Сребърни пафти с инкрустирана в тях икона, свещенически пафти с гравюри от антрацитно черен рог, пафти с филигран от злато и съвършени детайли, които се виждат в пълния им блясък само с лупа – това са само част от уникалните артефакти, които посетителите на Двореца – Балчик могат да видят в изложбата „Златарството в Панагюрско – традиция и развитие“, съобщи brat-bg.com. Тя бе открита на 2 август в Каменната зала и е с безплатен достъп за всички гости на архитектурно-парковия комплекс. Изложбата ще остане в Двореца чак до 31 октомври 2023 г.
Експозицията, събрана в десет витрини, включва 84 експоната – пафти, бижута и въстанически кокарди, изработени с различни техники, използвани в Панагюрската златарска школа: изчукване, леене, емайлиране, гранулация, филигран. Тя бе представена от авторите на изложбата Петя Маноилова и Ирина Ботева, куратора Методи Навущанов и директора на Исторически музей – Панагюрище доц. д-р Атанас Шопов.
„Артефактите и постерите, изложени в Каменната зала, показват хронологично как се е развивало златарското изкуство в Панагюрище. Всичко е правено на ръка, с естетика, много вкус и майсторство, което е трудно постижимо и за съвременното ювелирно изкуство. Пълната красота на някои от детайлите на украсата може да бъде видяна само с лупа“, коментира доц. Шопов пред гостите на откриването.
Акцент в изложбата са пафтите – от сребро, с позлата, богато инкрустирани със седеф и златен филигран, повечето от тях получени в музея от дарения.
„Много хора не знаят, но има и пафти, носени от мъже – служители на вярата. Те са били част от облеклото на нашите духовници през 19-и век. Панагюрските майстори са изработвали такива „свещенически“ пафти, дори за Атон. Тези, които представяме в Двореца, са с украса от рог“, допълни директорът на Историческия музей.
„Неслучайно в изложбата има толкова много пафти. Панагюрската носия е много строга, а чрез пафтите жените са представяли благосъстоянието на техните съпрузи“, разказа главният уредник на музея в подбалканския град Ирина Ботева.
„Освен че са били символ на престиж и богатство, през 19 век бижутата са изпълнявали и ролята на амулет, който защитава жената от зли сили“, допълни Петя Маноилова.
Истинска миниатюрна икона, инкрустирана под увеличително стъкло в центъра на солидни сребърни пафти – също представени в изложбата, се оказала изненадващо откритие за музейните работници.
Съботни маршрути: Балчик и дворецът на румънската кралица Мария
Двореца
„Двореца” е бившата лятна резиденция на румънската кралица Мария Александрина Виктория де Единбург (1875 г. – 1938 г.). Той е разположен на около 2 км югозападно от град Балчик, в красива местност между балчишките скали и морето. Има статут на архитектурно-строителен паметник на културата и паметник на градинарското и парково изкуство, обявен със Заповед № 09-128 на Министерството на културата от 18.04.2002 г.
По време на Междусъюзническата война (1913 г.) румънската армия окупира част от Добруджа и в границите на Румъния попада град Балчик. Румънски интелектуалци оценяват красивата природа на региона и през 20-те години на ХХ в. много видни румънски аристократи и хора на изкуството купуват тук имоти. Кралица Мария била доведена от свои приятели в Балчик и останала очарована от природата и духа на града. Решила да построи тук своя лятна резиденция, като имала строго изискване към проектантите – строежът на вилата да не наруши природата, а да допълва красотата й.
Резиденцията е проектирана от италианските архитекти Америго и Аугустино през 1924 г. Оформена е с красиви праговидни тераси по стръмния морски бряг, през които водата от два извора тече по специални каменни канали и прелива във водни огледала и водопади.
Стилът на новите постройки е в унисон с този на заварените, а старите мелници са реставрирани. Запазен е и контрастът на белите скали и червените покриви, характерен за града.
Изградени са параклиси, дворове, паркове, чешми и сгради в различни стилове – типичен български, византийски, римско-арабски, мавритански, трансилвански и др.
