Иванка СТЕФАНОВА
Преди 145 години на този ден генерал Гурко е посрещнат триумфално с цветя и сълзи. Той превзема София, нанася последно поражение на Сюлейман паша при Пловдив и превзема Одрин, с което практически е сложен край на войната Ученици, общественици, читалищни деятели и граждани поставиха днес цветя пред паметника на руските войни в града.
Поводът е 145-тата годишнина от посрещането на пехотинците от Трети литовски лебгвардейски полк под командването на подпоручик Панин, състояло се в мразовитото утро на 9 януари 1878 година в местността Банището. Брацигово никога не е имало компактно турско население, не е било превземано и не е имало нужда да бъде освобождавано, но винаги е участвало и било съпричастно към борбата за национално освобождение.
За Руско-турската освободителна война градът ни дава 13 опълченци, хора с доблест и хъс за саможертва. Истински войни за свобода и независимост. Русите идват в селището по покана на брациговски активисти-родолюбци, които успяват да организират цялото население – млади и стари, здрави и болни, бедни и богати да отдадат почит на братята освободители.
С хляб и сол, с радостни викове и поклон, местното население приветства солдатите, на чиито щикове се ражда българската свобода. На този ден брациговци отдават почит не само на литовските войни, участвали в освобождението на България, но и на нашите предци, които освен родолюбци са били и широко скроени демократи за времето си и винаги са търсили широки хоризонти за добруване и просперитет.
