бил е декан на Енерго-машиностроителния факултет и ректор на Института. От 1973 до 1976 г. е последователно заместник-председател и първи заместник-председател на Държавния комитет за наука, технически прогрес и висше образование. Основни области на научна и преподавателска дейност: топлотехнически измервания и уреди, парни котли, парогенератори, горивна техника, обши проблеми на топлотехниката. Основоположник на българската научна школа за използване на нискокачествени лигнитни въглища. Министър на енергетиката е от 1976 до 1984 г.

Автор на над 200 публикации (от тях 120 по използването на нискокачествените въглища и 40 по общи енергийни проблеми); учебници. 40 публикации по изгарянето на лигнитни въглища са отпечатани в чужбина. Има 17 изобретения (15 реализирани) по използването на нискокачествените лигнитни въглища и 7 патента, издадени в чужбина. Участва в международни изследователски проекти. Избран за член-кореспондент на БАН по топлоенергетика (1977).

 16. ВИЦЕПРЕМИЕРЪТ 

Първи зам.-председател на кабинета на Георги Атанасов

Стоян Иванов Марков е роден е на 26 март 1942 година в град Пазарджик. През 1967 година завършва Енергетичния институт в Москва със специалност „Електронноизчислителна техника“. Две години по-късно става член на БКП. Започва работа като инженер в Научноизследователския институт по приборостроене и автоматизация в София. През 1971 година става заместник-директор на Научно-изчислителния център към Министерството на химията и металургията. Бил е началник на отдел в Министерството на тежката промишленост. В отделни периоди е инструктор в ЦК на БКП и заместник-началник на управление в Министерски съвет. През 1976 година става първи заместник-министър на съобщенията, а от 1979 година завеждащ „Промишленост и транспорт“. От 1981 до 1990 година е член наЦК на БКП. От януари 1986 до декември 1988 е кандидат-член на Политбюрото на ЦК на БКП. Между 1984 – 1985 е първи заместник-министър на машиностроенето, първи заместник-председател на ДКНТП, (1985), първи заместник-председател на Министерския съвет, председател на Държавния комитет за изследвания и технология (1986 – 1987). В периода 1987 – 1990 година е председател на Комитета по качеството.  Бил е член на Президиума на БАН. След 1991 година става икономически консултант и започва да чете лекции във Великобритания и Швейцария. понастоящем живее в Лондон.

17. МИНИСТЪРЪТ НА ТРАНСПОРТА И ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ 

В кабинета на Георги Атанасов

Георги Сотиров Танев е роден на 8 октомври 1943 г., в Пазарджик. През 1970 г. завършва Технически университет в Дрезден, след което защитава там кандидатска дисертация.

Член е на БКП от 1968 г. След завръщането си в България е заместник-директор на Завода за магнитни дискове в Пазарджик (1971 – 1972), след което е секретар и първи секретар на  Градския комитет на БКП (1972 – 1976) и секретар (1976 – 1977) и първи секретар (1977 – 1979) на Окръжния комитет на БКП  в Пазарджик.

От 1979 до 1981 г. Георги Танев е първи секретар на Централния комитет (ЦК) на ДКМС.

Танев е генерал – майор от Министерство на вътрешните работи. В периода 1979 – 1981 е първи секретар на Комсомола, а по време на т.нар. Възродителния процес е първи секретар на Окръжния комитет на БКП в Кърджали (1981), председател на Областния народен съвет в Хасково (1987), министър на транспорта (1988) и министър на вътрешните работи (1988 – 1989).

Няколко месеца преди падането на комунистическия режим през 1989 г. и малко след Майските събития от същата година, в качеството си на министър на вътрешните работи Георги Танев издава писмени указания към различни управления на ДС във връзка със зачестилите бягства от Народна република България, както и указания за това как да действа МВР-ДС при подготовката за принудителното изселване на български граждани мюсюлмани, известно като „Голямата екскурзия“. На 27 декември 1989 г. е отстранен от правителството, а през 1990 г. – и от партийното ръководство.

