Българската православна църква почита днес църковния празник за Зачатието на Света и праведна Анна, който се чества и като празник на майчинството. Дълго време Йоаким и Анна нямали деца. Освен личната си мъка трябвало да понасят и обществения укор, тъй като бездетството, считано за Божие наказание, не се посрещало със съчувствие.
Един ден, докато Анна работела в градината, при нея се явил ангел и казал: „Анно, твоята молитва е чута. Твоите вопли преминаха облаците. Твоите сълзи капнаха пред Господа. Ти ще родиш благословена дъщеря, заради която ще бъдат благословени всички земни родове. Чрез нея ще бъде дадено спасение на целия свят. Ще я наречеш Мария“.
Според фолклора в нощта срещу Анино зачатие най-силно „хващат“ заклинанията, прокобите и магиите (по стар стил денят се е отбелязвал на 22 декември, когато е зимното слънцестоене и най-дългата нощ в годината). Смята се, че тогава магьосници, вещици и врачки правят заклинания за раздяла, болест и смърт. Затова и строго се спазват различни забрани – жените не трябва да работят нищо, а мъжете не бива да излизат от селото, защото по поляните играят самодивите и видят ли мъж, го отвличат.
С молитва и надежда дошла вестта за дългоочакваната рожба. Църквата почита света Анна няколко пъти в годината: на 8 и 9 септември, когато празнуваме Рождеството на Пресвета Богородица и възпоменаваме Нейните родители – св. св. Иоаким и Анна; на 9 декември, днес, когато празнуваме Зачатието на Пресвета Богородица от св. Анна; както и на 25 юли – денят на успението ѝ.
Имен ден празнуват: Ана, Анна, Анка, Ани, Янко, Янка.
