След 112-годишно съществуване спря да тупти сърцето на едно емблематично място в Пазарджик – Ляковата аптека. Няма начин да не знаете къде се намира тя. На няколко крачки от соцсимвола Колоната. В същност до някогашната аптека днес има кафене.
Може да ви се стори невероятно, но къщата в която се помещаваше аптеката е построена през 1928 г.
Да върнем лентата назад. Най-напред спицерията била отсреща, в магазините, където днес се продава злато и дрехи. Тя е открита за жителите на града през 1910 г. от Панайот Димитров.
Той е завършил за фармацевт в Мюнхен. С много любов обзавел аптеката, в която пазарджиклии и приходящите от съседните села намирали цярове за различни болежки. По това време праховете от които се правили хапчетата се съхранявали в стъкленици. Те все още съществуват и могат да бъдат закупени от антиквариата, в когото се е превърнала Люковата аптека. Гражданите носили рецептите от лекаря си, а след това трябвало да почакат, докато аптекарят им направи лекарствата. Те си тръгвали от там с шишенце, в което имало сиропи или хапчета.
По това време тук се намирала най-търговската част на града. На партерните етажи били дюкяните, пивниците и гостилниците, работилниците, а на вторите – офиси или складове за стока. Това не се е променило и до днес, ако минете по „2-ри януари“ и „Търговска“ – пресечката, която води към „Елбрус“ сами ще се уверите в това.
На мястото на днешния „Битов комбинат“ имало кебапчийница, разказва пазарджикията. Тя се стопанисвала от албанец на име Нури. От София идвали хора в Пазарджик, за да похапнат от прочутите кебапчета. В тях Нури слагал агнешко, телешко и свинско. На никого не казвал пропорцията, нито пък подправките. „Даже имаше една история за проф. Мишайков, който довел свой колега софианец за да го черпи в тази кебапчийница и като седнали на масата казал: „Нури, дай две кебапчета и спри да носиш като станат сто.“ След промените през 1944 г. бизнесът лека – полека замирал, старите сгради били съборени и на тяхно място са построени нови…
Ето как е изглеждала улица „Търговска“ през 1912 г.
През 1928 г. била построена къщата на Панайот Димитров, а тъй като той и жена му нямали деца решили да осиновят свой племенник – Борис Ляков.
Момчето било ученолюбиво и умно, заради това Панайот го изпраща в Мюнхен и той се завръща от там с диплома за аптекар. И работи по професията си до 1947 г., когато заради национализацията аптеката преминава в ръцете на държавата. Първоначално тя е за лекарства, но после я превръщат в билкова аптека.
През 1992 г. , на 22 юни, днешният политик и анализатор Панайот Ляков успява да си я вземе обратно, най-вече заради баща му, който иска отново да възстанови дейността си. „Но той живя много малко след това“ – връща лентата назад Панайот Ляков. След това аптеката е поверена в ръцете на съпругата му, но тя умира през 2015 г. Лекарства и билки се продават зад щанда до ноември миналата година, когато фирмата отчита, че загубата е многократно по-голяма от печалбата и е сложен край на продажбата на лекарства. „Около нас в момента има седем аптеки.“ – разказва Панайот Ляков. „Беше безпредметно да се опитвам да продължа.“
След като спрял търговията с лекарства започнали да идват хора, които искали да наемат помещението. „Искаха го за дюнери, за сладкарница, за дрехи. Но не искам да го дам за такава дейност.“ – разказва собственикът. След като размислил решил да направи антиквариат, но с вещи, които наистина са запазени от онова отдавна отминало време. Така в магазина се появили сервиз за напитки, свещник, радиоапарат „Филипс“, който още работи, немска шевна машина, както и уникална чугунена отоплителна печка. „Всички тези вещи са ползвани от моите предци, но не искам да превръщам дома си в музей. Заради това с радост ще ги продам на хора, които ще оценят тяхната стойност. „- казва Панайот Ляков.
Той продължава да прави своите политически анализи, а ако искате да се докоснете до неговия свят, когато прекрачите прага на днешния антиквариат, попитайте и за неговите книги.
