145 години от Освобождението на Пазарджик от османско владичество бяха отбелязани днес пред паметниците и паметните плочи на хората, спомогнали за родолюбивото дело. С кратко тържество жителите и гостите на града почетоха паметта и делото на ген. Брок, чийто войски първи настъпват в полуопожарения град преди сто четиридесет и пет лета.

Областният управител Трендафил Величков, Архирейският наместник отец Боян Кочев, Сергей Шербетов от отдел „Образование и култура“ към Община Пазарджик, представители на общинска администрация, директорката на Държавен архив – Ненка Иванова, Стефан Попов и Адриан Атанасов – русофили, общински съветници от БСП, представители на Съюза на запасните офицери, представители на руската диаспора в областния град и много други, поднесоха цветя пред паметника.

Актьорът Димитър Терзийски припомни паметния ден, в който започва новата летопис на града.

Преди навлизането на войските на ген. Гурко в града, тук върлува башибозук и черкези. Кореспонденцията на Дик дьо Лонле е показателна:   

14руини пазар    „Черкезите и башибозуците бяха свършили така добросъвестно своята задача и този град от двадесет хиляди жители, наполовина българи, наполовина мохамедани, повече от хиляда къщи и толкова магазини /дюкяни/ бяха опожарени… От обществените постройки не беше останало почти нищо. Конакът, великолепно здание, завършен едва преди три месеца, беще запален с газ и сред разрушените стени се виждаха всички нюанси на кафявия и червеникав цвят, който приличаше на руините на Тюйлери и в който се държеше още прав циферблата на часовниковата кула, който беше спрял на единадесет часа по турски /по наше време пет часа преди нощта/, отбелязвайки прецизно момента, когато пламъкът е достигнал тази част на сградата…

…Тъжен спектакъл ме очакваше при вида на големия пазар. Той не представляваше нищо повече от една разрушена купчина, обхваната още от пламъците на огъня. Ние вървим сред още горящи въглени, преминавайки през полуобгорели отломки: дъски, дървета, греди, части от миндери, парчета от глинени паници, разбити стъкла…

…Татар Пазарджик е прекъснал търговията с всякакъв вид храни…“

За свободата на България от нашият край участие взимат множество граждани.

В редовете на опълчението се сражават повече от 80 пламенни родолюбци от Пазарджишкия край. Тридесет и пет души от тях са от Пазарджик и селищата на общината, тридесет и един са от Панагюрско, осем  от Брацигово, трима – от Батак, трима – от с. Розово, двама – от Пещера, един – от с. Ветрен.

Деца със своите родители, както и ученици бяха днес пред паметника в близост до моста на р. Марица.

Ето какво се е случило на днешния ден в нашия град, който в този момент бил задимен от палежите на отстъпващата турска войска. Прочетете брилянтния разказ на Хачик Мардиросян, който беше голям приятел на нашата редакция.

Една героична страница от руско-турската война /1877-1878 г/ е освобождението на Пазарджик от близо пет вековното турско иго. След падането на Плевен на 28 ноември 1877 г, задачата на руските войски е била да преминат Балкана /Стара планина/, за да освободят София и през Средна гора да навлязат в Горнотракийската низина. Тази задача е била възложена на западния руски отряд под командата на генерал Йосиф Владимирович Гурко /1828- 1901 г.

Срещу себе си този отряд имал 50-хилядна турска войска под командата на Сюлейман паша. При ужасяващите условия на тежката зима, руските войски успяват да премина Балкана и да освободят бъдещата българска столица София. Пред тях вече е била Северна Тракия. Генерал Гурко още на 15 декември дава заповед за настъпление с пет колони към важния опорен пункт на османската отбранителна полоса – град Пазарджик.

Той планирал в началото на януари да обкръжи турците, да освободи града и плени всички османски войски по левия бряг на река Марица. Разбитите турски войски отстъпвали панически, но по заповед на Сюлейман паша, решили да дадат отпор на руските части. Преминали към палежи, грабителства, насилия и опустошения на селища.

Известният Куршум хан в Пазарджик бил запален, а част от него – взривена. Огънят обхванал някои райони от града, за които свидетелстват руски документи. Населението било принудено от турците да напусне града и да се оттегли на юг, в посока към с. Главиница. Целта е оттам да бъде отведено към гр. Пловдив и по пътя малтретирано, ограбено и избито. Макар на 13 януари да имал на разположение пет руски колони в подстъпите към Пазарджик, ген. Гурко отложил атакуването и освобождаването на града за 14 януари.

Това не променило положението на 20-хилядната деморализирана турска армия на Сюлейман паша и той я оттеглил към гр. Пловдив. В помощ на Фуад паша, чиито военни части останали в Пазарджик, били изпратени подкрепления за отпор на руските войски. През нощта срещу 14 януари обаче, той също бил принуден да се оттегли. Настъплението на руските военни формирования попречило на Фуад паша да изгори града и да избие населението. Не успял и да разруши моста на р. Марица.

