С невероятен концерт започна 48-то издание на фестивала за класическа музика „Зимни музикални вечери“, откриването бе снощи в зала „Маестро Георги Атанасов“, която едва побра взискателната пазарджишка публика. Фестивалът за първи път от две години насам се правежда в нормална обстановка, а желаещите да присъстват не скриваха желанието си музиката да зазвучи час по-скоро.
Фестивалът е първото за годината голямо събитие от културния афиш на Община Пазарджик и благодарение на нашият град е забележителен по отношение на дългосрочност на фестивалите въобще. Първо прозвуча традиционната за събитието рапсодия „Вардар“ на Панчо Владигеров“. Създаденото преди 101 години в Берлин произведение продължава да вълнува и с право е избрано за емблема на пазарджишкия фестивал.
Рапсодията е издадена през 1923 г. от „Universal Edition“ под името Българска рапсодия „Вардар“, а две години по-късно е изпълнена от Макс Розен в „Карнеги хол“. Интересно е и това, че през 2021 г. за първи път рапсодия „Вардар“ не прозвуча при откриването на фестивала „Зимни музикални вечери“ заради ковид епидемията и наложените ограничения, на сцената оркестрантите бяха пръснати на далечно разстояние, но изпълниха други произведения на Панчо Владигеров, а традицията не бе прекъсната.
„За пореден път сме в магията на нашите музикални вечери, за 48-ми път ще отпразнуваме тази музикална традиция. Толкова години, толкова много хора са способствали този фестивал да го има, да пребъде през годините. Това е събитие, което след два годин ще навърши половин век. Това е събитие, което устоява на всички предизвикателства на времето, а това само по себе си е истински подвиг.
И този подвиг се дължи на хората, които през годините са били съпричастни. Но най-вече се дължи на това, че градът има нужда от този фестивал, но се дължи на факта, че дори Общината просто да подкрепяше – не можеш да спасиш неспасяемото – ако ги нямаше музикантите – нищо от това нямаше да бъде факт. Чувство на гордост ме е изпълвало винаги, както е и тази вечер, че ние не само светим в културната карта на класическата музика, но сме и на едно от първите места по музикално дълголетие и на оркестъра и на този фестивал. И нама да се уморя да повтарям, че ние в Пазарджик трябва да полагаме усилия да сме първи във всичко. Това е важно и в култура, и в спорт. В спазването на традиции и в това ние да покажем, че сме номер 1.“ – каза по време на откриването кметът Тодор Попов.
Кметът на Пазарджик Тодор Попов благодари на спонсорите на фестивала, част от тях присъстваха и на откриването, а фициален гост на събитието бе и областният управител Трендафил Величков.
Преди откриването на „Зимни музикални вечери“ бе открита и съпътстваща изложба посветена на историята на пазарджишкия Симфоничен оркестър. Тя е експонирана във фоайето на зала „Маестро Георги Атанасов“. И проследява развитието на оркестъра, диригентите и солистите, които са работили в него и с него. Своеобразната хроника дължим на г-н Аджеларски, който е събирал снимките и документите в продължение на четиридесет години. Чуйте какво каза той.
В продължение на един час, под палката на маестро Григор Паликаров звуча безупречното изпълнение на Симфония № 2 ми минор, op. 27 от Сергей Рахманинов. Тазгодишното издание на фестивала е посветено на 150-годишнината от рождението му.
Композиторът я пише през 1906–1907 г. и я посвещава на един от учителите си – Сергей Иванович Танеев. До този момент композиторът вече има зад гърба си два успешни сезона като диригент на Имперската опера на сцената на Болшой театър в Москва.
През 1906 той заедно с жена си и дъщерите си се премества в Дрезден, където може да се посвети изцяло на съчиняването на музика, а също така – да избегне политическите усложнения, които тласкат Русия към революция.
Семейството остава в Дрезден три години, а летните ваканции прекарва в с. Ивановка. Именно по това време Рахманинов написва не само Втората си симфония, но и симфоничната поема „Островът на мъртвите“, както и първата си соната за пиано.
След провала на своята първа симфония композиторът губи увереността си, че може да твори в симфоничния жанр. Премиерата на Симфония №1 под диригентството на Александър Глазунов предизвиква такива жестоки критики, че младият автор изпада в дълбока депресия.