18. МИНИСТЪР НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ И ВИЦЕПРЕЗИДЕНТ НАЗНАЧЕН ОТ ПАРЛАМЕНТА

В правителството на Георги Атанасов и Андрей Луканов

Атанас Георгиев Семерджиев  е роден на 21 май 1924 г. в с. Лъджене, днес квартал на Велинград. Произхожда от бедно чиновническо семейство. Баща му е служещ, член на БРП (к.) след 9 септември 1944 г., а майка му е домакиния също членка на БРП (к.). Учи в Пазарджишката гимназия, където е активен член на РМС от 1939 г. Има незавършено общо – средно реално образование. Задържан е от полицията през октомври 1941 г. с група другари, но не е правил показания. Излиза в нелегалност от 16 декември 1941 г. и от април 1942 г. е партизанин в отряд „Антон Иванов“. От 1943 г. е член на БРП и командир на чета „Братя Кръстини“, която прераства в бригада „Чепинец“. След това е командир на бригадата. През 1944 г. участва във  Втората световна война, като помощник-командир на дружина в 27^-и пехотен полк (от септември до декември 1944 г.). След това довършва образованието си, завършва военно-съкратен курс на НВУ „В.Левски“ (януари-септември 1946). Получава гимназиална диплома в Пазарджик и отново постъпва на служба в Българската армия. От 1 януари до 1 октомври 1946 г. е член на ОК на БРП (к.) и член на ОК на РМС. Завършва краткосрочен курс във Военното училище (януари-ноември 1946). Между ноември 1946 и януари 1948 г. е командир на дружина в Разузнавателното управление на Министерството на отбраната. До 1 януари 1948 г. работи като помощник началник на секция в Разузнавателния отдел при Генералния щаб.

От 1 януари 1948 до 6 декември 1950 г. завършва в СССР престижната руска Военна академия „М. Фрунзе“, а през 1958 – 1960 г. – генералщабната академия „Климент Ворошилов“. От декември 1950 до юни 1951 г. е командир на бригада в Разузнавателното управление. От юни 1951 г. е назначен за заместник-началник на Оперативно управление по оперативна подготовка и контрол и началник на отдел „Информация“ (6 отдел) на Разузнавателното управление. Остава на тази позиция до ноември 1952 г., когато е назначен за заместник-началник на Оперативното управление Генералния щаб по оперативна подготовка и контрол. От 1953 до 1960 г. е началник на ОУ на Генералния щаб. Между 1960 и 1962 г. е началник-щаб на Втора армия в Пловдив. След 1962 г. е началник на Генералния щаб в продължение на 27 г.

От 5 ноември 1962 г. генерал-лейтенат Семерджиев е първи заместник-министър на народната отбрана. След 19 ноември 1966 г. е пълноправен член на комитета на партията. На 10 ноември 1989 г. Тодор Живков е свален от власт. На 27 декември 1989 г. ген. Атанас Семерджиев е назначен за министър на ватрешните работи в правителството на Г.Атанасов (юни 1986 – февруари 1990). От 29 януари 1990 г., със строго секретна от особена важност докладна записка, ген. Атанас Семерджиев разпорежда прочистване на досиетата на агентурния апарат на ДС. Няколко години по-късно срещу генерал Семерджиев е заведено дело във връзка с тази негова заповед, издадена в качеството му на министър на вътрешните работи на България.

Атанас Семерджиев заема отново поста министър на вътрешните работи и при следващото правителство – на Андрей Луканов (8 февруари 1990 – 2 август 1990). Става член на Висшия съвет на БСП.

През август 1990 г. след оставката на Петър Младенов, в резултат на компромисно политическо споразумение между управляващата БСП и опозицията, Атанас Семерджиев е избран за вицепрезидент, като президент става Желю Желев – лидерът на опозиционния Съюз на демократичните сили. Уволнява се от Българската армия със звание генерал-полковник.

След пенсионирането си Атанас Семерджиев живее сам в четиристайния си апартамент в центъра на София. През 2001 г. екип на клиниката на д-р Чирков му присажда изкуствена аортна клапа на сърцето. Доживява 90-годишния си юбилей, но го посреща в много тежко здравословно състояние, прикован на легло във военния санаториум в родния си Велинград. През последните няколко години от живота си не може да съществува без чужда помощ. Почива на 8 май 2015 г. в София.

19. ВЪНШНИЯТ МИНИСТЪР

В правителството на Андрей Луканов

Петър Башикаров е роден на 30 ноември 1939 г. година в Москва в семейството на Георги Башикаров, един от четниците в четата на Йордан Кискинов. Родът е от Стрелча. По време на Втората световна война баща му идва в България с една от съветските диверсионни групи на парашутистите и подводничарите, за което е осъден на смърт и разстрелян през 1942 година.

През 1964 година Башикаров завършва радиотехника в Машинно-електротехническия институт в София. През 1964 година е назначен за щатен служител в IV отдел (за водене на контраразузнавателна работа зад граница) на Първо главно управление на ДС и е изпратен на осеммесечен курс в СССР. В Държавна сигурност той заема различни длъжности до уволнението си в края на 1979 година, достигайки до поста заместник-началник на IV отдел.