Известна е заслугата в този критичен момент за спасяването на пазарджишките граждани от турските насилия, на доблестния арменец Ованес Савъджян /1844- 1906 г/. По това време той е началник на гара Пазарджик. С риск за живота си предупреждава свои сънародници и приятели българи да не напускат лагера край с. Главиница, защото руските войски настъпват към Пазарджик и освобождението на града е близко.

Предните части на ген. Николай Петрович Брок /1839-1919/ достигат по левия бряг на Марица до моста на реката /там днес има паметен знак, но на десния бряг/. Те влизат в Пазарджик, спасяват от изгаряне моста и потушават бушуващите в града пожари. На 14 януари /2 януари – стар стил/, град Пазарджик е освободен.

Пътят към Пловдив и предстоящия край на войната е открит. Цялостното освобож- дение на българските земи в резултат на войната става факт на 3 март 1878 г с подписва- нето на прелиминарния /предварителен/ мирен договор в градчето Сан Стефано /до Цариград/, между Русия и Турция. Границите на България според този договор се превръщат в национален идеал за няколко поколения българи.

Кой е Ованес Савъджиян?

Ованес Савъджъян е роден през 1844 г. в Одрин. През януари 1878 г. той е телеграфист на гарата в Татар Пазарджик. При своето изтегляне от града командващият на османските войски Сюлейман паша иска разрешение от султана и Високата порта в Цариград населението да бъде избито и да опожари града.

Турското правителство дава на Сюлейман положителен отговор, но телеграфистът Ованес Съваджъян променя текста на телеграмата и я предава дешифрирана в точно обратния смисъл в ръцете на пашата, който не разбира морзовата азбука, и градът е спасен. След освобождението на Татар Пазарджик Ованес Съваджъян става временен кмет на града, а по-късно е началник на гарата. Ованес Съваджъян умира през 1906 г. в Своге. На 14 януари през 1986 г. костите му са пренесени в алеята на заслужилите особена почит в гробищния парк на Пазарджик.

Писателят Ангел Каралийчев описва подвига на арменеца в разказа „Спасителят“, публикуван във вестник „Септемврийско знаме“ в Пазарджик в 1966 г. за 88-годишнината от освобождението на града. На негово име улица „Ованес Съваджъян“ е кръстена бившата „Арменска“ в Пазарджик, там е поставена и мраморна паметна плоча.

На редовна сесия на Общинския съвет в Пазарджик на 29 юни 2001 година, общинските съветници с пълно единодушие обявяват Ованес Съваджиян за „Почетен гражданин на Пазарджик“. Направен е и документален филм за него – „Ованес Савъджъян – спасителят на Пазарджик“. Стогодишнината от смъртта му е отбелязана от общността на града на 14 октомври 2006 г. с откриване на паметник на героя на площада до кръстената на него улица. Автор е скулпторът Тома Попов.

 

ОПЪЛЧЕНЦИТЕ

В първа опълченска дружина с командир българина подполковник Константин Кесяков, взела участие в боевете при Стара Загора, на Шипка на връх Зелено дърво и Шейново се сражават шестнадесет души от нашия край. Двама от тях, Стоян Николов и Васил Стоянов от Панагюрище, загиват в боя при Стара Загора. За проявена храброст орден получава Цвятко Иванов Тренчов от с. Баня, Панагюрско, а в чин ефрейтор са произведени Павел Табаков и Тодор Калоянов от Панагюрище.

Във Втора опълченска дружина с командир майор Константин Куртянов, участвала в сраженията при Стара Загора, превала Шипка и укрепения пункт Шипка-Шейново, броят на опълченците от Пазарджишко е осемнадесет. В боя при Стара Загора е убит Иван Стоянов от Пазарджик, а в боя при Шипка  Константин Ангелов Драгов от Брацигово. С орден за храброст е удостоен Благой Георгиев от с. Виноградец. В чин ефрейтор са произведени Благой Георгиев и пазарджиклиите Аргир Георгиев, Антон Иванов Мумджиев и Георги Таев.

В Трета опълченска дружина с командир подполковник п.п. Калитин, а след неговата смърт майор Константин Чиляев, на която е поверено Самарското знаме, от Пазарджишко участват дванадесет души. Седем от тях -Иван Куртов. Христо Ружеков, Филип Узунов, Иван Фандьков и Марин Табаков от Панагюрище и Ангел Димитров и Михаил Ангелов от Пазарджик са удостоени с ордени за храброст. В чин унтерофицер е произведен Иван Куртов.

В Четвьрта опълченска дружина с командир Петър Редкин, участввала в боевете при Шипка-Шейново и с. Тича в близост до Котел, опълченците от Пазарджишко са  осем. С ордени за храброст са удостоени Лука Николов Горчев от Панагюрищеи Димитър Златанов от с. Розово.

В Пета дружина с командир Павел Попов взела участие в почти всички сражения, опълченците от Пазарджишкия край са единадесет. В боевете на връх Шипка загива Козма Петров от Пазарджик.

В Шеста дружина с командир подполковник Петър Беляев, са включени 12 опълченци от нашия край. С орден за храброст са удостоени Янко Филипов и Георги Коджабашев от Панагюрище.

Иди и виж: „За свободата на Отечеството“ в Регионален исторически музей – Пазарджик