Майстор Коста от пазарджишкото село Дебращица вдигнал храма „Въведение Богородично“. Божията обител била готова през 1884 г. От 138 години каменната черква пази българщината в почти обезлюденото тракийско село.

 

Селото

Село Отец Паисиево до 1934 г. носи името Кочмаларе. От село Отец Паисиево произхожда родът на бащата на Васил Левски – Иван Кунчев. Апостолът многократно се е укривал в селото. Там са родени баща му Иван Кунчев, дядо му Кунчо Тодоров, чичото на Дякона – Иван Видулов, байрактар на Видул Войвода, Тодор Кунчев /спахи Тудор/, преписвач на „История славянобългарская“ и прадядо на Левски. Там са родени също братята журналисти и издатели Данаил Бурски и Димитър Кацев, както и Иван Маринов – участник в четата на Христо Ботев. Многобройният списък се допълва с името на Тодор Начев – участник в четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа. Той е син на Върли Гюро с рождено име Георги Начев – безспорно най-ярката личност от с. Отец Паисиево.

Всяка година на Сирни заговезни се провежда събор в село Отец Паисиево. На този ден има и кукерски празник, на който вземат участие кукери не само от селото, но и от други краища на България. На празника селото се оглася от звън на хлопки и чанове и така наречените “Старци“ тръгват да прогонят злите сили. После приветстват пролетта и приканват стопаните да започнат да орат и засяват нивите си. Този обичай датира от 1903 година, когато се основава читалището при тогавашното село Кочмаларе.

Църквата

Историята мълчи по въпроса защо толкова късно, година преди Съединението на Княжеството с Източна Румелия, местното население е решило да се сдобие с молитвен дом, но името на майстора все още се помни. То е записано в кондиката на църквата, която отваря врати все по-рядко. Както на много други места тук свещеник идва за погребение или помен. Пътищата към Отец Паисиево не са обновявани с години. Голямото някога село сега се е стопило и запустелите къщи навяват тъга. Но храмът стои изправен като родопски бор и макар отдавна да е заключен за посещения, фасадата му не е загубила своята аристократичност.

От тридесетте години на XIX век, много майстори от нашия край са били потърсени да изграждат мостове и църкви в Карловско. По-малките села или не са имали храмове, или те са били дървени.

След сключването на т.нар. Одрински мир, след загубата на поредната руско-турска война през 1829/30 г., султанът бил принуден да позволи на християните от своите владения да строят сгради, в които да почитат религиозните си вярвания. Така църквите започнали да се роят и старите дървени паянтови постройки, които често се палели заради забравени кандила и свещи, се превърнали в монолитни.

Но кой е майстор Коста от Дебра? 

Отговор на този въпрос ни дава проф. Иван Батаклиев, който пояснява в книгата си „Пазарджик и Пазарджишко“, че старите българи наричали селото „Дебър“ и „Дебра“. Като името произхожда от това, че селото се намира в дълбока и тясна долина, а не от преселниците от Дебърска Македония. По време на османското робство, селото се нарича и Дереджик, но местните хора му казвали Дебращица. През втората половина на XVIII в. тук се преселват т.нар. „арнаути“, главно от с. Орешче, Дебърско. От тях произхождат днешните родове: Гергиновци, Тоновци, Бельовци, Станчовци, Панджови, Симеонови и Кайнаровци, Костови и Гюрганчеви, също са преселници от този край на България. „Арнаутите“ се заселват в т.нар. Сокай махала на селото. Вероятно там е живял и дюлгеринът Коста, който е увековичил името си в далечното карловско село.

Според книгата „Брациговските майстори строители“ на Владимир Пъртъчев и арх. Пею Бербенлиев, голямото преселение е  през 1791 г., но този процес е започнал още през 1760 г. Причината за преселението е, че майсторите и техните семейства били подложени на постоянни нападения от аяните на Али паша Янински. Преселници от последната вълна има в Кричим, Батак, Пещера, Перущица, Дебращица, Паталеница и Црънча, но най-голям брой семейства се заселват в Брацигово.

Майстор Коста е бил първомайсторът на храма, не е ясно кои са били помагачите му. Най-вероятно в онези смутни времена майстор Коста и неговите калфи са майсторили и в други съседни села. Само на няколко километра разстояние откриваме още един храм, който по направата си прилича по начина си на строителство на този в Отец Паисий. Става дума за съседното село Пролом.

Оказва се, че църквата там е построена през 1865 г. , тя носи името „Света Троица“. Никой обаче не знае кой е нейният майстор.