Смокинята е съществувала от дълбока древност, за нея четем и в Библията, спомнете си притчата за смоковницата, която е символ на израелския народ, както и смокиновото листо на Адам и Ева. Дървото е било разпространено предимно в Азия и Африка, но постепенно се пренася по крайбрежието на Средиземно море и вероятно от Гърция или Турция е пренесена и в страната ни, през XVI век. В нашия край тя се справя със зимните студове и дървото може да продължи да плододава повече от петдесет години. Прихваща се лесно и ако условията са подходящи ще започне да пуска издънки.
Разказвам ви всичко това, защото дървото е свързано със собственото ми детство и споменът за насъбрали се под него баби, които плетат на една кука и си разказват преживелици.
Беше в някакъв ранен юли, когато всички вече бяхме във ваканция и беше започнал сезонът на приготвяне на зимнината. Буркани с ягодово сладко, черешово пелте и малинов ликьор вече бяха заели местата си в зимника.
Баба имаше стройна система на подредба. Лавиците ѝ бяха разпределени така, че веднага да намериш това, което ти трябва. Беше налепила етикети – за всеки случай. И приготвяше точно определен брой буркани. Системата действаше, защото точно преди появата на новите плодове, бурканчетата бяха свършили. Ако се случваше да се сварят едно – две в повече, тя ги отделяше на рафта за подарък. И когато дойдеше някоя от многобройните ѝ приятелки или роднини, тя ги изпращаше с домашно приготвено сладко.
Та в този ден на юли се беше покачила на една стълба и береше смокиини. Направи ми впечатление, че не са узрели. Бяха на крачка от пълната си сладост.
– Защо са ти тези зелени смокини? – попитах.
Тя ме погледна с вдигнати вежди и продължи да бере.
– Защо, де? Бабо?
– За сладко, хайде качвай се на дървото да берем заедно. – каза.
И така смокиня след смокиня и дума след дума, защото тя все нещо ми разправяше – ги набрахме, общо два килограма. Според баба смокиновото сладко изисква да си много търпелива, да не правиш нещата през пръсти и да изпълниш рецептата „точ в точ“.
И така на практика научих първата рецепта за приготвяне на сладко от смокини топени във варна вода.
Тогава нямах никаква идея какво е това варна вода. Спомням си само, че след като обрахме смокините ги оставихме в кофата, а след това баба ме накара внимателно да изрежа дръжчиците им. После ми даде една голяма губерка и ме накара да ги надупча и докато аз правех това тя приготви варната вода. Тя се прави от половин лъжица гасена вар и литър и половина вода. Трябва много хубаво да се разтвори варта, а след това в тенджерата се пускат смокините. Те трябва да престоят там два часа. после с баба ги къпахме няколко пъти, като тя внимаваше да не се разкъсват плодовете.
След това сложи в една тенджера един литър вода и изчака добре да заври. Сипахме вътре смокините и те останаха там пет минути. След това дръпна тенджерата и с решетъчна лъжица ги премести в друга тенджера, като ги „пресече“ с ледена вода.
Обясни ми, че така ще останат „зеленки и цели.“
После изля врялата вода и сложи нов литър в тенджерата, пак го чакахме да кипне и пак пуснахме вътре смокинките. Пак седяха пет минути и пак ги „пресекохме“ с леден душ. Повторихме това още веднъж. И после започна трудното. Остави смокините да се изцедят доколкото можеше, а след това ми връчи една тензухена кърпа и трябваше да подсуша всяка смокиня и да я оставям в тава. Пробвах една, не беше много сладка. Нищо не убягваше от погледа ѝ и тя размаха заканително пръст.
– Не яж, че ще ми объркаш дозата.
Докато аз подсушавах плодовете, тя сипа 1400 грама захар в тенджерата и добави две чаени чаша вода. Разбърка и бъркаше докато се получи врящ захарен сироп. След това сипа вътре смокините. Вари го около петдесет минути. След това вдигна тенджерата от котлона и я премести на мивката. Остави я отворена – да диша. Когато сладкото изстина го захлупи с капака и го свали в зимника.
Изненадах се от тази процедура, защото нямах спомен сладкото да сме го пазили в тенджера. Винаги беше в бурканчета.
Тя ме успокои, каза, че на следващия ще си довършим работата. Сега смокинките трябвало да си „изпият част от сока през дупчиците от иглата“.