Успоредно с работата си в Държавна сигурност Башикаров работи и като служител на Комитета за наука, технически прогрес и висше образование, а след това на Министерство на външната търговия, където от 1976 година е заместник-министър. От 1966 година е член на Българската комунистическа партия. През 1979 година става първи заместник-министър на външната търговия. От 1986 година е посланик на България в Япония, където остава до 1990 година. През 1990 година Петър Башикаров става министър на външноикономическите връзки в първото правителство на Луканов. През следващите години той е сред водачите на Българската социалистическа партия. На парламентарните избори през 2001 година, недоволен от неизбираемото място в листата, на което е поставен от лидера на партията Георги Първанов, Башикаров става независим кандидат за депутат в Пазарджишкия избирателен район, но не събира достатъчно гласове.

20. МИНИСТЪРЪТ НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ

В правителство на Филип Димитров

Стоян Димитров Ганев е роден на 23 юли 1955 година в Пазарджик. Завършва математическа гимназия (1973) и право в  СУ“Св.К.Охридски“ (1979), защитава дисертация в Московския държавен институт“М.Ломоносов“ (1985).

Преподавател е до 1989 година по конституционно право в Софийския университет и във Висшата специална школа „Г. Димитров“ (днешната Академия на МВр). Лектор е по „Международна политика и право“  във Фондация „Конрад Аденауер“. От април 1990 г. е съпредседател на Обединения демократичен център, който е член на СДС. Избран е за говорител на СДС (6 юли 1990). От 18 октомври 1992 г. до 16 май 1993 г. е председател на Обединения християндемократически съюз (бивш ОДЦ). При съставянето на правителството на Филип Димитров е зам.-председател на МС (8 ноември 1991 – 20 май 1992) и министър на вътрешните работи (до 30 декември 1992).

През 1992 г. Стоян Ганев оглавява делегацията на България на 47-ата сесия на Общото събрание на ООН. Пада се на ротационен принцип Източноевропейската група да излъчи председател и той е избран (25 юли 1992) и поема председателството на сесията (15 септември 1992). Остава на този пост и след падането на кабинета на Ф. Димитров (30 декември 1992). На 15 юни 1993 г. Конституционният съд решава (макар че мандатът му на председател на ОС на ООН от 1 година е към края си), че длъжността му е несъвместима с поста народен представител и мандатът му в българския парламент е прекратен.

След работата в ООН Стоян Ганев остава в САЩ. Според сведения от пресата той е член на Международния консултантски съвет – ръководен орган на Муунисткото движение. В началото на мандата на правителството на Симеон Сакскобургготски е началник на кабинета на премиера (21 август 2001 – 4 март 2002), след което се връща в САЩ. От 1996 г. е професор в Университета на Бриджпорт, Кънектикът и в Нюйоркския университет. В края на юни 2013 г. се разпространява новината, че е починал, но по-късно се разбира, че е в тежко състояние в болница след получен мозъчен кръвоизлив. Умира на 1 юли 2013 г.

21. ПЪРВАТА ЖЕНА МИНИСТЪР НА ФИНАНСИТЕ В БЪЛГАРИЯ

В кабинета на Ренета Инджова

Професор Христина Вучева е родена на 15 февруари 1937 година в Пазарджик. Завършва счетоводна отчетност във Висшия икономически институт „Карл Маркс“ (УНСС) в София, след което работи в статистическия център, Окръжния народен съвет и Акумулаторния завод в Пазарджик. По-късно е преподавател в Научния институт на Министерството на финансите.

През 1990-1991 година Вучева е съветник в Министерски съвет, а от 1992 до 1997 година оглавява дирекция „Икономическа и социална политика“. През този период участва активно в разработването на концепцията за масова приватизация. През 1994-1995 година тя е вицепремиер и министър на финансите в служебното правителство на Ренета Инджова. От 1996 до 2009 година е преподавател по финанси в УНСС.

Христина Вучева умира на 83 години на 15 октомври 2020.

22. МИНИСТЪРЪТ НА ТРУДА И СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА

В правителството на Симеон Сакскобургготски

Лидия Шулева е родена е на 23 декември 1956 г. във Велинград. Завършва „Електроника“ във ВМЕИ „В.Ленин“ в столицата (1980), както и следдипломно обучение във ВИИ „К.Маркс“ (УНСС), София през 1990-те години.

След дипломирането си във ВМЕИ работи като инженер. В началото на 1990-те г. започва частен бизнес, става оценител на предприятия за приватизация. От 1996 до 2001 г. е изпълнителен директор на Приватизационен фонд „Албена форест“, преобразуван в „Албена инвест холдинг“.

