„Уроците на Иван Динков“ е новата книга на литературния критик Никола Иванов, той е най-последователния изследовател на творчеството на поета Иван Динков. Книгата е учебник по литература и гражданско поведение, казва Никола Иванов. „Талантът е нещо изумително и е най-голямото богатство за една нация, макар животът да поднася на таланта тежки състояния, той винаги намира начин да излезе отново на повърхността и да продължи да се развива. Тази свръхчувствителност се вижда и при Ботев, Яворов и Дебелянов, та до нашите съвременици, сред които бе и Иван Динков.“ – казва критикът в интервю за БНР.
„Те преодоляват махалата. /…/ Иван Динков написа една мисъл, в която казва, че ако един голям поет иска да създаде изкуство, той трябва да може да се озъби дори на люлката си, трябва да преодолее махалата, защото махалата е убийствена. Махалата уби Яворов, уби Дебелянов, уби и Димитър Бояджиев. Който не преодолее махалата, рискува и си заминава“. „Паметта за него е запазена. Големите поети са трудни, те изпреварват времето си. Литературната критика, литературната наука трябва да усвои опита им, да усвои таланта им, за да ги покаже и там винаги по-късно идва признанието“, коментира в предаването „Хоризонт до обед“ авторът.
„Не съм виждал толкова свободен човек като него“, споделя още литературният критик. По думите му единственото, на което се е подчинявал Динков, е било съвестта. Освен откъси от анкетата с Динков, Никола Иванов публикува и голяма студиа за творчеството на Иван Динков, в нея цитира стихове от Ботев, Яворов и Дебелянов, с които той се родее по светоусещане. По предложение на Никола Иванов в дома на Димчо Дебелянов е поставен стиха: „След смъртта на Димчо Дебелянов ангелите вече нямат хор.“ То е част от творба на Динков.
Според Никола Иванов истинските таланти са скромни хора, те не се подчиняват на своето Его. Те не са суетни и нямат нужда от показност.“Несъвместимостта му с конюнктурата бе абсолютна. Той не направи никакъв компромис в творчеството си. Казваше, че от съвест също се посивява, а стихотворението му „Рецитал” завършва с поантата:
След съвестта и стиховете
едва ли има трети ад.
Иван Динков бе един от стожерите на българската поезия и литература, един от пазителите на нейните скрижали. Той бе толкова невероятно автентичен, защото по изумителен начин и вторичното, придобитото, преминало през него, той превръщаше в автентично. При него индивидуалното и личното винаги ставаше универсално и общочовешко. На литературното поле той не се състезаваше с никой, защото си имаше лично своя писта. И защото великите поети и творци се съизмерват и състезават само с мъртвите класици. А в чисто литературен смисъл в някои отношения той беше извън литературното състезание през втората половина на миналия век. Иван Динков бе огромен поет и творец, беше поетище. Неговите стихотворения са като скулпторите на великия Хенри Мур – единни, могъщи, непоклатими, неопровержими.“ – казва критикът.
ЗАПИСКИ ПО ПАМЕТ
„Винаги ме е поразявала невероятната способност на Иван Динков да намира точната дума. Това ме е карало да вземам синонимния, римния или всевъзможни речници и да правя опити да заменя някоя дума от стиховете му, за да видя ефекта. И замяната винаги е водила до спад във въздействието!!! Това ме е изумявало и го попитах как намира точната дума. Неговият отговор бе следният:
- След като напиша стихотворението, аз го пробвам в различни състояния и обстановки: на зазоряване, на свечеряване, през нощта, в слънчев ден, в гората, в полето, край морето, при дъжд, при сняг, при тихо време, при бурен вятър, когато съм спокоен, когато съм превъзбуден, напълно трезвен, малко пийнал, повече пил и т.н. И когато се убедя, че никой образ или дума не ми създават проблеми и не ме предават, едва тогава съм сигурен, че стихотворението е постигнато.
Това е един от забележителните универсални уроци на Иван Динков. С цялата си лирика той непрекъснато преподаваше уроци по голямата Поезия!“