Така и стана, на другия ден изнесе тенжерата, постави я на котлона и пак го вари около 50 минути и отпенваше, като пробваше към края дали се е сгъстило като капваше една капка от течността върху една порцеланова чинийка за чай. В началото капката волно тръгваше надолу и тя спря с пробите едва когато натежалата капка едва едва помръдваше. Чак тогава сипа една малка кафена лъжичка лимонтозу и хубаво, но два пъти по-внимателно разбърка.
Тенджерата отново се озова на мивката. Там вече чакаха строени и готови, предварително измити и подсушени бурканчета от бебешко пюре. С помощта на малко черпаче баба насипа сладкото в бурканчетата, грижливо завъртя капачетата и след това обърна всяко бурканче с главата надолу. Когато започнаха да изстиват се чуваше тих звук от пукане. Баба обясни, че се вакумират. Напълно студени бурканчетата бяха проверени дали не лепнат, а ако имаше такива тя ги изми. След това ги нареди на рафта – „Смокиново сладко – 1976“.
Общото между трите рецепти
Смокини
Бурканчета, в които ще съхраните сладкото
Капачки за бурканчетата
1.5 кг захар
кафена лъжичка лимонтозу
чаена чаша за вода
Котлон или фурна
Тенджера или тава, която ще поеме цялото количество смокини и захар
Смокините са много вкусен и полезен плод, те са любими на много хора, които искат да ги запазят за хапване и през зимата. Това може да се случи с помощта на сладкото от смокини. Днес ви предлагаме още два варианта за приготвянето му, тъй като сезонът на смокините ще настъпи съвсем скоро, а за рецептите са ви нужни все още ненапълно узрели плодове.
Смокини на фурна
Сладкото се приготвя наистина лесно и бързо и не е нужно да прекарвате часове наред пред котлоните, защото дори няма да се налага да ги ползвате. Този вид зимнина се готви във фурната и по този начин спестява усилия, време и нерви. Няма да губим повече от времето ви, защото смокините вече са добре узрели и в очакване с тях да сътворите кулинарни шедьоври, на които по-късно да се наслаждавате.
Какво продукти ще са ви необходими:
3 кг узрели смокини;
1,5 кг захар;
1 ч.ч. вода;
1 ч.л. лимонтузу
Начин на приготвяне:
Най-напред стартираме подготовката с измиването на плодовете и отрязване на дръжките им. След това ги изсипваме в тава и ги заливаме с цялото количество захар. Така трябва да престоят една вечер.
На сутринта ще забележите, че захарта се е разтопила, а плодовете са пуснали от сока си. Загряваме фурната на 180 градуса и ги печем за близо час и половина. Докато се готвят, от време на време отваряме фурната и разбъркваме. Най-накрая, непосредствено преди да ги извадим или около 3 минути преди това, добавяме и количеството лимонтузу.
Разсипваме сладкото в предварително почистени и подсушени бурканчета. Затваряме с капачки много старателно и ги обръщаме надолу. Така трябва да престоят една нощ и си спестяваме стерилизиране.
Сладко от смокини без варна вода
От зелените плодове на смокинята се приготвя ароматно сладко, което да ви изпълни със спомени и вкус на лято през студените зимни месеци.
Нужните продукти са:
1 кг захар
50-55 средно големи, млади, зелени смокини
3 чаени чаши вода
1 лъжичка лимонтузу
Начин на приготвяне:
Отрязвате дръжчиците на смокините и ги варите последователно за по 5 минути в три води, както е описано в първата рецепта. Изцеждате ги много добре – първо в гевгир, а после върху чиста хавлиена кърпа. Трябва да се подсушат напълно, за да предотвратите захаросването на сладкото.
Сварявате рядък сироп от водата и захарта и пускате смокините вътре. Варите на умерен огън, докато получите желаната гъстота. Проверявате като капнете от сиропа върху чиста, студена чинийка. Ако капката не се разлее – сладкото от смокини е готово. Но не бързайте да го наливате в бурканчета. Има още няколко стъпки.
Оставете го за една нощ да престои в тенжерата, в която сте го варили. Това се прави, за да се сгъсти добре сиропът. На другия ден го кипвате отново, прибавяте лимонтузуто, обирате пяната със съвършено суха лъжица и пълните бурканчетата. Обръщате ги на капачка и чакате да изстинат. После можете да ги прибирате в шкафа в очакване на зимата.