На 24 юли 2001 г. е избрана за зам.-министър председател и министър на труда и социалната политика в правителството на Симеон Сакскобургготски, а от 17 юли 2003 до 23 февруари 2005 г. за заместник министър-председател и министър на икономиката.

В началото на 2005 г. Шулева предизвиква огромен политически скандал, като се опитва да осъществи сделка за приватизация на „Булгартабак“ в нарушение на приетата от Народното събрание стратегия. Под неин натиск НДСВ блокира парламентарния контрол и исканията на опозицията за дебат по темата. В резултат се стига до предсрочното освобождаване на председателя на XXXIX НС Огнян Герджиков. През февруари 2005 г. Шулева е освободена от вицепремиерския пост.

Шулева постепенно изпада в изолация, губи политическото си влияние и лидерът на НДСВ Симеон Сакскобургготски снема доверието си от нея. През 2007 г. след отстраняването на Пламен Панайотов от ръководните постове в НДСВ Шулева напуска жълтата партия заедно с още 15 отцепници и създават парламентарна група „Българска нова демокрация“.

23. МИНИСТЪР НА РЕГИОНАЛНОТО РАЗВИТИЕ, ПРАВОСЪДИЕТО, ВЪНШЕН МИНИСТЪР И ВИЦЕПРЕМИЕР

В кабинетите на Бойко Борисов и служебен кабинет на Георги Близнашки

Екатерина Гечева – Захариева е родена в град Пазарджик през 1975 г. Магистър по право от Пловдивския университет „Пайсий Хилендарски“. Специализирала е във висшето училище по администрация ЕНА в Париж, в Европейската комисия за демокрация чрез право (Венецианската комисия) на Съвета на Европа, в Института по публична администрация в Дъблин, Ирландия. От 2001 до 2003 г. работи като адвокат. В периода 2003 г. – 2009 г. е юрисконсулт и директор на Правната дирекция в Министерство на околната среда и водите. В периода 2009-2013 г. е заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството в първото правителство на Бойко Борисов. В периода 2012-2013 г. е главен секретар в администрацията на президента Росен Плевнелиев. От 2013 до 2015 г. е началник на кабинета на Президента. От 13 март до 29 май 2013 г. и от 6 август до 7 ноември 2014 г. е икономически вицепремиер и министър на регионалното развитие и благоустройството в първото и второто служебно правителство, назначени от президента Росен Плевнелиев (2012-2017). От 18 декември 2015 г. до 27 януари 2017 г. е министър на правосъдието. Избрана е за народен представител от ПП ГЕРБ в 44-ото Народно събрание. Избрана е за заместник министър-председател по правосъдната реформа и министър на външните работи на 4 май 2017 г. От 4 май 2017 до 12 май 2021 г. е заместник министър-председател по правосъдната реформа и министър на външните работи.

24. СЛУЖЕБНИЯТ МИНИСТЪР НА КУЛТУРАТА

В двата служебни кабинета на Стефан Янев и служебното правителство на Гълъб Донев

Велислав Величков Минеков е български скулптор, председател на Комитета за култура на СБХ, син на акад. Величко Минеков (1928-2022), зет на Рангел вълчанов (1928-2013) и съпруг на актрисата Ани Вълчанова, професор. Има син.  Велислав Минеков е професор в Националната художествена академия (НХА). Завършва образованието си в Националната художествена академия и специализира в Хамбург, Германия.

Преподавател е по скулптура, металодизайн, художествено метолеене, художествено каменоделие и реставрация в България, Германия, Турция и ОАЕ.

Представен е с монументални и кавалетни творби в България, САЩ, Германия, Русия, Украйна, Корея, Испания, Италия, Люксембург, Холандия, Дания, Швеция, Швейцария, Сингапур, Китай, Мароко, Ливан, Босна, Сърбия, Бразилия и Обединените арабски емирства. Награждаван е като участник в множество международни симпозиуми, конкурси и изложби.

Член е на творчески съюзи в Европа и организации, подпомагащи закрилата на културното наследство.

Проф. Минеков е граждански активист. Участва в инициативи за промяна на закони в областта на културата, музейното дело, правния статут на колекционерите и авторските права.

Бил е служебен министър на културата в три правителства. Двете на Стефан Янев през 2021 г. и това на Гълъб Донев през 2022 г.

