Интерпретацията на постановката „Ревизор“ на вечния Н.В. Гогол ще бъде представена тази вечер пред пазарджишката публика. Снощи се състоя предпремиерният спектакъл на пиесата, изигран от трупата на ДКТ „Константин Величков“ под режисурата на Гаро Ашикян. Темата на пиесата е актуална, независимо от факта, че от написването ѝ до днес са минали близо двеста години. Отделете вечерта за да се върнете и потопите в света на театъра от времето, когато салонът на голямата зала се пръскаше от публика, а билетите бяха изчерпвани за месеци напред.
Ще се насладите на великолепната актьорска игра на Димитър Баненкин, комуто е отредена главната роля и той се справя блестящо влизайки в кожата на градоначалника Антон Антонович. Търсено или не вчера имаше съвпадение, точно на Антоновден бе играна предпремиерата, сякаш посветена на гоголевия типаж. Димитър Баненкин прави изключителен образ преминавайки от диктаторската интонация, в началото на спектакъла, до подмилкването на раболепен плужек готов на всичко, за да се спаси от възмездието на закона.
Силен образ развиват и Тодор Кайков (Лука Лукич ), Димитър Терзиев (Съдията), Чавдар Бозаджиев (Шпекин), Захаринка Терзиева (Ана Андреевна), Александър Тонев (Хлестаков), Александър Синеморски (Осип), Тодор Танчев (Земляника). Всички участници се стараят и дават максимума от себе си, за да постигнат ефекта очакван от режисьора. Има изненади и за публиката, но за да разберете какви са те, трябва да посетите представлението.
Разказан като приказка и накрая изяден от мишките, ръкописът на Гогол оживява и в продължение на три часа ви кара да се смеете на ироничния факт: глупостта не умира. Безсмъртието ѝ е гарантирано.
Ще бъдете свидетели на на отличната сценография на Никола Маринов, който си играе с въображението на зрителя и го заставя да самонадгражда обстановката в хотела или домовете на героите в малкото еснафско градче. Изключително разчупен мизансцен, обиграно е цялото възможно пространство на и под сцената. Това от своя страна дава усещането за простор и в същото време за близост със случващото се пред зрителя.
Пипнат е всеки детайл от развитието на действието, но това е характерно за режисьора Гаро Ашикян, взискателността му е пословична и резултатът е налице. Когато се потопиш в спектакъла усещаш, че музиката и костюмите само допълват приятното усещане и аромата на театър.
Като цяло изключително добра работа на целия състав.
Премиерното представление е тази вечер от 19.00 ч. на голяма сцена.
Телефон за билети 0878245005
Сценична версия и постановка: Гаро Ашикян
Костюми: Елена Иванова
Сцена: Никола Маринов
Идея и консултант-сцена: Марин Маринов
В ролите:
Димитър Баненкин, Захаринка Терзиева, Виктория Христова, Тодор Кайков, Димитър Терзиев, Тодор Танчев, Чавдар Бозаджиев, Георги Керменски, Гроздан Даскалов, Александър Тонев, Александър Синеморский, Марио Гълъбов, Детелина Стойчева, Мира Янева, Елена Петрова, Боян Даскалов, Рашко Марков.
Ревизор
През есента на 1835 г. Гогол е завършил пиесата си „Женитба“ и моли Пушкин да му даде сюжет за комедия – „смешен или тъжен, но чисто руски“. Известно е, че идеята за „Ревизор“, както и за „Мъртви души“ са дар на Гогол от Пушкин. През декември 1835 г. пиесата вече е написана. През 1842 г. в събраните си съчинения Гогол прави последните поправки и добавки в комедията (до нейния окончателен вид) лъжите на Хлестаков са още повече хиперболизирани; преработена е важната заключителна сцена; вмъкнато е знаменитото обръщение на Градоначалника към публиката „На кого се смеете!…“. Любопитното е, че и в двете комедии на Гогол, както и в „Мъртви души“, произведението завършва по един и същи начин – бягство.
Николай Гогол
Николай Василиевич Гогол е роден е в имението на баща си, което се намира край град Полтава, в днешна Украйна. Най-известната му творба е романът „Мъртви души“, разглеждан от мнозина като първия модерен руски роман. Роден е на 1 април 1809 г. (стар стил 20 март 1809) в местечко Сорочинци (днес село Бельшие Сорочинцы), Украйна, като живее в чифлика на родителите си. Баща му е образован и благороден човек. През 1828 г., твърдо решен да стане писател, Гогол отива да живее в Санкт Петербург. Там той се издържа сам. Въпреки че се интересува от литература, мечтае да стане добър актьор. Обаче столицата на Русия не приветства с отворени обятия младия писател и първата му творба от 1829 г. се оказва пълен провал. Гогол сътрудничи в алманасите „Северные цветы“ и „Литературная газета“, като така е въведен в приятелския кръг на Александър Сергеевич Пушкин. С творбата си „Омагьосаното място“ от 1831-32 той постига успех, показвайки способностите си да съчетава фантастичното със страшното. След като се проваля като помощник лектор по световна история в Санкт-Петербургския институт, решава да се отдаде изцяло на писането. Умира от крайно физическо изтощение, защото се опитва чрез гладуване да изгони дявола от себе си, на 4 март 1852 и е погребан в гробището на Новодевическия манастир. Последните му думи са: “Ще се смея през сълзи.“
[…] […]