„Човек умира истински тогава, когато си отиде и последният жив, който си спомня за него.“
Днес се навършва една година от смъртта на нашия колега Любомир Илков. Клишетата „Времето лети толкова бързо.“, „Сякаш беше вчера“, „Кога мина една година?“ – показват само едно – времето е относително понятие.
То е толкова крехко и реално, колкото и не е. Онова което свързва нас и времето е мисълта за даден човек. Мисълта е онази вълшебна субстанция, която преминава през светове и съществувания по-бързо от светлината.
За нея няма прегради, няма невъзможни неща. Мисълта може да отиде навсякъде и да докосне всичко.
Където и да е Любо сега, със сигурност той знае, че е оставил следа в животите на своите най- близки, на колегите си, на всички онези хора, за които написа хиляди статии в местния печат и „24 часа“.
В този смисъл Любо със сигурност си е осигурил още много години живот.
Възпоменанието за него ще бъде тази събота, 20 май, от 11.00 ч. в Гробищния парк на Пазарджик. Съпругата му Лучия Илкова кани всички колеги на поклонението.