25. МИНИСТЪРЪТ НА СПОРТА

В първото служебно правителство на Стефан Янев

Андрей Георгиев Кузманов е български състезател и треньор по модерен петобой, роден е на 4 май 1959 г. в Пазарджик. Завършва Централното спортно училище „Олимпийски надежди“, а след това НСА в София през 1991 г. Бронзов медалист от Европейското първенство по модерен петобой през 1985 година, многократен републикански шампион по плуване и модерен петобой. Занимава се с анализиране и ръководене на учебно-тренировъчен спортен процес по модерен петобой, организация и провеждане на състезания. Треньор е по модерен петобой в различни спортни клубове.

Президент е на Европейската конфедерация по модерен петобой, председател на Българската федерация по модерен петобой и на Балканската конфедерация по модерен петобой. Член е на Комитета по бизнес въпроси на Международната федерация по модерен петобой.

От 12 май 2021 г. е министър на младежта и спорта в първото служебно правителство на Стефан Янев.

26. МИНИСТЪРЪТ НА ТУРИЗМА

В правителството на Кирил Петков

Христо Танчев Проданов е роден в Панагюрище през 1977 г. По образование е минен инженер, дипломиран в Минно-геоложкия институт, има и магистърска степен по индустриален мениджмънт.

Бил е председател на районния съвет на БСП в софийския район „Триадица“, както и заместник-председател на градската организация на партията в столицата. Член е на Изпълнителното бюро на БСП, като е и секретар по контрола по изпълнението на решенията на Националния съвет. Проданов беше избиран и в 45, 46 и 47 Народно събрание през 2021. В XLIV НС е член на 2 парламентарни комисии – по икономическа политика и туризъм и по въпросите на младежта и спорта, а в XLVII НС е заместник-председател на ПГ на „БСП за България“.

От 13 декември 2021 г. до 2 август 2022 г. е министър на туризма в правителството на Кирил Петков.

27. МИНИСТЪРЪТ НА КУЛТУРАТА

Кръстю Цончев Кръстев е български актьор и театрален директор, в правителството на Николай Денков.

Крюстю Кръстев роден на 25 ноември 1956 година в Пазарджик.

През 1983 година завършва НАТФИЗ „Кр. Сарафов“. Работил е в Куклен театър – Пазарджик, както и в Родопския драматичен театър „Николай Хайтов“ в гр. Смолян. През 1998 година става директор и главен художествен ръководител на Родопския драматичен театър.

От 2010 година Кръстю Кръстев е директор на Драматичен театър „Н.О. Масалитинов“ в Пловдив. В периода, в който е директор на Пловдивския драматичен театър, са реализирани много и мащабни театрални постановки.

По-значимите му роли и спектакли са: „Трамвай Желание“ от Тенеси Уилямс – Стенли, „Дългият път на деня към нощта“ от Юджийн О’Нийл – Джеймс, „Нора“от Х. Ибсен – Хелмер, „Мюзикъл за пет пари“ от Бертолт Брехт – Матиас, „Страшният пират Джакомо“ от Александър Морфов – Джакомо, „Навън, пред вратата“ Борхерт – Войникът, „Драг и робът“ от Никола Русев – Драг, „Рейс“ от Станислав Стратиев – Виртуоз, „Автопортрети за разпознаване“ по откъси от пиесите „Снаха“, „Татул“, „Лазарица“ и „Железният светилник“, режисьор Юлия Огнянова – Поетът, „Тишина, моля!“ от Майкъл Фрейн – Шейхът – Фредерик Фелоус, „Президентска опера“ от Христо Бойчев – Мейкхит Ножа, „Двубой“ от Иван Вазов – Каракалпаков и др. В периода, в който Кръстьо Кръстев е директор на Пловдивския драматичен театър, са реализирани много и мащабни театрални постановки. Кръстев работи заедно с драматурга Александър Секулов. През 2022 г. Кръстю Кръстев получава специалната награда „Пловдив“ за изключителен принос.

28. МИНИСТЪРЪТ НА ЗЕМЕДЕЛИЕТО

В служебния кабинет на Димитър Главчев и коалиционното правителство с премиер Росен Желязков

Георги Тахов е доктор по икономика, специалност „Финанси, парично обръщение, кредит и застраховка“. Той притежава и магистърски степени по „Счетоводство и контрол“ от ВФСИ „Д. А. Ценов“, Свищов, „Право“ от ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий“, както и „Стратегическо ръководство и управление на сигурността и обществения ред“ от Академията на МВР.

Специализирал е икономика и управление на промишлеността в Германия. Георги Тахов притежава дългогодишен управленски опит в Националната агенция за приходите. От 2022 година до момента е заемал поста изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“.

Владее немски и английски език.