Георги МИШЕВ, културолог
Радвам се, когато се случват неща, в които има вдъхновение и почит. Радвам се, че имам сред приятелите си творци, които с ръцете си довеждат образите на божественото в света на хора и такъв е Ангел Каравланов. Преди време той беше решил, че ще дари образ на Конника – наричайте го св. Георги, Херос или както искате…
Тогава се сетих, че един друг мой близък човек Elisaveta Chulkova и нейни близки със собствени сили и средства, с отдаденост и вяра са решили да се погрижат за един параклис около родния ми град Брацигово, който е посветен на св. Георги.
Нека ви кажа няколко думи за него:
Той е построен в местност, която носи името на един камък с отвор, който е познат като Въртян камен. През този камък според местните предания, записани и от краеведи, в миналото са прекарвани недоносени деца с вярата, че така ще бъде спасен животът им. Камъкът се намира от едната страна на черен път, който минава през терена, а от другата страна се намира параклисът. Тъй като в миналото камъкът е бил преместван и някой се е пробвал да го открадне, то местни хора са се погрижили да затруднят поне малко този процес и са го циментирали, като са оформили малка циментова площадка около него. Не коментирам естетическата реализация, тъй като – така са могли, така са направили…акълии ще има винаги много, но работещи и действащи хора няма много.
Трудно би могъл да се датира камъкът или да се каже със сигурност дали е бил изработен по този начин с обредна цел или е преизползван за цитираните лечебни обреди впоследствие. Имайки предвид, че подобен тип лечебни практики – провиране през скален/каменен отвор са широкоразпространени и много архаични, то без значение точната датировка на направата на самия камък, обредната практика е архаична и има свое начало още в предхристиянски времена.
Хубаво е да се има предвид, че това не е оброчен камък от типа на оброчните кръстове или други оброци, където се случва празникът и които са оброк, т.е. вричане, обричане от някого за нещо. Това е камък, който има роля в лечебна обредност.
Хубаво е също да се има предвид, че трикратното провиране се извършва срещу слънцето в случая с този камък и тъй като съм от малкото потомци на лечители от Брацигово знам това онова за тези неща… Хубаво е също да се има предвид, че лекуването не става само от камъка и че ако лекуващият прецени може и да смени и да не използва камъка.
В местността Въртян камък са откривани следи от античността (сред които и малка фигурка на богиня Атина), но тъй като няма провеждани системни археологически проучвания не разполагаме с много данни. Допълнителна причина за това е и вероятният край на селището, който се предполага по откриван на места дебел слой пепел, че е настъпил с голямо разрушение. Още причини са преизползването на каменните фрагменти от селището за различни цели (дувари, градежи и други), а в по-ново време също обработката на земята в района и разбира се иманярските набези. Около самия въртян камък при археологическите обходи през 80-те години (Експедиция Бесика) също са забелязвани фрагменти от антична керамика, керемиди и друг строителен материал.
Та толкова като обща информация…има разбира се още доста, но да не става цяла лекция и да не ви отегчавам… и да продължа с разказа си за плочката на Конника.
Хората, които обновяват параклиса, на 22 април са се организирали, докарали са риолитен блок, на който са монтирали плочката и решили да поставят този каменен блок до Въртяния камък. Надали са обмисляли това място специално (определено не са ме питали, аз бях споменал да се сложи плочката до едно малкопознато аязмо в района)…понякога тези неща обаче се случват на момента и самото място си показва кое къде иска. Аз все още вярвам, че не всичко е просто случайно и не всичко е въпрос на визуални изкуства, мнение на община и културни институции, а е въпрос и на присъствието и силата на мястото, на камъка.
Та, стигнали до извода да поставят новия камък до стария камък, така се е получила една близост между двата камъка и новият камък с Конника се е получил като другар на Въртяния камък. Старият камък има нов другар, който му е пазител. Защо е и пазител – новият по-голям камък е всъщност от страната на пътя. Чисто символично старата някогашна представа за каменния отвор, през който новороденото преминава, за да бъде силно като камък, сега получава и благослов от Конника, който още в стари времена е бил почитан по тези земи, а е почитан и до днес като е наричан св. Георги.
Мнения за това дали не са много близки един до друг двата камъка, дали камъкът с Конника да е отпред, отзад, отляво, отдясно, дали да е на 2-5-10-20 метра някъде, дали да е в една линия, в две линии, в три линии и т.н., ще има винаги всякакви. За щастие нашите предци не са събирали анкети и не са правили референдуми в такива ситуации, а са следвали насоките на нещо, което е над нас хората и аз смятам, че в случая се е случило същото. Асиметрията, която се е получила също има своето значение и щом се е получило така, може би така е трябвало да се случи.
Искам да добавя още няколко неща, защото се появиха някои дискусии:
Камъкът с Конника не уврежда по никакъв начин Въртян камък;
Въртян камък няма никакъв по-особен статут, а по смисъла на закона е камък в нива;
Камъкът с Конника не навлиза и не би трябвало да се счита за противоречие на намиращия се от другата страна на пътя параклис св. Георги, а напротив да покаже приемствеността в почитта към Божественото по тези земи, пък било и под различни имена…въпреки че Георгос е все пак названието, което е познато и от предхристиянски времена;
Археологическата среда в м. Въртян камък по никакъв начин не е нито нарушена, нито накърнена чрез поставянето на Камъка с Конника.
Поздравления към хората, които ремонтираха параклиса, който дълги години беше зарязан и тогава местни родолюбци не се сещаха за мястото. Поздравления към тези, които творят и въпреки плюнките показват, че има нещо над нас и първо следват вдъхновението на Божественото, а после хорските мнения.
Ако се повдигне дискусия и преобладаващото мнение бъде да се премести Камъка с Конника, аз приканвам хората, които са го поставили да не участват, защото веднъж поставен с почит образ не се мести, а който иска да го мести, защото не му пасва на естетиката, историята, общинските или други разпоредби да го премести и да си носи последствията.
Бъдете здрави и Въртяният камък и Конникът да носят здраве и благослов на тези, които с чисто сърце и почит търсят помощ и надежда!
Снимка: Елисавета Чулкова
