Голяма част от актрисите на ДКТ „Константин Величков“ в Пазарджик се превърнаха в манекенки на марокански кафтани. Това се случи в съботния следобед, когато посланичката на Кралство Мароко Н. Пр. г-жа Закия Ел Мидауи, облечена също в кафтан, даде старт на днешната изложба на храни, вещи за бита и бижута в Лапидариума на Регионалния исторически музей. Събитието е част от програмата на Община Пазарджик за отбелязване на предстоящия празник на града утре.
„Това е повод да благодаря, че тя е първата, която откликна на нашата покана за приятелство, кагато стартирахме нашия голям проект „Градините на света“. Това е част от нашата идея, освен с цветя, да презентираме и културата на държавите, с които влизаме в контакт и създаваме приятелство. Г-жа Мидауи бе много инициативна и за нас е чест, че в нашите тържествени дни ние започваме с представянето на Кралство Мароко. По този начин ще опознаем тези страни. В Мароко е събрана хилядолетна култура и ще бъде интересно по този начин да научим повече за държавата и нейните традиции, как изглеждат дрехите, които носят, вкусът на храната, която ядат, чаят когото пият, защото по този начин можем да усетим традицията не само с очите, а и с други сетива. Всичко, което виждаме днес тук ще ни даде пълна представа за тези хора. Искам да ви уверя, че моите контакти и впечатления от официалните ни срещи са, че хората на Мароко са много позитивни, искрени и сърдечни хора, с което си приличат много и с нас. “ – каза кметът на Пазарджик Тодор Попов в приветственото си слово към гостите.
Мароко е един от туристическите гиганти в Африка. Всяка година страната се посещава от милиони туристи, които отиват там заради топлия климат, прекрасни плажове, огнено червени пейзажи и ориенталска култура. Най-посещасваните градове в Кралство Мароко са Касабланка, Маракеш и Агадир. Колкото и да е странно тези градове са изключително различни един от друг и всеки от тях притежава своя собствена неповторима идентичност.
Мароко заема площ от 446 550 кв.км. и се намира в северозападните части на континента Африка. На север има излаз на Средиземно море и на прохода Гибралтар, който разделя Мароко от Иберийския полуостров. На никое друго място Африка и Европа не са толкова близо разположени една до друга, колкото при Гибралтар.
Малко известен факт е, че на северното крайбрежие на Африка има два полуострова, които са собственост на Испания – това са Малиля и Сеута. Те са част от Испания и Европейския съюз. Тези места са много строго охранявани, тъй като се използват с цел нелегална емиграция от граждани на Мароко и други африкански страни.
На запад Мароко има широк излаз на Атлантическия океан.
На около 100 км от бреговете на Мароко се намират испанските Канарски острови. На юг страната граничи със Западна Сахара, а на изток – с Алжир. Мароко се простира от 27 до 35° северна географска ширина и между 1 и 13° западна дължина. Географското положение на страната е благоприятно за развитие на туризма, тъй като не само има добър климат, но и се намира съвсем близо до Европа.
Ако посетите Мароко, не забравяйте да си купите някоя от красивите, ръчно изрисувани керамични чинии. Градовете Сафи и Фез са най-известни с производството си
В транспортно отношение страната също е на много стратегическо място, защото именно тук при прохода Гибралтар е единствената връзка на Средиземно море с Атлантическия океан. Географското положение на Мароко най-точно може да се сравни с това на американския щат Калифорния. Общото между тях е не само приблизително еднаквия климат, но и релефа, който и в двата случая е главно планински. Освен това и при Калифорния и при Мароко през океана около брега преминават студени океански течения, които оказват специфично влияние върху флората и фауната.
Ето какво разказа Н. пр. г-жа Закия Ел Мидауи:
Има над 25 вида мароканска музика, а присъстващите в двора на музея, успяха да видят с очите си изпълнение на марокански танц.
Усетете сами атмосферата.
Музиката събуди желанието за танц и у малките танцьори от „Чудесия“.
След това актрисите от пазарджишкия театър влязоха в ролатя на манекени и представиха традиционни дамски сватбени облекла за Мароко. Това е традиция от ХVI в. , а облеклата са част от личната колекция на Н.пр. Закия Ел Мидауи. Всички облекла са ръчна изработка.
Сред младите дами се нареди и олимпийската шампионка Рени Камберова.
Днес в Мароко преобладават арабите, но страната в миналото е населена с бербери, които представляват около 40% от жителите. Част от населението на юг е чернокожо; робството дълго време е съществувало в областите на оазисите. Има голяма еврейска общност, пуснала корени преди 2000 г., която масово емигрира към Израел и Франция при независимостта на Мароко.
Официални празници: 1 януари (Нова Година), 11 януари (Ден на независимостта), 10 март (Рожден ден на пророка), 1 май (Ден на труда), 30 юли (Ден на монархията), 20 август (Ден на революцията), 21 август (Рожден ден на Мохамед VI), Рамазан байрам, Курбан байрам, 18 декември (Ислямска Нова Година).
КУХНЯТА
Мароканската кухня е много вкусна, оригинална и богата, леко пикантна, простичка, засищаща и има какво да предложи дори на най-претенциозните вкусове. Продуктите, които се използват в готвенето, най-често са произведени в самата страна, особено многобройните плодове и зеленчуци.
От месата се консумират предимно пиле, телешко и агнешко, логично на основната религия – свинското отсъства. Много важни за кухнята и за уникалния вкус на ястията са лимоните, фурмите, маслините, бадемите и смокините.
Подправките са на почит и придават неповторим аромат на мароканските изкушения. Едни от най-типичните са шафран, канела, джинджифил, кимион, кориандър, куркума. В Мароко е възприето храната да се яде с ръце, а за вилица да се използва парче хляб. В случаи, когато все пак е необходим прибор, се използва дървена лъжица.
В Мароко закуската често започва с марокански палачинки – багрер или мекици – мземен. Приготвят се с бяло брашно и грис. Палачинките са по-малки и по-плътни от познатите у нас и традиционно се хапват с мед и масло. Основно национално ястие е тажинът. Името му идва от съда, в който се приготвя – тип гювеч с плоско дъно и конусовиден капак. Обикновено се приготвя с месо, най- често телешко и агнешко, зеленчуци, маслини, фурми и много подправки. Вид тажин е мрузията – агнешко с мед и подправки. Това е един от най-популярните и апетитни специалитети в Мароко и се приготвя на Празника на жертвоприношението /сходен на Курбан-байрям в Турция/,
когато се коли агне.
Много характерен за страните от Магреба (Мароко, Алжир и Тунис) е кускусът. По традиция кускусът се приготвя в петък и в края на свещения месец Рамадан, както и при празнуване на новородено и сватба. Когато жените приготвят кускус, те трябва да се помолят, да говорят за религия и просперитет, да са изпълнени с положителни мисли. Разновидностите на кускуса са много и едни от най- интересните са съчетаването на сладко и солено – например кускус с месо, захаросан лук, леблебия, телешко или пилешко. Най-често се приготвя кускус със седем вида зеленчуци и месо.
