С много млади участници приключи вторият фестивален ден на Атолука, където публиката се срещна не само с утвърдени имена, но и такива, които за първи път се изправяха на сцената. Амбицията на организаторите е да привлече повече млади хора, които да показват таланта си, а защо не и да стигнат до голямата сцена.
През двата фестивални дни видяхме и чухме десетки изпълнители от различни краища на страната. Както всяка година и тази центъра на курорта бе изпълнен със сергии.
Празникът на летовище „Васил Петлешков“ се отбелязва по традиция в първите събота и неделя на август, а от тридесет и четири години насам това се случва с фолклорен фестивал.
Първоначално той възникна като събор на пенсионерите и стартира с надпявания на пенсионерски клубове. С течение на времето участниците стават все по-млади, а изпълненията им все по-професионални. От близо и далеч пристигат и всички, които имат вила в приказнокрасивата местност в Родопите.
Историята
Като курортно селище Атолука води началото си от 1906 г., когато на това място е организиран първият излет на брациговски младежи. По идея на Христо Партъчев на 16 юли 1908 година се осъществява първото летуване на брациговци в местността Атолука.
Снимката е собственост на Градски исторически музей – гр. Брацигово
С течение на годините то се е развило до сегашния си вид. Мястото е обявено за исторически и природен резерват. През 1909-а, на Атолука е проведен Деветият национален туристически събор, като на всички членове са раздадени глинени вазички.
Първите две вили, са построени през 1908 г. от фабрикантите братя Кацарови, чийто наследници и днес живеят в София и Бургас. Днес вилите са върнати на собствениците им, но по време на социализма са били национализирани за нуждите на народната власт. Така в едната от вилите се настанява отдел на градската библиотека в Брацигово и тя предоставя книги на курортистите, а втората от вилите се превръща в медицински пункт.
Снимката е собственост на Градски исторически музей – гр. Брацигово
През 1919 г. в курортната местност е построена първата барака на брациговец, която виждате на снимката. Мястото придобива невероятна популярност е малките дървени къщички започват да никнат като гъби.
Снимката е собственост на Градски исторически музей – гр. Брацигово
Интересът към местността се провокира и от развилото се толстоистко движение през двадесетте години на миналия век, което приканва хората да водят живот в близост до природата, а въздържателските дружества стават много популярни.
Освен бараките, в центъра на курорта се строи и хотел в края на тридесетте години на миналия век.
Снимката е собственост на Градски исторически музей – гр. Брацигово
Достъпът до Атолука е предимно с каруци, а след появата на автомобилите през петнадесетте години на миналия век се появява и организиран превоз.
Снимката е собственост на Градски исторически музей – гр. Брацигово
По време на социализма бе осигурена телефонна връзка на курорта с останалата част от света, като тя се помещаваше в някогашния хотел. За да се обадят на близките си или да изпратят телеграма отмарящите в Атолука чакаха да дълга опашка, а телефонистът осъществяваше връзката със съответния абонат. Така всички от опашката ставаха съпричастни с разговорите на останалите.
Снимката е собственост на Градски исторически музей – гр. Брацигово
Старие снимки говорят и че на Атолука са се вдигали сватби.
Днес няма и следа от стария хотел, който беше съборен преди няколко години по предписание на властите, тъй като застрашаваше живота и здравето на преминаващите край него.
На 5 август 1969 г. Атолука е обявен за защитена местност и шестото поред курортно селище в България, а през 1985-а със заповед на Комитета за опазване на природната среда при МС, територията на защитената местност се разширява, за да се запазят ценни за лесовъдната практика форми от бял бор и смърч.
В миналото мястото е влизало във владенията на местен турски бей. Според разкази на жители на Брацигово и Равногор, водата там е била толкова студена, че когато конят на бея веднъж достигнал мястото и започнал да пие от течащ поток, замръзнал от студената вода и „се споминал”. Затова и, сполучливо или не, местността е наричана „ат” и „олука”, което идва от турските названия за „кон” и „студена вода”.
Въздухът на Атолука е вероятно най-голямото съкровище на мястото, намиращо се на 1450 метра надморска височина. След изследвания на НАСА на база спътникови снимки районът около Равногор в радиус от 40 км е определен за най-чистия район на Балканския полуостров. Сертификат, доказващ това, се пази в община Брацигово, а резултатите от изследванията са публикувани през 1994 г. в сп. „National Geographic”.
