Борислав ПЕТРОВ
Време е за теб, Апостоле,
ето стол, и -заповядай,
няма да ти вдигам тостове,
дай сетрето-просто-сядай.
Ще те слушам до разсъмване,
вече ни видя държавата..
Белким кажеш нещо в тъмното,
дето сили да ми дава.
За народеца говорехме
и бесилото, и клетвата,
малко ме е срам от хората,
че ми вдигаш много летвата,
но дошъл ли си ми в къщата
няма да те върна в нищото-
и да пламне-няма връщане-
огън има ли засищане…
Разкажи ми как я карахте
с Ботева във воденицата,
два живота-два характера-
наедно в смъртта-вдовицата.
Аз съм като много българи,
грача, но не съм спасител,
плащам още дребни дългове-
към роднините, жените,
плащам още на държавата,
за да бъде чиста, свята…
Хапвам от плътта ти здравата,
пия твойта кръв пролята.
Ти мълчиш-е, тръгвай,съмна се,
вън е светло-ето, дрехата…
Ние ще останем в тъмното
и сполай ти-за утехата.
