Никола ИВАНОВ, литературен критик
„Рицар без диагноза“ на Панайот Ляков е поредното доказателство за прогностичните възможности на фантастиката Защото както се убеждаваме от фантасичната литература част от прогнозите, резултат от изключителното въображение на писатели фантасти, след време се сбъдват реално в живота.

Панайот Ляков е определил творбата си като „фантастична история“. Но „Рицар без диагноза“ е съчетание между реално и фантастично, между обективно и фикция. Авторът е използвал богатия си личен политически опит и познания за политиката като основа на историята, която разказва.
Особено важно е това, че Панайот Ляков успява от дистанция да наблюдава случващото се с политиците, като не изключва и себе си. Обзема ги „тиха лудост“, която води до изменение в мозъка им и от нормални хора те изгубват своята идентичност и доброта. Задължително започват да лъжат, не усещат болките и нуждите на хората, справедливостта престава да ги интересува, забравят за морала и съвестта. И още много негативи се натрупват в характера на политиците. Изпаднал от политиката, политикът разбира, че личността му просто е изтрита.
Според Панайот Ляков главно е в политиката да има Смисъл, той е категоричен: „А без смисъл няма политика.“ Смисълът на политиката е да подобрява живота на хората. Това правят малцината политици реформатори, които, за съжаление, са най-мразени в човешката история.
Всъщност творбата е твърде актуална, защото се занимава с един много важен проблем – изкуствения интелект и изкуствения Разум. Това е фундаментална тема. Би ли било безопасно тяхното равноправно участие в реалния политически живот на хората и обществото.
Съществуват две противоположни тези: ДА и НЕ. Опасенията на отрицателите се базират на опасността изкуственият интелект да стане неконтролируем и да застане на страната на Злото. За тази позиция Панайот Ляков прави аналогия с действията на Лудитите в Англия, които преди десетилетия чупеха и разрушаваха вандалски и варварски новите машини, защото те изхвърлят на улицата хиляди и милиони работници. Но всъщност всеки технически прогрес, изобретение, усъвършенстване, нови технологии водят неизбежно до това. Въпросът е – следва ли хората да застават срещу технологичното развитие и напредък?!
Огромно предимство от участието на изкуствения интелект в политиката е премахване на субективните действия на хората-политици. Няма да може да се краде, лъже, манипулира, всичко ще бъде безпристрастно и обективно. А това не се нрави на действащите сега политици. И това е главната причина за тяхната съпротива и нежеланието им това да се случи.
Разбира се, че има риск и опасности, всичко трябва да бъде обмислено и прецизирано до най-малките детайли. Но е напълно възможно да се случи, защото ще бъде от полза за хората и обществото.
Панайот Ляков е успял напълно да се опази от субективизма. Успял е да се опази от диагнозата „политик“, излекувал се е от всичките политически болести. Затова рицарят без диагноза е самият Панайот Ляков.
За да постигне успех една творба, авторът трябва да се разголи поне малко. Колкото повече е сърдечното и душевно разголване, толкова е по-въздействаща, защото читателите усещат това и му вярват. Панайот Ляков е напълно разголен душевно в „Рицар без диагноза“,
Творбата се занимава с фундаментални интелектуални и философски въпроси в екзистенциален смисъл.
Б.р. Книгата можете да получите от нейния автор в бившата Аптека Ляков.














