Тодор Попов: Голямата оценка за моето управление ще я дава историята след време

Интервю на Стефка ВЕНЧЕВА

С молебен за здраве и благоденствие в храма “Успение Богородично” в Пазарджик, утре, ще бъде отбелязана петнадесетгодишнината от управлението на кмета Тодор Попов.

Това бе и поводът за интервюто, в което тръгваме от реновацията на парковете, инфраструктурата на града и стигаме до предстоящото откриване на соларния парк.

За еволюцията в мисленето и развитието на Пазарджик, за визионерския поглед и водачеството, за умората и препъни камъните по пътя.

За всичко това разговаряме днес.

Когато преди петнадесет години спечели кметския пост, смяташе ли, че си подготвен?

Смятах. Обикновено, когато хората започват нещо ново от нулата, резултатите не са много добри. Т.е. трябва да се учат бързо в движение. Има някои, които се научават и има някои, които не се научават никога. Преди да стана кмет съм бил един мандат общински съветник, един мандат Председател на Общинския съвет и познавах в детайли работата на администрацията, как функционира местната власт. Затова се и кандидатирах, защото съм бил убеден, че мога да дам нещо повече от останалите кандидати и нещата могат да се правят по по-различен начин. И сега след петнадесет години, като погледна назад мисля, че не съм сбъркал.

Какъв беше слоганът на първата ти кампания?

“Знам и мога”. Този слоган, според мен, ние в годините не сме го променяли много. Човек като започне да управлява реално, натрупва повече знания за системата и започва да я разбира още по-добре. Питаха ме: “Не се ли умори толкова години?”, отговарям – аз съм още по-мотивиран отколкото преди първия си мандат. Сега вече сме във времето, в което слоганът ми трябва да е: ”Много знам и много мога”. Годините ми дадоха много опит, много експертиза. Минали сме през какви ли не неща. В крайна сметка, след тези петнадесет години аз съм удовлетворен поради две причини. Градът е променен и то е променен към много по-добро. Второ, през тези години ние променихме в някаква степен и манталитета на хората, което е още по-голяма удовлетвореност. Защото пазарджиклията вече се гордее с града си, стана по-уверен човек, с повече самочувствие и с повече житейска перспектива. Това е много важно.

Най-важното за четирите мандата.

Ако трябва да разделим времево, първите ми два мандата бяха насочени към подобряването на физическата среда. Центърът, Острова, стадиони, зони за отдих, градската среда, улици, частична подмяна на осветление по тях. Подземна и надземна комуникация, нова Автогара. През тези години си направихме новото сметище, компостираща и сепарираща инсталация, пречиствателна станция- това са на пръв поглед невидими неща за хората, имам предвид инфрастуктурите, но те са изключително важни. Ами в селата колко неща сме направили? Там беше трагедия, тъмно, мръсно и забравени от Господ бяха преди петнадесет години. Сега няма село в нашата община, в което да не е оправено читалището, училището, детска градина, кметство, площади, колко улици се направиха и там. За тези петнадесет години сме направили в града и селата над хиляда улици. В селата не знаеха какво е чакъл и асфалт, преди петнадесет години. А кварталите в Пазарджик? Помниш какво беше в “Запад”, в “Устрем”, бяха едни “жунгли”, както казват нашите съграждани от кв. “Изток”. Толкова треви и храсти имаше, че не можеше хората да влязат на площадките между блоковете… Чак след десетата година, когато бяхме подобрили физическата среда, взехме решение, че вече ще инвестираме основно в хората. Защото това е следващата стъпка. Колкото и добра да е физическата среда, ако няма хора, които да я ползват – какво правим тогава? Това се случи в Бургас, отиваш там, всичко подредено, натъкмено, но няма хора, няма бизнес. По тия хубави улици няма коли. Тук в Пазарджик – какво се случва? Няма къде да спреш. Освен това – качеството на колите какво е? Тук хората не карат таралясници от по две – три хиляди лева. Карат джипове по-хубави от тези, които можеш да видиш в София.

За тия години, инвестирайки в тези неща, ние успяхме да направим и нещо много важно. Привлякохме инвеститори. Заплатите не са лоши, разбира се има много какво да се желае, но  Пазарджик за последните години, освен, че стана по-хубав, хората станаха по-богати. Това е факт. Вижте какво се случва, аз гледам сделките с имоти, гледам статистиката и което е много по-важно, хората добиват самочувствие. Кога сме си мислили преди, че в събота и неделя софиянци ще идват в Пазарджик, за да си водят децата в нашите паркове на разходка? В момента тук има недостиг на работна ръка, а в Пазарджик работят над две хиляди чужденци. Хотелите вече са пълни. Не стигат, трябва да се правят нови. Трябва някъде да подслоним хората, които имат нужда и желание да остават тука. С това се гордея през тези изминали години.

Културата е твой приоритет, както и спортът. Да те върна малко назад. От концерта на “Rednex” на тревясалия стадион през 2007 г. до днес?

