Днес православният свят посреща една от трите големи Задушници в църковния календар. Това е Задушницата преди началото на Великия Великденски пост. На Задушница се молим за душите на почиталите, църквата извършва служби в тяхна памет, а загубилите свои близки ги „посещават“ на гробищата. В някои краища вярващите дни или седмица преди Задушница почистват гробното място на близките си, измитат, измиват паметните плочи, садят цветя.
Ето какво се раздава задължително:
Варено сладко жито. То е символ на Възкресението. Може да му добавите бисквити, орехи, стафиди, да го поръсите с пудра захар.
Виното и хлябът – са други задължителни подавки, които да приготвите за Задушница. Виното е кръвта на Христос, пролята на кръста за спасението ни. Хлябът символизира тялото Господне, но за да не раздавате обикновен хляб бихте могли да омесите домашна пита, в нея можете да добавите сирене или другият вариант е обредната пита да бъде сладка.
Днес хората подават и дребни сладки, консервирани храни, сандвичи и изобщо храна, която близките им са обичали приживе, но това не е в християнската традиция.
На Месопустна Задушница е разрешено да се раздава и месо, което се заговява на следващия ден.
Какво се прави на самия ден?
Вярващите посещават гробовете на близките си, палят свещи – символ на безсмъртието на душата, прекадяват с тамян, който символизира молитвата, преливат с вино „на кръст“. Подготвените хляб, жито, ястия , дребни сладки и храна се подават на хората, които срещате на гробищата и по пътя си, на близки и на съседи „за Бог да прости“.
Подаването е не само символ на почит към мъртвите, но и повод живите да си спомнят за тях и за делата им, да се почувстват близо до онези, които са загубили завинаги, да покажат, че още обичат мъртвите си роднини и не са ги забравили. Народното поверие гласи, че на този ден душите на мъртвите се връщат и очакват милите си и обични близки там – край гроба си, за да се разтъжат и за да ги видят.
Вярващите разказват странни и нереални истории, случили се именно на Задушница, а някои дори твърдят, че усещат починалите си близки или поне ги сънуват точно преди Задушница. На Месопустна Задушница се отправя чиста молба за опрощаване на душите на мъртвите, живите се молят за тях.
На този ден отделете време да си спомните за мъртвите си близки, да помълчите на гроба им, да им „разкажете“ макар без глас как върви животът ви, затворете очи и си представете най-хубавите си моменти и спомени приживе. Дори да не вярвате, че душите на хората, които толкова много сте обичали, са край вас, всичко това ще ви накара да се почувствате по-спокойни – сякаш наистина сте им били на гости и сте отделили време за тях.
В някои краища оставят празни столове край сложената трапеза в дома си с вярата, че душите на роднините се връщат да ни видят, и те трябва да имат своя стол, на който да приседнат до нас.
Какво да не правите на Задушница?
Не правете нищо, което не чувствате, че трябва да направите. Не раздавайте нещо, защото така трябва. Всичко трябва да е с молитва и от сърце. Не оставяйте храна до или върху гроба, след като си тръгнете. В някои краища съществува тази традиция, но църквата я отрича.
Мъртвият няма да стане да яде, но животните ще осквернят гроба в стремежа да изядат храната, след като си тръгнете. Подавките не са за починалите, а за живите – да споминат, да се помолят за мъртвия, хапвайки от храната, приготвена за него. Не вършете къщна или домакинска работа, прекарайте деня в спомени за онези, които вече не са до вас физически, но живеят в сърцата ви и мислите ви.