Дори след успеха на Втория клавирен концерт, който спечелва наградата „Глинка“ и му донася печалба от 500 рубли през 1904, Рахманинов все още не е уверен в силите си.
Той не харесва първия вариант на Втората си симфония, но след няколко месеца преработва творбата и на 8 февруари 1908 година под негово диригентство симфонията е изпълнена за първи път в Петербург, а след по-малко от месец – и в Москва.
Този път симфоничното произведение на Рахманинов има огромен успех. Рецензентът от „Руски музикален вестник“ пише: „Новата симфония е, преди всичко, собствено, рахманиновско, свободно проникване във вътрешния мир на човека от тънък и проникновен художник, който мисли, чувства и преживява самостоятелно.
Това е Рахманинов, който вече има свое определено, ново лице в руското изкуство. Артист с удивителна нежност на концепцията, благородство на вкуса, изтънчено въображение… с предразположеност към елегичното настроение… Симфонията е силна както в своята цялост, така и с разкошното богатство на детайлите.
Чувствата и вдъхновението съответстват на зрялата художествена завършеност на израза. Първото и общо впечатление е, че със своето поетично настроение и художествен блясък симфонията завладява вниманието от начало до край, и при цялото разнообразие на израза, при равновесието на контрастите, обединява в себе си елементите на прелестното и трагически-грозното“.
Триумфът връща вярата на Рахманинов в собствените му способности. Впоследствие той написва и Трета симфония (1936), както и прочутите „Симфонични танци“, появили се на бял свят три години преди смъртта на композитора.
Симфоничниен оркестър – Пазарджик бе създаден през 1969 г., в отговор на нуждата на града от професионален състав, обслужващ дългогодишния самодеен оперетен театър и изпълнение на симфонични програми. На 25.11.1969 г. е първият редовен концерт с диригент Владимир Недков, солист Красимир Гатев, програмата включва Бетовен увертюра „Кориолан”; Пети концерт за пиано; Пета симфония.
Първият състав на оркестъра:Георги Коев – концертмайстор, първи цигулки: Свобода Димитрова, Красимира Стойчева, Димитрия Герджикова, Антон Горанов, Янчо Янчев.
Маестро Григор Паликаров (род. 1971 г. в гр. Пловдив) завършва СМУ – Пловдив със специалност пиано с пълен отличен успех и златна значка през 1990 г., след което и Държавната Музикална Академия в София с магистърски степени по четири специалности: оперно-симфонично дирижиране при проф. В. Казанджиев и проф. Ив. Вульпе; композиция при проф. Д. Тъпков, пиано – при проф. Кр. Тасков и хорово дирижиране при проф. Ст. Кралев. Специализира композиция при проф. Ерих Урбанер от Виенската Консерватория.
Дебютира на оперна сцена още като студент (на 22 години), когато дирижира „Риголето“ в оперните театри в Плевен и Стара Загора.
Професионалната си кариера като диригент започва в Симфоничния оркестър на Ансамбъла на Българската Армия (1995-1997 г.), а от 1997 до 1999 г. е и главен диригент на Ансамбъла. Междувременно поема и длъжността диригент и главен художествен ръководител на именитата Младежка филхармония „Пионер“ (1998-2003 г.). Дебютира в Националната опера и балет – София през 1998 г., като дирижира Гала концерт на Гена Димитрова по изрична нейна покана. От 2001 г. е назначен за щатен диригент в операта и към настоящия момент репертоарът му включва вече повече от 30 оперни и балетни заглавия на творби от: Моцарт, Росини, Доницети, Вебер, Верди, Понкиели, Маскани, Леонкавало, Пучини, Гуно, Делиб, Бизе, Бородин, Римски-Корсаков, Чайковски, Прокофиев и др. От сезон 2005/2006 г. е и главен художествен ръководител и диригент на Симфонично-оперетно дружество „М-ро Г. Атанасов“ – гр. Пазарджик. Към настоящия момент Григор Паликаров е чест гост-диригент на много оркестри и оперни театри в страната.
Тази вечер от 18.30 ч. фестивалната програма продължава с камерен концерт на клавирно дуо Евгения Симеонова и Десислава Щерева, които ще изпълнят произведения за две пиана от Панчо Владигеров.