Много неща сме направили за културата, още от първия мандат насам. Никъде другаде няма толкова много национални и регионални награди за литература, за превод. Национални фестивали за фолклор, поддържаме Обединения детски комплекс. Ако съкратя оркестъра мога да докарвам два пъти годишно Миланската скала, толкова струва издръжката му, но знам колко е важен той за града. По селата поддържаме читалищните ансамбли, пенсионерските клубове. Това не е за да се правим на интересни, а защото те са си го заслужили. Кой град си запази Симфоничния оркестър, фолклорните ансамбли, фестивалите? Никъде го няма това. На нашите деца помагаме за всичко, ходят по фестивали, в страната, в чужбина. Както при спортуващите деца, така и родителите на децата ангажирани в културните мероприятия ще заплащат 40% по-малко местни данъци и такси. И това е така, защото децата им пеят, рисуват, участват в театрални формации. Така трябва да се прави. Това е жест към родителите. Правим го, защото това е промяна на манталитета. Искам всеки един родител да знае, че общината е доволна от това, че той е взел такова решение за детето си. Тези деца като ходят да танцуват, да спортуват се развиват. Там ги учат на важни, полезни за тях принципи и навици, неща, които ще ги превърнат после в добри хора. А тези подредени и научени добри хора ще управляват по-добре. Ще живеят по-добре. Това са важните неща. Всичко това, което сме създали като база се ползва. Паркове, градинки, детски площадки, спортни площадки, зали, басейни – всичко е фул. Кипи живот в нашия град, Пазарджик е жив и дишащ. Нас ни дават за пример в областта на социалните услуги, в предучилищното възпитание. Нямаме несанирано училище или детска градина. Всичко е оправено, лъснато. Догодина ще стартираме и проект за термопомпи за отопление в училищата, за да нямат никакъв енергиен разход. Соларния парк, живот и здраве, като го пуснем пролетта също ще покрие нуждите на общинските обществени сгради. Ние се гордеем с това, че сме на нивото на Европа в Пазарджик.

В началото на декември ще подпишем договора за присъединяване на Соларния парк. До средата на януари трябва да сме избрали изпълнител, от Великден трябва да заработи. Осветлението на улиците до Великден също ще бъде готово, като искам да кажа, че ще обявим такъв проект и за селата. Заради коронавируса  и други бюрократични причини там се забавихме, но имаме възможност да го направим. Идеята за “Градините на света” не е моя, но ме запалиха за нея. Ще направим няколко изненади там. Пак ще сме номер 1 с “Градините на света”. За спорта да не говорим, мисля, че това вдига самочувствието на пазарджиклии, остана футболът, но като приключим ремонта на стадиона и догодина се играят тук  домакинските мачове ще живнем. Нали помним какво беше на стадиона? Треви и бурени, нямаше осветление, трябваше да окосим, за да можем да направим място за концерта на “Rednex”… Идват спортисти тук, със семействата си, изненадани са от детските градини, от това, че няма чакане… Ние имаме с какво да се гордеем и това е плод на моя екип.

Екипът е …

Екипът е ъпдейтнат, защото има хора, които са се пенсионирали, те са стояли тук заради мен. Но на мен не ми дава сърце да ги товаря повече. Аз много ги обичам и те го знаят. Много важно е кой кара влака, но е и много важно кой е пред него и зад него. Защо ние постигаме резултати? Защото тук всеки работи професионално, аз им имам доверие, затова, че като кажа нещо, то ще бъде свършено. Ние тука сме едно голямо семейство, като имам предвид администрацията, кметовете на населени места, съветниците, застъпниците по време на кампаниите. Външните партньори, с които работим. Всички нас ни обединява една дума – доверие. Затова нашият екип, нашият отбор се ползва с това доверие и от гражданите. Те това го виждат. Ние не делим живота на мандати. Мандатът ти е една проверка на доверието. Това са политиките, които правим. Всеки може да ги види, да ги пипне. Ако им харесва на хората, значи ние сме на прав път. Ако отговаряме на техните очаквания – добре, ако не им харесва – идва друг и продължава с неговите политики. Затова аз не гледам на изборите като на нещо, с което свършва светът. Оценка на едно управление се дава когато то приключи. За мен също ще се дават оценки, защото рано или късно също ще сляза от коня, защото не съм от хората, които на всяка цена трябва да управляват. Дори и да имаш общественото доверие, ако си решил, че трябва да даваш път на младите и тогава вече спираш, за да могат хората да те запомнят с добро. Тези оценки до момента са междинни оценки, голямата оценка ще я дава историята след време.

Преди избори срещу теб винаги има атаки, очакваш ли ги отново?

Разбира се, това се прави от едни и същи хора, които правят едни и същи неща, а очакват различен резултат. В Общината сме проверявани постоянно, а в личен план също ме проверяват постоянно. Това, което ще стане и този път преди изборите ще бъде всички срещу Тодор Попов. Второ, всички ще обясняват какъв крадец е Тодор Попов, какви коли има, какви къщи има, какви любовници има, деца и каквото се сетиш още. По време на предизборните кампании аз съм единственият, който обяснява какво ще направи за града. Всички останали обясняват аз какъв съм. Може би личния живот на всеки един кандидат е интересен, да се завърти малко клюка, но това за мен е голям комплимент. Защото означава, че още съм интересен на хората. След двадесет години всичко се е изприказвало за мен и пак има какво…Затова друго не очаквам. Пак ще са подобни щуротии, но нашият план е ясен, перспективата я имаме, само здраве да има, за да може да реализираме всички добри инициативи, получили подкрепата на хората.